Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев.

След американската атака срещу сирийската авиобаза Шейрат, в медийното  пространство усилено се тиражират слухове, че Русия може и да се откаже от  подкрепата си за президента Башар Асад.

„Целта на Русия не е Башар Асад да остане на власт на всяка цена“, каза председателката на Съвета на Руската Федерация Валентина Матвиенко. Тя обаче допълни, че Русия се противопоставя на всяка външна намеса за насилствена смяна на управлението в Сирия. Важен момент, който радетелите за смяната на „режима“ умело пропускат.

След американските удари държавите от Г-7 се обединиха около концепцията, че Башар Асад няма място в управлението на Сирия. Те обаче не представиха на обществеността какви ще бъдат последиците, ако в действителност сирийският президент се оттегли от поста. Мейнстрийм медиите никога не повдигнаха въпроса за хората, които ще дойдат след Асад. В момента единствените, които биха били облагодетелствани от смяната на „режима“ са сирийските „опозиционери“, в чиито редици влизат джихадистки групировки  като „Ахрар ал Шам“, „Джаиш ал Ислам“ и пр. Премахването на Башар Асад би вдъхнало живот и на Ислямска държава, която напоследък губи все повече територия както в Сирия, така и в съседен Ирак.

Ако се вгледаме в демографското разпределение на страната, ще установим, че 65-70% от населението на Сирия живее в правителствени територии, а Башар Асад спечели първите демократични избори в Сирия през 2014 г. с огромно  мнозинство – 88% (10, 3 млн. гласа) в негова подкрепа. Тези факти обикновено се пропускат от мейнстрийм медиите. Само около 12-13% от населението живее в територии, контролирани от т.нар. „сирийска опозиция“. Доста от бунтовническите бастиони в провинция Идлиб например, са под контрола на джихадистки организации като „Тахрир ал Шам“ и „Ал Кайда в Сирия“.

Свалянето на Башар Асад със сигурност ще даде начало на голяма вътрешна криза с неясни последици. Ако на негово място бъде сложено по-радикално сунитско правителство, рискът от нарастване на насилието на религиозна основа става все по-голям. Групировките против „режима“ на Асад изобщо не се славят с религиозна толерантност и светска ориентация, а за това свидетелства и атентатът от преди няколко дни срещу евакуиращите се шиити от обсадените проправителствени анклави в Идлиб. Алауитите, които представляват 12% от населението на Сирия и чиито представител е самият сирийски президент също ще бъдат застрашени при евентуална смяна на властта.

В момента военните действия не дават никакви индикации, че такава смяна на сирийския президент стои на дневен ред. Сирийската армия, подкрепяна от своите съюзници, продължава операциите в провинциите Хама, Алепо и Хомс. Рестартирана бе и офанзивата в Източна Гута. Всичко това се случва с активното участие и подкрепа на руската авиация.

С оглед на военната обстановка и развитието на събитията в Сирия, слуховете за евентуално оттегляне на подкрепата за президента Асад си остават чиста проба блъф. Поне на този етап. Отказ от Башар Асад ще бъде голям удар върху цялата  руска операция в Сирия, която започна именно след молба на сирийския  президент за оказване на военна помощ срещу терористичните групировки в  страната. Едва ли Москва може да си позволи такъв ход, защото това ще постави под въпрос цялата ѝ роля в сирийския конфликт и неговото уреждане. Освен това, отстраняването на Асад би било голяма победа на западната дипломация и респективно провал на руската – нещо което Кремъл не може да допусне.

Евентуална смяна на Башар Асад би представлявала непосредствена заплаха за руското военно присъствие в Сирия. В края на миналата година Русия и Сирия подписаха споразумение за безвъзмездно използване и експанзия на руските бази в Хмеймим и Тартус. За Русия е важно да поддържа и развива тези стратегически бази не само заради борбата срещу тероризма, но и заради все по-засилващото се влияние на Москва в Близкия изток. За никого не е тайна, че по този начин руснаците ще се опитат да сложат край на американския еднополюсен модел в решаването на близкоизточните конфликти.

В икономически план Сирия е важен търговски партньор на Русия. През 2009 г. например, руските инвестиции в страната са възлизали на 19,4 млрд. долара. Основното поле на сътрудничество между двете държави е отбранителната индустрия. За първото десетилетие на XXI век, Русия е продала оръжия на стойност около 1,5 млрд. долара, което прави Дамаск един от най-важните купувачи на руско оръжие.

Освен сътрудничеството в областта на отбраната, в предвоенна Сирия руските фирми имаха стабилно присъствие и в други сектори на сирийската икономика като енергетика и туризъм. Русия има интерес да продължи тази тенденция и в следвоенна Сирия, когато арабската страна ще има нужда от многомилиардни инвестиции за възстановяване на разрушената си инфраструктура.

В сложната икономическа обстановка и все още под ударите на санкциите, Русия има нужда да продължи стратегическото си търговско сътрудничество в Сирия, а това преминава през сигурна и стабилна сирийска власт, която има намерение да поддържа такива отношения с Москва. Ако Асад бъде свален и на негово място бъде инсталирано правителство под американско или саудитско влияние, икономическите взаимовръзки с Русия ще бъдат поставени под сериозна въпросителна.

Не трябва да се пропуска и позицията на другия важен играч в сирийския конфликт – Иран, който подкрепя правителството на Асад още от самото начало на войната. Преди няколко дни външните министри на Русия, Сирия и Иран предупредиха САЩ да не си позволяват нови удари срещу правителствената армия. По всичко си личи, че промяната в тона на американците спрямо Асад буди притеснение у неговите съюзници. По време на визитата си в Москва, американският държавен секретар Рекс Тилърсън бе твърд в изказването си, като заяви, че Русия трябва да оттегли подкрепата си за Башар Асад. Това сигнализира, че американците са готови на по-настъпателна политика в Сирия, което пък заплашва интересите на Русия и Иран в региона.

От друга страна, опитите на сирийската „опозиция“ за предизвикване на външна намеса няма да се ограничат със случилото се в Хан Шейхун на 4 април. Самият президент Путин заяви, че руското разузнаване има информация за подготовката на нови подобни операции под „чужд флаг“, целящи да дискредитират сирийската армия и да предизвикат западна военна интервенция срещу нея.

Най-важният въпрос, който трябва да се зададе, е какво би се случило след Башар Асад? Държавите-ястреби като Великобритания засилиха реториката си спрямо Русия и вече поставят ултиматуми на президента Путин. Но какво ще стане ако в Кремъл се вслушат в драгоценните съвети на своите „западни приятели“? Смяната на „режима“ би довела след себе си още повече екстремизъм и нестабилност не само в Сирия, но и в целия регион.