Победата на популистката АНО на милиардера Андрей Бабиш е удар срещу американската стратегия в региона и върху наднационален Брюксел
Още не бяха отшумели отзивите от изборните резултати в Австрия, където партиите, противопоставящи се на брюкселския мултикулти модел и миграцията от Близкия Изток спечелиха вота, когато либерална Европа отново беше шамаросана. Една от най-устойчивите демократични системи на Стария континент, Чехия, беше застигната от политическо земетресение, което изпрати на резервната скамейка цялата досегашна политическа класа в страната. Повече от 60% от гласоподавателите дадоха вота си за несистемни и протестни партии, а близо една трета от тях предпочетоха популистката партия "Акция на недоволните граждани" (АНО) на милиардера от словашки произход Андрей Бабиш. Водещите европейски експерти веднага заговориха за "десен завой" на Източна Европа и засилване на "източноевропейския евроскептицизъм". Стигна се дотам словашкият премиер Роберт Фицо, който нееднократно е критикуван в Брюксел заради особеното мнение на страната си по почти всички важни общоевропейски теми, да заяви, че Словакия е "проевропейски остров" в региона – твърдение, което предизвиква усмивки. То обаче е напълно вярно на фона на правителствата в Будапеща, Варшава, а както може да се очаква скоро – и в Чехия. Резултатите от изборите в Прага преобръщат цялата политическа карта на страната. Водещата сила в сегашното правителство, Чешката социалдемократическа партия на премиера Бохуслав Соботка, се срина със скорост, по-голяма дори от тази на Социалистическата партия на Франция. Едва 7,2 % от избирателите дадоха гласа си за социалдемократите, а даже ортодоксалните комунисти изпревариха формацията на Соботка в предпочитанията на чехите. Втора политическа сила след АНО стана антимигрантската партия "Свобода и пряка демокрация" (СПД) на бизнесмена от японски произход Томио Окамура, която настоява за референдум за напускане на ЕС. Трета сила пък е друга екзотична политическа формация – Пиратската партия, за която гласуват много от недоволните млади чехи. Резултатите от изборите водят до появата на изцяло нова политическа карта на Чехия, в която международната политика на страната ще бъде все по-зависима от настроенията на чешките граждани, а не от волята на традиционните елити.
Победата на популистката АНО на милиардера Андрей Бабиш е удар едновременно върху американската стратегия в региона и върху наднационален Брюксел. Чехия се отдалечава от натрапваната ѝ подчинена позиция спрямо Полша. Съединените щати преследват своята стратегическа цел за сдържане на Русия и вбиване на клин между Берлин и Москва. За целта на Вашингтон е нужна могъща Полша и осъвременен вариант на стария проект "Междуморие" на Йозеф Пилсудски. Според замисъла Варшава трябва да се превърне в неформален лидер на страните в пространството между Черно, Адриатическо и Балтийско море. Полските стоки ще доминират на източноевропейския пазар, а с реализацията на газовия коридор "Север – Юг", свързващ терминала за втечнен природен газ (ВПГ) в полския град Свиноуйсце на Балтика с този на хърватския остров Крък на Адриатическо море, Варшава ще се наложи в енергетиката на Източна Европа. Военната компонента е засегната от вече създадената военна бригада "ЛИТПОЛУКРБРИГ" между Полша, Литва и Украйна, към която трябва да бъдат привлечени и други източноевропейски държави. Така консолидирана под полско икономическо, политическо и военно лидерство "Нова Европа" ще бъде едновременно инструмент за сдържане на Русия далеч от топлите морета и в същото време – бодлива тел, спираща укрепващото сътрудничество между Берлин и Москва. Без Чехия за експанзия на Полша към Адриатическо море трудно може да се говори. Победата на популистката "Акция на недоволните граждани" представлява сериозна спънка за реализацията на този замисъл. Наред с това, победоносният марш на Андрей Бабиш означава в общоевропейски контекст засилване на гласовете в полза на идеята за Европа като съюз на суверенни нации и удар върху доминиращия в Брюксел мироглед за Европа на регионите и наднационалната бюрокрация.
Малката славянска страна с преобладаващ хълмист и планински релеф още от началото на XX век е трън в очите на полските амбиции. Варшава често гледа на Прага като на нежелан съсед, пречещ на комуникациите с друга голяма католическа държава – Унгария. Поради това полските геополитически стратези константно отделят особено внимание на чешката държава. Един от тях, Владислав Гизберт-Студницки, през 30-те години на XX век се обявява за съюз между Третия райх на Хитлер и Полша срещу Москва и ликвидация на Чехословакия. По време на нацистката окупация на Полша, министър-председателят в изгнание Владислав Сикорски разработва от Англия концепцията за Централноевропейски съюз, в който трябва да влезе и Чехословакия. Подобна е и идеята на полския професор Мирослав Орловски, който през 1957 г. в рамките на Източния блок лансира идеята за създаване на "централноевропейска федерация на страните с народна демокрация". В състава на новото обединение трябва да влязат Полша, ГДР, Унгария, Румъния и Чехословакия, а носещата конструкция на съюза се държи на чехословашката държава като ключово звено за контрола над Балканите и басейна на Дунав.
Чехия е страна с ключово географско положение, без която американските стратегически планове в Източна Европа трудно биха се осъществили. Целият регион се разделя географски на три области – Средноевропейска равнина, обхващаща Полша и Прибалтика, Дунавски басейн (България, Румъния, Унгария, Словения и Словакия) и Чешки възвишения. Страните от първия географски регион (Полша, Литва, Латвия и Естония) заемат крайна антируска позиция и следват коректно американските стратегически планове. За разлика от тях дунавските страни от ЕС и НАТО с изключение на Румъния се обявяват за преговори и сътрудничество с Москва. Свързващо звено между тях е Чехия, която е "приклещена" между двата противоречиви импулса от север и от юг. В глобален геополитически план страната на Ян Хус е доминирана от атлантическия полюс, но в Прага са силни гласовете за прагматични отношения с Москва. "Американската партия в Чешката република заема водещи позиции в прокуратурата и в органите за сигурност. Тя се опира на отделни съдии, на голяма част от високопоставените политици, а на нейна страна са водещите средства за масова информация", твърди чешкият анализатор Ладислав Земанек.
Не е трудно да видим как се позиционира в тази международна картина Андрей Бабиш и спечелилата изборите АНО. В хода на предизборната кампания "чешкият Тръмп", както често е наричан Бабиш, критикуваше НАТО и санкциите срещу Русия и настояваше за отваряне на Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Полша и Унгария) на юг с Австрия, Словения и Хърватия, което днес би означавало ограничаване на полското влияние. Лидерът на популистката АНО заговори за сътрудничество с Виена, а малко по-късно бъдещият канцлер на Австрия Себастиан Курц обяви, че ще бъде начело на проевропейско правителство, което ще поддържа "добри отношения с Изтока и със Запада". Още по време на престоя си в правителството като вицепремиер, Бабиш бе запомнен с редица "недобросъседски" забележки по отношение на Полша. Обяснението е просто – Андрей Бабиш е вторият най-богат човек в Чехия, чийто бизнес е основно в селското стопанство. Растящият дял на полските стоки на чешкия пазар, освен всичко друго, представлява заплаха за бизнес интересите на самия Бабиш. С други думи в Прага превес взема виждането за международната политика в региона на страните на юг по Дунавския басейн, а не това на Полша и антируските прибалтийски републики.
Изборите в действителност представляват повратна точка за чешката политика. Непосредствено преди вота правителството на социалдемократа Бохуслав Соботка излезе с доклад, в който, подобно на България, Русия беше посочена като главна заплаха за Чехия. Москва води информационна война срещу страната и се опитва да смени проамериканския курс на чешкото правителство, може да бъде прочетено в правителствения доклад. "Чешкият Тръмп" зае коренно противоположна позиция, като се обяви срещу плановете на НАТО и в полза на сътрудничеството с Москва. Срещу Бабиш бе впрегната считаната за близка до Вашингтон съдебна система в страната, откъдето непосредствено преди вота бяха повдигнати обвинения срещу популисткия лидер. Множество средства за масова информация тиражираха новината, че Бабиш е свързан с финансови измами и има принадлежност към бившите чешки тайни служби преди промените – обвинения, които политикът енергично отрича. Въпреки атаките, АНО спечели изборите.
До рязък поврат в чешката външна политика обаче няма да се стигне. Прага разглежда като свой водещ стратегически партньор Германия, а по-голямата част от търговията, както и насоките на външната политика на страната, зависят от Берлин. Визията за външната политика на Чехия, доколкото я има, както се пошегува президентът Милош Земан, поставя акцент върху нуждата от нови отношения с Русия за гарантиране на европейската сигурност и развитие на руско-чешките икономически отношения. Същите тези могат да бъдат чути и от устите на водещите германски политици. В Европа ще зазвучи още един глас, призоваващ за отмяна на санкциите срещу Русия и по-добри отношения с Москва. Едва ли може да се очаква обаче малка Чехия да предприеме рязък дипломатически ход без Берлин и да се хвърли яростно срещу антируските санкции. "Не е вярно, че сме някаква заплаха. Ние сме проевропейска сила", заяви непосредствено след изборите Андрей Бабиш, потвърждавайки тази констатация.
Това, което вероятно ще се промени във вътрешноевропейски контекст, е засилването на критиката срещу либералния европейски проект и нов глас в подкрепа на визията за Европа като съюз на суверенни национални държави. Като се има предвид досегашната позиция на популисткия лидер, във външната политика вероятно Бабиш ще настоява за засилване на националните държави при вземането на решенията в ЕС и по-малка роля за бюрокрацията в Брюксел. Монополизацията на вътрешния пазар, отказът от приемане на еврото и ориентиране към засилване на износа – най-вече към Германия, са тенденциите, които може да очакваме от бъдещото чешко ръководство.