Президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани напусна своя пост. Оставката му идва на фона на политическата криза в региона, след като нефтодобивният район Киркук бе отстъпен на официален Багдад и проиранските шиитски опълченци. Опозиционерите обвиняват Барзани, че е предал града. Самият президент, в свое телевизионно изявление, хвърли вината за кризата и нападките срещу кюрдската независимост на неотдавнашния си партньор САЩ. Сега въпросът е кой ще бъде новият президент на автономията и как това ще промени разпределението на силите в Близкия Изток.

Отива си, за да остане

На 28 октомври 2017 година 72-годишният президент на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани обяви намерението си да напусне своя пост на 1 ноември. Де факто става дума за това, че Барзани се отказва от продължаване на своите пълномощия. В неделя, 29 октомври, парламентът на Иракски Кюрдистан подкрепи неговото решение.

Барзани заема най-високия пост в автономията от ноември 2005 година.  Тъй като според основния закон на кюрдската автономия той няма право да бъде президент повече от два мандата по четири години, през 2013-та и 2015-та година пълномощията му бяха удължени.

На 25 септември 2017 година се състоя иницииран от Барзани референдум за самоопределение на Кюрдистан, чиито резултати показаха, че мнозинството от гласувалите  са "за" отделянето му от Ирак. "Барзани постави като условие за своето неучастие в бъдещите избори  провеждането на референдум, подкрепен от страна на опозиционните кюрдски сили", коментира в интервю за руското електронно издание RT шефът на Центъра за ислямски изследвания към Института за  иновационно развитие Кирил Семьонов.

Независимо, че Масуд Барзани напуска поста на глава на автономията, неговият клан, стоящ в авангарда на самоопределянето на иракските кюрди още от началото на XX век, засега запазва контрола над основните  политически институции в страната. Така, постът министър-председател сега е заеман от неговия племенник Нечирван Барзани, който, както отбелязва Al-Jazeera, има всички шансове да стане временно изпълняващ президентските задължения. Това е още един фактор, обосноваващ напускането на Барзани на поста лидер на страната – предаването на властта на младото поколение в неговото семейство.

"По този начин той реши да предаде властта на своя по-млад приемник. – посочва Семьонов. – Ако на власт не е Барзани, а негови роднини, не могат да се очакват никакви съществени промени." Самият отиващ си президент ще запази длъжността на ръководител на неотдавна създадения орган – Висш политически съвет. Освен това, до новите парламентарни избори неговата партия – Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) – ще остане главна политическа сила в парламента на кюрдската автономия.

Тройният съюз

Барзани напуска поста на президент на фона на поредното изостряне на отношенията между столицата на Ирански Кюрдистан Ербил и централното правителство в Багдад. Причина за това стана проведеният в  автономията референдум за самоопределение на 25 септември 2017 година. Ясно изразеното недоволство на Ирак бе предизвикано от факта, че плебисцитът се състоя и на територии, които формално не са включени в кюрдската автономия, в това число в богатата петролна провинция Киркук.

На 18 октомври 2017 година командването на въоръжените сили на Ирак заяви, че операцията по овладяването на Киркук е завършила успешно.  Кюрдските сили бяха изтласкани от града и нефтените полета. Двудневната операция беше неочаквана за наблюдателите, които прогнозираха, че Барзани ще окаже съпротива.

Редица арабски медии хвърлиха отговорността за предаването на Киркук на въоръжените формирования на Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК) – политическа сила, която традиционно се конкурира с клана  Барзани и контролира половината от територията на Иракски Кюрдистан, обособена около град Сюлеймания. Малко преди настъплението на иракските войски, подкрепени от шиитските бунтовници от "Хашд аш Шааби", легендарният генерал от Ислямския революционен гвардейски корпус Касем Сюлеймани посети главния град на автономията.

Иран, също като Турция и Ирак, се обяви срещу кюрдския референдум за независимост и особено срещу провеждането му в Киркук. На Иран не му харесва проамериканския и произраелския уклон в политиката на  настоящото ръководство на Иракски Кюрдистан. На особено остра критика от страна на всичките три държави бе подложен лично Масуд Барзани. В същото време Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК) се придържа в по-голяма степен към проиранската позиция.

На 22 октомври братът на Масуд Барзани Дилшад посети Израел, където се срещна с депутата от Кнесета (в буквален превод "събрание", законодателният орган на властта в Израел, неговият парламент) Акрам Хасон и заяви, че, „ако Кюрдистан падне пред Иран, оста на терора може да порази всяка поставена цел“.

"Удар в гърба с отровен кинжал"

Заседанието на парламента на 29 октомври, на което се решаваше дали да бъде приета молбата на Масуд Барзани да бъде освободен от поста си, премина в изключително напрегната обстановка. Въоръжените поддръжници на Барзани се опитаха да щурмуват сградата на законодателното събрание. Хиляди излязоха на улицата с негови портрети в ръце. Редица офиси на опозиционни партии в цялата страна бяха нападнати. На 29 октомври самият Масуд Барзани, в телевизионно обръщение към гражданите на Ирак, обвини "предателите" от опозицията за отстъпването на Киркук.

"На пешмерга (буквално преведено като "тези, които гледат смъртта в очите", въоръжените сили на автономния регион Иракски Кюрдистан) и на целия народ на Кюрдистан бе нанесен удар в гърба с отровен кинжал", подчерта Масуд Барзани, намеквайки за отстъплението на отрядите на Патриотичния съюз на Кюрдистан от Киркук. Въпросът за отговорността за отстъпването на Киркук е много болезнен за кюрдското общество. Както заяви председателят на комитета по финансите и икономическите въпроси на парламента на кюрдската автономия Иззат Сабер, загубата на града е довела до намаляването на ежемесечните доходи на автономията от 800 до 500 млн. долара.

Опозицията обвинява Барзани за предаването на Киркук. Тя се обяви за неговата оставка и провеждането на реформи в автономията. "Президентът на региона Кюрдистан и неговият заместник Косрат Расул вече не са легитимни и техен дълг е да се откажат от постовете, които заемат." Това подчерта на 22 октомври представителят на основната в този момент опозиционна сила "Горан", или "Движение за промяна" Шореш Хаджи.

На кюрдски език "Горан" означава "промени". Това движение възникна през 2009 година, отцепвайки се от "Патриотичния съюз на Кюрдистан". Значителна част от политическата реторика на движението е посветена на борбата с корупцията и господството на клановите отношения в политиката в региона. По време на "арабската пролет" "Горан"  организира аналогични протести в Иракски Кюрдистан. Движението е подкрепяно от западните правозащитни организации Human Rights Watch и Amnesty International. Освен това, "Горан" се обявява за преразглеждане на споразуменията, сключени от правителството на Иракски Кюрдистан, с руски петролни компании.

"Наистина "Горан" е най-влиятелната опозиционна сила. А в коалиция с ислямските партии, на новите избори тя може да разчита на лидерски позиции", смята Кирил Семьонов. По думите му обаче, има един важен момент, който трябва да се отбележи: "Горан", за разлика от "Патриотичния съюз на Кюрдистан" (ПСК) и Демократичната партия на Кюрдистан (ДПК), не разполага със собствени въоръжени формирования, затова "може колкото си иска да печели избори, но едва ли ще му позволят да вземе властта".

Американската следа

В своето телевизионно обръщение на 29 октомври Масуд Барзани рязко разкритикува позицията на Съединените щати. В частност, той отбеляза, че американското оръжие, доставено на иракската армия, е било използвано срещу кюрдите. Барзани напомни на САЩ, че без помощта на кюрдските отряди американската антиидиловска коалиция не би успяла да освободи Мосул от "Ислямска държава". "Защо бе нужно на Вашингтон да наказва Кюрдистан?", запита тогава отиващият си президент.

На 29 октомври стана известно, че иракската армия и кюрдските отряди пешмерга, с посредничеството на САЩ, са сключили примирие – след опитите на иракчаните да вземат под свой контрол граничните пунктове на границата със Сирия. Фактически става дума за доброволното им предаване под контрола на иракската армия.

След предаването на граничния пункт "Фиш-Хабур" на Багдад, практически целият нефтопровод, по който петролът от района на Киркук и Иракски Кюрдистан се изпомпваше към Турция и по-нататък на външните пазари, се оказва в ръцете на централното правителство на Ирак.

"Американците нямаха намерение да губят своите връзки с режима на иракския министър-председател Хайдер ал Абади, който също е проамерикански", пояснява Семьонов и допълва: "От една страна, казват, че Ирак остава победител. Но той остава и победен, тъй като тази операция  укрепи позициите на Хайдер ал Абади, който представлява националистическия спектър на партия "Дава", а не шиитско-проиранския, представляван от вицепрезидента на Ирак Нури ал Малики."

По думите на директора на Института за стратегически изследвания и прогнози към Руския университет на дружбата на народите (РУДН) Дмитрий Егорченков, Вашингтон не се отказва от сътрудничеството си с  иракските кюрди, но им показва, че ще изхожда най-вече от собствените си национални интереси. "Никой не е казвал, че американците са готови да сложат всички яйца в една кошница и да не работят с багдадския режим", подчертава експертът.

Комплексният подход

Случващото се в Иракски Кюрдистан засяга и интересите на Русия. В региона работи компанията "Газпромнефт". Освен това, през февруари 2017 година "Роснефт" и правителството на кюрдската автономия сключиха договор за сътрудничество в нефтогазовата област.

В Иракски Кюрдистан работят и американските компании Exxon и Chevron. През януари 2017 година обаче, Exxon намали своето присъствие в региона, напускайки половината (три от шест) от разработваните райони. През 2015 година аналогична крачка направи и компанията Chevron. А на 19 октомври 2017 година тя преустанови проучвателните сондажи на територията на региона. Същия ден стана известно, че правителството на Ирак е признало за незаконни всички нефтени и газови сделки, сключени директно с ръководството на Иракски Кюрдистан, заобикаляйки централното правителство в Багдад. На 23 октомври властите в Ирак заявиха, че ще привлекат Великобритания за разработването на петролните полета на Киркук.

Експертите прогнозират, че властовите пертурбации в Иракски Кюрдистан и извън него няма да имат сериозни последствия за руските компании. "По-скоро всичко ще си остане, както е сега", убеден е Кирил Семьонов. Според него, в нефтодобивната сфера в Кюрдистан, Русия действа в пакет с водещите западни компании и затова, за да разрешат правовата колизия по договорите, подписани директно с кюрдската автономия, Ербил и Багдад ще използват "комплексен подход".

На 23 октомври министърът на външните работи на Ирак Ибрахим ал Джаафари се срещна със своя руски колега Сергей Лавров. По време на пресконференцията, дадена след разговорите, главата на руското външно министерство подчерта, че Москва уважава териториалната цялост на Ирак и е готова да сътрудничи както с Багдад, така и с Ербил.

"Интересите на Русия се простират не само в северната част на Ирак, не само в Кюрдистан. Москва води активно сътрудничество и с официалния режим в Багдад. То не се ограничава с петролните контракти – тук са и военно-техническото сътрудничество, и енергетиката; например топлоелектрическите електроцентрали. Русия не може да си позволи да се заиграва преимуществено с Кюрдистан, още повече, че той е условно стабилен партньор", заключава политологът Дмитрий Егорченков.

Автор: Александър Бовдунов

Източник: russian.rt.com

Превод: Елена Дюлгерова