На 16 юни 2017 г. президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung коментира германско-руските отношения. Изявленията му разочароваха тези, които се надяваха да чуят нещо за разведряване в двустранните отношения. Президентът, както и мнозинството от управляващите политици и медии, ясно изрази своето негативно отношение към Русия, като заяви, че очаква още по-сериозно влошаване на отношенията между двете страни. Той каза: „Ако Русия все пак се опита да окаже влияние на изборите в Бундестага, то запасът ни от взаимно разбирателство неизбежно ще намалее. Това ще бъде във вреда и за двете страни”.

След това добави: „Вече в продължение на 15 години Европа и Русия се отдалечават една от друга. Днес Руската федерация търси своята идентичност не в общността на Европа и Запада, а по-скоро дистанцирайки се от тях”. Също така, Щайнмайер не пропусна да упрекне Русия за „анексирането” на Крим и за военните действия в Източна Украйна.

Въпроси без отговори

С тези свои изявления президентът на Германия за пореден път демонстрира намерението си да дава лична оценка за конкретни събития и да игнорира очевидни факти. Разбира се, не е случайно, че Щайнмайер не посочва никакви съществени доказателства, не привежда нито един факт, а се ограничава единствено с пропаганда. От тези негови изказвания обаче неизбежно произтичат някои въпроси:

  • По какъв начин Москва може да повлияе на изборите в парламента? Едва ли може да бъде обвинено руското правителство в подкрепа на различни партии или кандидати. Също така, никой не може да обвини руснаците, че критикуват политическите сили с цел да ги противопоставят една на друга. Съвършено очевидно е, че руските средства за масова информация, такива като RT и Sputnik, излъчващи на немски език, също имат право на свобода на словото.

  • Самото твърдение, че мнението на избирателите се „манипулира от Москва” произлиза от определен кръг хора в Германия и някои други страни, които без да се притесняват или прикриват безсрамно заблуждават германските избиратели. Забележителни са и самите твърдения, че руските хакери могат да получат достъп до най-секретните данни за партиите и кандидатите и да ги направят обществено достояние, като по този начин повлияят на резултата от изборите. А дали данните за партиите и кандидатите не трябва да бъдат публични? По скоро, това е въпросът, който предизвиква любопитството на избирателите.

Руското правителство трябва да бъде благодарно за негативния си образ

Имайки предвид сегашното отчуждение, не би ли било по-разумно да анализираме ролята на Запада в тази ситуация? От началото на века руските президенти и техните правителства непрекъснато даваха сигнали на европейските страни и особено на Германия, предлагайки им да задълбочат отношенията и да пристъпят към по-тясно сътрудничество. Реакциите бяха противоречиви. От една страна, Европа, и в частност Германия правят изгоден бизнес с Русия, създавайки различни платформи като Петербургския или Руско-германския форум. От друга страна, НАТО се приближава все по плътно към границите на Русия, а ЕС се старае да изгради по-тесни отношения със съседите й (Украйна не е единствения пример за това). В същото време ЕС прави всичко възможно да развали отношенията на Москва с нейните западни съседи. Що се касае до форумите, трябва да отбележим, че от позициите на Запада диалогът на тези форуми никога не е бил равноправен. Всичко е било подчинено на целта за „озападняване” на Русия. Руският народ живя по този сценарий в епохата на Елцин и знае какво може да очаква от това. Дали според вас тогава е учудващо, че руската политика все повече се стреми да се развива и да върви по собствен път, а не да благодари за опитите да я демонизират?

Какво всъщност се случи в Крим и Украйна?

Защо се премълчават фактите, когато стане дума за Крим или Украйна? Страните от ЕС и особено Германия носят отговорността за изостряне на ситуацията след есента на 2013 г. През февруари 2014 г. Щайнмайер като министър на външните работи на Германия вземаше активно участие в предаването на властта в Украйна по конституционен път. Но още на другия ден подписаните споразумения бяха анулирани и беше извършен държавен преврат. Германският министър, който също беше сложил подписа си под тези споразумения, не направи нищо в тази ситуация, въпреки че министърът на външните работи на Русия настойчиво го молеше за това. След държавния преврат новото правителство в Украйна беше враждебно настроено не само срещу Русия, а и срещу част от украинското население, което изпитваше добри чувства към своя съсед и желаеше да бъде независимо от Киев. Също така преобладаващата част от населението на Крим гласува полуостровът да се присъедини към Русия. Болшинството от жителите на Крим не възприемаха това като „анексия”, а и самата оценка на събитията от 2014 г. от гледна точка на международното право не е еднозначна. Както все пак справедливо отбеляза президентът на Германия, ново влошаване на отношенията между Германия и Русия ще бъде унищожително и за двете страни. Тук възниква въпросът, защо германските политици и медии правят всичко възможно максимално да влошат отношенията между двете държави? Това безспорно не отговаря на желанията и интересите на мнозинството от германските граждани. Тогава защо германската политика е толкова враждебна към Русия?

Какво безпокои Русия?

Ако съдим по нападките на германските политици, ясно е, че те не могат да бъдат истинската причина за постоянната дискредитация на Русия. Германският президент знае прекрасно, че обвиненията срещу Русия не са жизнеспособни. Не помага ли по този начин Германия на определени американски кръгове да разделят европейския континент и да установяват нова желязна завеса, за което беше заявено и на конференцията в Братислава през 2010 г.? Ако това е така, тогава цяла Европа ще бъде подчинена на САЩ. Сенатът на САЩ усилено работи в тази посока. Свидетели сме на нови санкции към Русия и опит да бъде лишен Тръмп от възможността да ги отмени. В Америка ненавистта към Русия прие невероятни мащаби. Причините за това са много. Като започнем от вътрешната война срещу новоизбрания президент начело с „дълбоката държава” и завършим със сериозните икономически интереси към колосалните природни ресурси на Русия. Друга основна причина е, че Русия е първата страна издигнала концепцията за правото на всяка страна да решава съдбата си. Едва ли е най-добрата новина за човечеството, че само САЩ или някакво т.нар. „световно правителство” могат да определят съдбата на планетата.

Подготвя ли се Русия за сблъсък с Германия?

Два пъти през ХХ век Германия води опустошителни войни срещу Русия и СССР. Иска ли сега за пореден път нов военен сблъсък, въпреки волята на собствения си народ? Има ли в Германия сили, които имат намерение да се възползват от влошаване на отношенията между страните? В света, както и в Германия винаги има сили, които имат изгода от конфликти (включително и военни), въпреки че с Русия може да се прави много изгоден бизнес. Ако пък говорим за САЩ, на първо място изгода има военно-промишленият комплекс. В Германия особено влияние в обществото имат силите, разрушаващи културните основи на нацията. Като се започне от джендърната идеология и съпътстващото я затъпяване, и се стигне до индивидуалната атомизация на нашите деца и подрастващи. Тези сили са заклети врагове на всяка държава и на хората желаещи да съхраняват, да се грижат и развиват своята културна същност. Най-злобното отношение към Русия намираме на страниците на най-големите германски вестници. Но все пак собственото мнение на хората е от първостепенно значение. И затова те ще дадат отговор на поставените въпроси. Само трябва да бъдем търпеливи. Авторът на тази статия като жител на Германия силно се безпокои за съдбата на своята страна. Той не е представител на руското правителство, не получава субсидии от Русия и не е жертва на руската пропаганда. Той изцяло разчита на собственото си мнение. Той е убеден, че Германия може да се разбере с Русия, ако германските политици пожелаят това. Той иска те да си спомнят думите на бившия канцлер на Германия Вили Бранд, който казваше: „Мирът, това не е всичко, но без мир всичко става нищо”.

Автор: Карл Мюлер
Източник: mondialisation.ca