„Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е статистика”. Това е казал диктаторът на Съветския съюз Йосиф Сталин. Поради конформистката политика, която водеха досега, всичко което се случваше през последните години в Турция, не беше нищо повече от статистика за политическата опозиция в страната. След неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г. в страната са арестувани над 110 хиляди души, от които над 50 хиляди са вкарани в затвора без съд и присъда. 17 хиляди от тях са жени, а 560 – малки деца и бебета. Над 130 хиляди души са отстранени от работа в държавната администрация. Хиляди са избягали от Турция, а на десетки хиляди им са анулирани международните паспорти. Ако включим и семействата, броят на пряко засегнатите от репресиите на управляващите достига 1 милион души. Косвено това се отразява на всеки в страната, като турското общество е силно поляризирано. Индикации за спиране на репресиите в близко време няма. Ако изключим няколко личностни прояви и реакции на отделни депутати от основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП), реакцията на самата партия не беше повече от декларативни дипломатични изказвания.
Но в трагедия за НРП се превърна осъждането на депутата от партията и бивш главен редактор на в. „Хюррийет“ Енис Бербероглу. Той бе осъден на 25 години затвор за предоставяне на поверителна информация на вестник „Джумхурийет“. В материала се показва как турското разузнаване изнася камиони с оръжия към Сирия. Реакцията на лидера на НРП, след задържането на Бербероглу, бе навременна. Кемал Кълъчдароглу започна на 15 юни от Анкара 450-километров поход за справедливост, който утре ще завърши пред затвора в Малтепе, Истанбул, където се намира Енис Бербероглу. Походът получи широка подкрепа.
До какво ще доведе похода за справедливост на Кълъчдароглу не е ясно, но президентът Реджеп Тайип Ердоган меко казано е притеснен от гражданското неподчинение. Ердоган публично заплаши Кълъчдароглу със съдебно преследване и затвор, ако упорства в провеждането на похода. „Да се призовават хората да излязат на улицата не е добро нито за тях, нито за страната. Да се разхождаш с плакат „Справедливост“ не носи справедливост. Ако искаш справедливост, мястото, където в Турция може да се намери справедливост, е парламента!”, каза турският президент. „Ако утре съдебните власти те привикат някъде, да не се изненадаш”, беше предупредил Ердоган лидерът на опозицията.
Кемал Кълъчдароглу отговори, че няма да отстъпи пред провокацията. „Походът е за справедливостта, не против правосъдието”, заяви той. Лидерът на Народно-републиканска партия определи като втори преврат чистките на турските власти след проваления пуч от миналото лято. Нескланяйки пред заплахите на Ердоган, Кълъчдароглу заяви: „Нека не забравя - за всеки Фараон се намира един Мойсей!“
„В тази държава непременно трябва да възтържествува справедливостта. Ако това има цена, ние сме готови да я платим. Походът не е обвързан с нито една политическа сила. Ние не искаме диктатура, нито превратаджии. Не искаме да живеем в държава, където няма справедливост“, каза Кемал Кълъчдароглу.
Защо Ердоган е меко казано притеснен от похода за справедливост на Кълъчдароглу? Защо най-силния човек в Турция се бои от мирен поход и заплашва със затвор лидера на основната опозиционна партия? Възможно ли е един мирен поход да спре растящият авторитаризъм на Ердоган?
Политическата опозиция в турската политика е много съществен проблем. Опозицията в южната ни съседка винаги е била ахилесовата пета и най-слабото звено в политическата система на Турция. През годините нееднократно анализатори и наблюдатели в страната алармираха за това.
Още преди десетилетие след спечелване на поредните избори Тайип Ердоган (тогава все още премиер – б.а.) подигравателно и нееднократно посочваше, че докато Народно-републиканската партия е опозиция на неговото управление, той винаги ще печели изборите в Турция. Опитът показва, че Ердоган е бил прав. Липсата на истинска опозиция в Турция проправи пътя на Ердоган към авторитаризъм, клонящ към диктатура и фашизъм. И най-големия страх на Ердоган е съществуването на истинска опозиционна партия, която да разобличава грешките и незаконните действия на неговото управление. Както и вътрешнопартийната опозиция. Поради това през годините всички потенциални противници в партията и управлението са парирани още в зародиш и умело са отстранявани от Ердоган. Силните личности отпреди няколко години вече са в сянката на президента. Бившият президент Абдуллах Гюл, експремиерът Ахмед Давутоглу, бившият председател на Меджлиса Бюлент Арънч и още много други са заставени или да подкрепят Ердоган или да мълчат. Сега турският президент е обкръжен основно от нови имена, които дължат кариерата си на него, не задават излишни въпроси и са му верни до гроб. Или е обкръжен от хора като премиера Бинали Йълдъръм, сочен като „министър-председател с нисък профил“, който сам казва, че не е наясно защо са го посочили на поста!
Основната опозиционна партия НРП, вглъбена в своята идеология, не беше в състояние да развива политики, които да обхващат много по-голяма част от турските избиратели. Нейният твърд електорат е малко над 20% от турските избиратели. Резултатите от изборите през годините доказват това.
През 2010 година тогавашният опитен лидер на НРП Дениз Байкал бе принуден да подаде оставка от лидерския пост в партията, след като в интернет се появи видео, изобличаващо го в извънбрачна връзка с депутатка. Байкал бе заявил, че е жертва на организиран от правителството заговор. Намеси се и лично Ердоган, който по време на митинг каза, че записът от видеото не е част от личния живот на Байкал, и трябва да бъде обществено достояние.
Тогава начело на основната опозиционна партия бе избран Кемал Кълъчдароглу, като критиките бяха насочени към това дали новия опозиционен лидер е в състояние да развива политики, които да са алтернатива на Ердоган. Кълъчдароглу отвори своята партия и към останалите избиратели, но не се отдалечи много от твърдата идеологическа линия на НРП. Значителен успех имаше, но неговата партия не съумя да се превърне в алтернатива на Ердоган. И пропиля всички златни възможности, които избирателите им поднасяха. Партията на Кълъчдароглу не съумя да акумулира недоволството на гражданите по време на протестите за парка Гези от май 2013 г., както и след мегакорупционния скандал от 17 декември 2013 г., уличил министри и близкото обкръжение на Ердоган в злоупотреби.
Опозиционните партии не съумяха да използват натрупалото се недоволство за съставяне на коалиционен кабинет след редовните парламентарни избори през юни 2015 г., когато за първи път Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган загуби мнозинството в Меджлиса. Тогава ясно си пролича, че Партията на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели е придатък на управляващите и играе ролята на „патерица на ПСР“. Под диктовката на Ердоган Бахчели не склони за коалиционен кабинет и изборите бяха подновени по желание на турския президент. Ролята на „патерица на ПСР“ Бахчели продължава да играе – това се видя и преди решителния референдум на 16 април за промяна на конституцията. Благодарение на него Ердоган получи необходимата подкрепа в Меджлиса, за да прокарат исканите промени към „президентска република от турски тип“.
Третата опозиционна партия в турския парламент прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) на Селяхатин Демирташ изигра изключително конструктивна политика преди изборите през юни 2015 г. Но тогава Демирташ се закани на Ердоган, да не допусне той да стане президент на президентска република или казано по друг начин султан на Турция, който еднолично решава съдбата на 80-милионна държава. И сега Демирташ е в затвора, заедно с 11 депутати от неговата партия, и плаща цената на това да се опълчи срещу Ердоган. Както се вижда от казаното до сега, единствената реална политическа опозиция в Турция може да бъде НРП. Но на нейната съвест лежат всички незаконни действия на режима на Ердоган. След опита за преврат от миналото лято партията съвсем закономерно осъди пуча, но подкрепи поетия от Ердоган курс след това, като лично Кемал Кълъчдароглу участва на митинга в „защита на демокрацията“. Въпреки сериозните съмнения за манипулиране на референдума от 16 април за промяна на конституцията, която превърна и в де юре Ердоган в единствен лидер на Турция, НРП продължи да води конформистка политика сякаш всичко в страната е наред. Въпреки силните съмнения за манипулация, половината от избирателите гласуваха против предложените конституционни промени. От НРП не съумяха да акумулират исканията на избирателите и да трансформират нагласите им в политическа опозиция. Въпреки невъзможността вече турския Меджлис да изпълнява своите функции, защото е под контрола на Ердоган, НРП продължи своето участие в пленарна зала. Но задържането на депутата от партията Енис Бербероглу показа на Кемал Кълъчдароглу и останалите депутати, че и те всеки момент могат да бъдат вкарани в затвора. За това вина имат и самите те, защото преди няколко месеца подкрепиха предложените от ПСР промени да отпадне имунитета на депутатите. Заради тази подкрепа в затвора са и депутатите от прокюрдската партия на Демирташ. Обстоятелствата принудиха Кемал Кълъчдароглу да действа като лидер на опозицията. Солният поход на Махатма Ганди преди по-малко от век дава резултат, дали това ще се случи с Похода за справедливост на Кълъчдароглу предстои да видим. От всичко повече на света в момента Турция има нужда от справедливост.