Според вулгарния марксизъм, който беше разпространен в т.нар социалистически лагер преди 1989 г. и който няма почти нищо общо с автентичните идеи на Карл Маркс, личността изобщо не е важна. Важни са само големите групи от хора, а личностите са просто изразители на интересите на отделните класи. Този постулат, естествено, няма нищо общо с истината. Защото личността е изключително важна. Колкото и да изразява определени интереси, с действията или бездействията си определен политически лидер може тотално да обърне хода на историята. Последните парламентарни избори във Великобритания ярко ни демонстрираха правилността именно на този възглед. Консервативната партия спечели такава забележителна победа до голяма степен именно благодарение на лидера си Борис Джонсън. В България големите "разбирачи" на британската политика много обичат да се подиграват на Джонсън. Наричет го "клоун", "шут", "некадърник", "популист". Това са същите тези "разбирачи", които три години повтарят, как британският народ бил излъган и манипулиран на референдума през 2016 г. и затова гласувал за излизане от ЕС. Същите тези "разбирачи" не спираха да твърдят, че ако има нов референдум, повечето британци, които вече били разбрали колко е лошо да напуснеш  ЕС, щели задължително да гласуват за оставане в съюза. Е, лошата новина за всички тези "специалисти" е, че вторият референдум вече се състоя под формата на парламентарни избори. И гласувайки за Консервативната партия, повечето избиратели отново избраха Брекзит. Така че всички видяхме колко изпразнени от всякакъв смисъл са прогнозите на българските "разбирачи".

Също толкова нефелни са и вижданията им за Борис Джонсън. Да, той може да изглежда ексцентрично, но въпреки това, дори въпреки откровените глупости, които понякога изрича, например около провокацията "Скрипал", това е един от най-умните хора в британския политически елит. И предизборната му стратегия доказа това. За разлика от други, уж много интелигентни политици, Борис Джонсън от самото начало знаеше какъв е характерът на тези избори. Знаеше, че това не са избори за лявото или дясното, за приватизация или национализация, за повишаване на данъциге или за намаляването им. Основният залог на тези избори беше Брекзит. Хората гласуваха за или против Брекзит, а не толкава за лейбъристите или за консерваторите. От тази гледна точка е обяснимо защо дългогодишни леви избиратели дадоха гласа си за партията на Джонсън. Не защото изведнъж са станали десни, а защото искаха Брекзит да бъде осъществен. Веднъж и завинаги.

А лейбъристите загубиха така ужасяващо именно защото техният лидер Джереми Корбин така и не успя да каже внятно какво точно мисли за Брекзит. От цялостното му  поведение откакто е в политиката, а в случая говорим за десетилетия, личи, че Корбин е за излизане на Великобритания от Евросъюза. Защото го намира за прекалено бюрократизиран, за изразител на интересите на елитите, а не на обикновените трудещи се, които той винаги е защитавал. Само че заради съпротивата на елита на собствената си лейбъристка партия, Корбин не се осмели да каже това ясно и откровено. Избирателите така и не разбраха какво мисли лейбъристкият лидер за Брекзит. Корбин заложи на една радикално лява реторика, която му носеше успех във времето преди драмата Брекзит, но за днешния момент е крайно неактуална. В една поляризирана ситуация, когато лагерите "за" и "против" Европейския съюз са твръдо очертани, нерешителността и нежеланието да заемеш ясна позиция именно по тази тема се наказват строго. Британските избиратели наказаха Джереми Корбин заради нерешителността му и възнаградиха Борис Джонсън заради смелостта му да държи на Брекзит докрай. Политиката не е интелектуална игра на стъклени перли. В нея печели този, който е пределно ясен с избирателите. Затова Борис Джонсън спечели.