Под икономическото и стратегическо ръководство на САЩ през годините са вербувани десетки хиляди терористи, които са изпращани в Сирия. Огромен брой от тях произхождат от уйгурската етническа група, разположена в автономната китайска провинция Синдзян, по-специално в град Кашгар, географски разположен в най-западната част на страната, в близост до границите на Киргизстан и Таджикистан.

Използването на етнически и религиозни малцинства за дестабилизиране на мнозинството от дадено население е древно изкуство, на което великите сили нееднократно са разчитали. Помним как радикалният ислям бе използван в Чечения, за да бъде нанесен удар под кръста на Руската федерация. Две войни и многократни терористични атаки показват, че областта тепърва ще бъде омиротворявана. Уахабитите, сунитско малцинство, се оказаха идеалната искра, която може да разпали напрежение между шиитите и сунитите в Близкоизточния регион и отвъд него. Случаят с уйгурските ислямски екстремисти в Синдзян не е изключение, а китайското централно правителство е наясно с потенциалната опасност от вътрешен бунт или целенасочен саботаж в региона. Не е изненадващо, че е имало затягане на мерките за сигурност в региона, като в това число се включват обучения срещу терористични атаки и бунтове, провеждани от полицията и паравоенни групи. Пекин не подценява опасността, която представляват народите, податливи на чуждестранна манипулация.

Тъй като икономическата подкрепа за уйгурските ислямски сепаратисти вероятно идва по-скоро от Турция, отколкото от Саудитска Арабия (поради исторически причини), си струва да се подчертае силното проактивно отношение на Китай спрямо разрешаването на проблема. Освен че подсилва вътрешната сигурност и има политика на нулева толерантност спрямо такива екстремистки идеологии, от 2011 г. насам Пекин има икономически и дипломатически принос за сирийската война срещу джихадистите. 

Официалните данни са за 5 000 китайски уйгурски терористи в Сирия, а стратегията на Пекин отразява онази, която вече се прилага от Руската федерация. Вместо да чакат висококвалифицираните убийци да се завърнат вкъщи, е по-добре да се изправят срещу опасността на чужда земя, като по този начин спечелят стратегическо и тактическо предимство пред онези, които финансират и управляват терора, а именно дълбоката държава в САЩ и техния военен апарат. 

Досега има твърда подкрепа за сирийското правителство, идваща от Пекин – както в икономически, така и в дипломатически план. Слуховете, които се разпространяват през последните седмици, са, че китайските специални части и ветераните от войната са били изпратени в Сирия, за да елиминират ислямската заплаха, която диша във врата на Китай.

Както винаги, когато Пекин реши да предприема стъпка, го прави незабелязано, с изключително внимание, особено що се отнася до военен ход. Китайските военни стратези възнамеряват не само да действат превантивно срещу вътрешната дестабилизация, но също така да отговорят на американската намеса в Южнокитайско море и в други райони, които са разположени в китайската сфера на влияние. Включването на китайски войници в Близкия изток (макар и ограничен брой) ще бъде сигнал за епохална промяна в региона – промяна, предизвикана от триото Саудитска Арабия-Израел-Америка, които правят опити да използват контролирания хаос чрез ислямски тероризъм, но се оказват неспособни да го контролират. 

Предотвратяването на разпространението на тероризма в Азия, или по-общо казано в Евразия, разбираемо, е важна цел за Русия и Китай, особено на фона на амбициозните инфраструктурни проекти като „Един пояс, един път” (ЕПЕП). До голяма степен успехът на този проект ще зависи от това, доколко добре китайското правителство и неговите партньори (в частност Пакистан, Афганистан и Турция) ще бъдат в състояние да предотвратят дестабилизацията чрез разпалване на етническо и религиозно напрежение по маршрута на „Един пояс, един път”.

Навлизането на Китай в Сирия ще включва звена на специалните служби, а именно: Китайските специални подразделения от военния регион Шенян, познати като „Сибирските тигри” и Специалните части от военния регион Ланджоу, познати като „Нощните тигри”. Тези звена ще имат отговорността да извършват консултации и обучения, както и да провеждат разузнавателни акции. Подобно на ангажимента на Русия в Сирия, участието на Китай ще остане колкото е възможно по-ненатрапващо се и ограничено. Китайската цел, за разлика от тази на Русия, засяга натрупването на опит с граждански войни, освен преследването на джихадисти, както и тестването на готовността на китайските военни в условия на война – опит, който липсва на Пекин напоследък. 

Въвличането на Китай в Сирия е по-малко очевидно от онова на Руската федерация. Стратегическите цели на китайците се различават значително от тези на руснаците, особено по отношение на възможността на Русия да изпраща сили далеч от дома. 

Китайците и руснаците увеличават своите оперативни способности, както от гледна точка на защитата на техните териториални граници, така и от гледна точка на възможността да изпращат своите сили на други места, като резултат от растящите им военноморски и въздушно-космически възможности. Сирия предлага на Пекин перфектна възможност да се включи в глобалната битка срещу тероризма, като по този начин предотврати възможни терористични размирици у дома. Нещо повече – това изпраща ясно послание към конкуренти като САЩ, които вероятно смятат да използват ислямски терористи, за да дестабилизират Китай. Пекин е наясно с извратената употреба на тероризма от страна на своите западни съперници с цел постигането на геостратегически цели и няма никакво намерение да отстъпи пред вълните от атаки или хаоса, координирани от западните сили. Превенцията е по-добра от лечението, а Русия и Китай изглежда са прегърнали тази философия и са взели решение да подпомагат съюзници като Сирия, Египет и Либия в борбата с тероризма.

Що се отнася до дипломатическата и икономическа помощ, китайско-руският принос може да се окаже решаващ за свързването на Близкия изток и Северна Африка със значими проекти, които са в процес на развитие, като например инициативата „Един пояс, един път” и Евразийския съюз. Все още сме на етап, в който се предприемат подготвителни мерки. И все пак 2018 г. може да се окаже годината, в която могат да приключат големите конфликти в региона на Близкия изток и Северна Африка, като същевременно има възможност на преден план да бъде извадено възстановяването на икономиката. 

Автор: Федерико Пиерачини

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева