Президентът и военният министър усилено ни тикат към милитаризация на района
В старта на отпускарския сезон премиерът Бойко Борисов изненадващо заяви, че не желае да участваме във флотилия с Румъния и Турция, насочена срещу Русия и иска да вижда по черноморските ни брегове платноходки и яхти вместо фрегати. Дали го направи с предизборна цел, в случая е маловажно. Премиерът разбра, че снишаването по живковски, докато отмине бурята, този път няма да помогне, и взе бързи мерки.
На спешен брифинг президент, премиер и военен министър вкупом се зарекоха, че за флотилии с румънците не е говорено, всичко това били „медийни спекулации”. Ставало дума за повечко морски учения и тренировки под егидата на НАТО. Което е половината истина. България се натискаше да засилва военноморското сътрудничество с Румъния. Дори в известна степен бе инициатор, защото искаше и ние да сме водещи в някаква регионална натовска структура. В Румъния има дивизионен щаб на НАТО, в Турция също. А у нас – нищо. Министър Николай Ненчев ходи през март в Букурещ да договаря засилване на военноморските контакти.
За никакви медийни „инсинуации” не може и да става дума, след като сигналът да се разгласи случващото се бе подаден от „Дондуков” 1. А и премиерът обяви два пъти в прав текст, че някой се е договарял за флотилията зад гърба му. Щом като Борисов е казал А, сигурно ще каже и Б, но вероятно, когато пребиваващият в отсрещната сграда си отиде. Всичко тръгна от близка до правителството медия, където толкова сериозно нещо няма как да излезе току-така. Премиерът беше цитиран дори в заглавието на публикацията – „Борисов: „Не ми трябва война”. А подзаглавието уточняваше „ Плевнелиев обаче подкрепя идеята на Букурещ, както и решението на САЩ да пратят бойни кораби в Черно море”. Още на другия ден Борисов уж случайно по време на икономически форум заяви, че ако има такова нещо, лично ще прати Митов и Ненчев на корабите да воюват срещу руснаците.
Премиерът прекрасно знае кой е заговорничил. Когато Ненчев се е срещал с румънския си колега за черноморското сътрудничество, е звънял на президента да го уведоми какво смята да прави. След разговорите президентът пък се обаждал на Ненчев да го пита има ли промяна в румънската позиция. В този диалог министър-председателят е бил прескачан. Пита се кой е работодателят на Ненчев? Двамата с Плевнелиев не знаят ли, че България е парламентарна република и в Конституцията е записано, че президентът представлява външната политика на страната? Не я определя, не я организира, не я провежда, а я представлява. Борисов е наясно, че външнополитическите изцепки на Плевнелиев са рискови. Неговите призиви за повече войски и засилено присъствие на НАТО в Черно море вкарват не само нас, но и региона в опасна спирала, от която няма излизане, и на практика означават пак да седнем върху буре с барут. СТРУПВАНЕТО НА ОРЪЖИЯ НЕ ОЗНАЧАВА ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ. Те навиват опасно смъртоносната пружина.
Подобна политика е като театрален декор – щом има окачена пушка на стената, в сценария е предвидено да гръмне. Нека си спомним скорошната реч на Плевнелиев пред Европарламента: нито дума за България и единствено громене на Путин. На срещата на върха на НАТО на 8 и 9 юли във Варшава президентът на България отново запя рефрена, че балансът в Черно море опасно е нарушен след анексирането на Крим и че Русия усилено трупа войски. Плевнелиев призова пакта да възприеме региона като стратегически. Този човек, халюциниращ Путин сигурно и нощем, явно не чу какво каза Ангела Меркел на същия
форум: че сигурността в Европа може да бъде гарантирана съвместно с Русия. Франсоа Оланд също смекчи тона и повтори, че алиансът трябва да си сътрудничи с Москва, а генералният секретар Йенс Столтенберг буквално заяви, че „Русия не е непосредствена заплаха за НАТО”. Турският президент Ердоган пък, след като се извини за сваления руски СУ-24 над Сирия, се отрече от думите си, че Черно море е станало „руско езеро”. Два дни преди форума Волфганг Ишингер, бивш посланик на Германия в Лондон и Вашингтон, каза нещо знаково за ситуацията в нашия регион. „Черно море не е станало „руско море”. Там няма никаква стратегическа военна промяна от края на Студената война насам. Няма увеличаване на военно присъствие нито от руска, нито от западна страна. Не бива да изпадаме в ненужна истерия”, заяви Ишингер, който е организатор на най-важния форум по сигурността в света – Мюнхенската конференция.
Интересно какво вижда Плевнелиев тогава? Няма ли съветници, които да го ограмотят, че всяко струпване на оръжия води до ответна реакция от другата страна? Че така затъваме в блато без изход? В деня, в който във Варшава Плевнелиев искаше повече НАТО, в Стара Загора министър-председателят обяви, че ще лансира идеята Черно море да бъде обявено за демилитаризирана зона.
Любимата дъвка за анексията на Крим е удобен повод за войнствена риторика на определени среди. Но ако не беше Крим, щеше да се измисли друго. Само наивник може да мисли, че Путин взе полуострова от жажда за реваншизъм и ето на – сега се кани да нападне страните от Източния блок на НАТО. Путин може да е всякакъв, но не е глупак.
Крим щеше да си остане като автономна република в състава на Украйна, ако Западът не провокира и не финансира киевския Майдан. Инспирираните протести избухнаха с мотив, че президентът на страната Янукович отказал да подпише споразумение за асоцииране към ЕС. Но удобно се премълчава защо Виктор Янукович отказа. В договора, който му пробутваха, имаше унизителна клауза, според която се искаше от Украйна да се откаже от собствеността върху газопреносната си система. Кой разумен политик ще си сложи подписа под такова условие, равносилно на държавно предателство? За събитията, свързани с Майдана, помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд призна, че Америка е похарчила 5 млрд. долара. Нюланд, която бе хваната в крачка да казва: „Майната му на Европейския съюз”, е автор и на многозначително откровение за Русия: не е справедливо толкова малко хора да живеят на такава голяма територия. Признание, което обяснява много. „Анексирането” на Крим бе ход, който предотврати сериозни последствия за Русия, защото тя щеше да загуби военноморската база в Севастопол. Сметките бяха новият украински президент да денонсира договора с Москва, според който тя може да ползва базата още около 20 години, и там да се настанят щатски бойни кораби.
Някога Горбачов се съгласи Германия да се обедини и Варшавският договор да се разпусне срещу обещанието НАТО да не се разширява. Дали се спазва, нека всеки сам си отговори. Алиансът методично пълзи на изток. В името на какво се разширява, след като декларира, че няма непосредствена заплаха? И как, след като един военен съюз се приближава, да очаква отсреща да му ръкопляскат? За съжаление мирът все още се крепи на страха от възмездие и на осъзнаването, че жертвите от евентуална война ще са огромни за всички и победител няма да има. При първото усъмняване в тази аксиома третата световна трагедия е въпрос на часове.
Всъщност Русия не се плаши от замислената черноморска флотилия. Нея я интересува постоянното присъствие край черноморските брегове на военни кораби от САЩ, Канада, Великобритания и др. Москва знае какви са състоянието и възможностите на Военноморските сили на Румъния, Турция и България и те не я безпокоят. Притесненията са, че ако бъде създадена общата флотилия, нейната главна задача ще е да си взаимодейства чрез учения с флота на пакта. А това ще е благовиден предлог за постоянно присъствие на кораби на алианса като начин удобно да се заобиколи конвенцията от Монтрьо от 1936 г. за Черноморските проливи. Тя позволява на военните кораби на държави без излаз на Черно море да се намират в акваторията му не повече от 21 дни . Клаузата връзва ръцете на НАТО, да не говорим, че спогодбата ограничава и тонажа. ЕДИН ОТ НАЧИНИТЕ ДА СЕ ЗАОБИКОЛИ КОНВЕНЦИЯТА ОТ МОНТРЬО е корабите на натовските държави, участващи в перманентни маневри, да се ротират на три седмици. Така се запазва присъствието на чужди военни сили. Много по-лесен начин щеше да е възможен, ако руснаците бяха загубили Севастопол. След като нямат контрол върху базата, те не могат да знаят какви кораби ще акостират там. Нищо не пречи да се смени флагът и да се преоблече екипажът на чужда фрегата или подводница дори и с ядрено оръжие на борда. Иди доказвай, че е примерно американска, а не украинска или турска.
Какво показва беглият баланс на силите в Черно море?
България има няколко фрегати и корвети. Бойните ни кораби са общо 6. Половината от тях са от съветско време и представляват малки противолодъчни кораби с изтекъл срок на годност на ударните ракетни комплекси. Трите уж по-съвременни бойни кораби, закупени от Белгия, също са без определен ресурс. Родните ВМС разполагат и с двайсетина кораба за бойна поддръжка – миночистачи и минни заградители, които не са фактор. Състоянието на бойния ни флот е твърде незавидно. Ненапразно в анализ на турски военни експерти за българските ВМС е отбелязано лаконично: „Не представляват заплаха”. Оценката на турския Генерален щаб е аналогична на мнението на руските експерти за българския флот.
ВМС на Румъния са по-добре адаптирани към изискванията на НАТО. Но и корабите на съседите, както и българските, са предимно с въоръжение от съветската епоха. Бойният състав на румънските ВМС е 1 ескадрен миноносец, 6 корвети, 6 ракетни и торпедни катера, 1 минен заградител и 4 миночистача.
В Черно море Украйна разполага с 3 бойни кораба, 1 десантен и 18 поддържащи. Флагман е корабът „Гетман Сагайдачни”, бившият „Киров”. През миналата година САЩ снабдиха Украйна с 5 надуваеми десантни моторни лодки от типа Willard Sea Force 730. Естествено, в така замисления формат за Балканска черноморска флотилия Турция е най-голямата сила. Нейните ВМС са най-големи и боеспособни. НАД 130 СА КОРАБИТЕ В ТУРСКИЯ ФЛОТ. Главна ударна сила са 20 фрегати и корвети и 14 дизелови подводници немско производство. Морската й авиация разчита на близо 70 вертолета – патрулни, противолодъчни, многоцелеви и транспортни, плюс 12 транспортни самолета. Числеността на военния флот на Турция е над 50 000 души. Основните турски бази в Черно море са Самсун и Синоп.
Бегъл поглед върху бойната техника и способностите на ВМС на черноморските страни подсказва, че това е конгломерат с големи различия в традициите, бойните възможности и мотивацията на личния състав. Противоречия се виждат и в системите за дислокация, управление, в тактиката, организацията и воденето на бойните действия. Това се отчита в НАТО. И дори през октомври да се вземе решение за балкански флот на алианса в Черно море, ще са нужни много години и милиарди евро.
А откъде да се вземат тези милиарди, за да превърнем флота си във фактор, от който зависи нещо? Това е единственият начин да се постигне някакво превъзходство в Черно море, но е сметка без кръчмар, ако някой си мисли, че руснаците ще тъпчат на едно място, без да развиват отбранителните си способности. В Черноморския басейн те изпревариха всички. Една от причините е, че се ориентираха да РАЗВИВАТ ФЛОТА В ПОСОКА ВЪЗПИРАНЕ И ЗАЩИТА, А НЕ НАПАДЕНИЕ. КОЕТО Е ПО-ЛЕСНО И ПО-ЕВТИНО.
Русия не може да се опълчи сама срещу НАТО. Дори срещу САЩ изостава по много показатели във военно отношение, а бюджетите на двете свръхсили са несравними. Ако сумираме само в количествено отношение бойните единици на евентуалните участници в Балканската флотилия на НАТО плюс Украйна, ще видим, че Русия губи „мача”. Трябва да отчетем и американския флот в Средиземно море, който винаги може да се притече на помощ в случай на криза.
Руснаците обаче разбраха, че могат да компенсират количественото си изоставане чрез технологично превъзходство на ракетите си. Ненапразно Москва предприе компенсационни мерки. Една от тях е ракетният комплекс „Калибър”. Това е ракетата, която промени войната в Сирия. Руснаците биеха с нея с пускове от кораб в Каспийско море по цели на 1500 километра с кръгово отклонение от 3 метра. С един залп от 26 ракети Русия подсказа, че може да елиминира всеки флот, без да влиза в директно съприкосновение. „Калибър” е много трудна за откриване крилата ракета, защото маневрира над релефа с висока скорост в т.нар. „невидим” режим – не излъчва сигнали, за да не я засекат радарите. При този залп руснаците не биеха групово на принципа на „стадото”, а всяка ракета удари по отделна цел на ИДИЛ. Всички обекти, определени два дни по-рано от спътниковото разузнаване, бяха унищожени. Високата точност, съчетана с огромна разрушителна сила, предизвиква невероятен деморализиращ ефект.
„Калибър” е в три варианта и се изстрелва от бойни кораби, подводници и ударни самолети. Досега в НАТО знаеха само за варианта с далекобойност от 280 км. Това, което се случи в Сирия, изненада пакта, защото се разбра, че комплексът има радиус над 3000 км, ако е с ядрена бойна глава.Така руснаците показаха, че от дома, от вътрешното Каспийско море, могат да нанасят хирургически удари в Близкия изток, без да се излагат на риск от ответни контрамерки. Което означава, че самолетоносачните групировки също са уязвими. Руските флотилии в Каспийско и Черно море, без да напускат акваториите си, вече са в състояние да унищожат всеки противник в Източното Средиземноморие и Персийския залив. Балтийският флот може да държи на прицел Северно море, Ламанша и част от Норвежко море, а Северният флот може да контролира Северния Атлантик. Аналогични възможности има и Тихоокеанският флот, т.е. всичко, което плава северно от Хаваите, може да бъде потопено за минути. Залпът може да бъде извършен от хиляди километри и противниковите моряци ще видят ракетите, ако въобще успеят, едва когато връхлитат върху кораба. Москва предвижда бойният флот да получи и хиперзвуковата крилата ракета „Циркон”, която лети със скорост, 8 пъти по-висока от скоростта на звука. Сега е в процес на изпитания и през 2018 г. влиза в серийно производство.
Планира се Черноморският флот до 2020 г. да получи 80 нови бойни кораба, с които общо да станат над 200. Моряците вече получиха 3 неатомни подводници и 2 противодиверсионни катера. Черноморският флот се нуждае и от кораби за океанската зона, за да се поддържа военноморското присъствие на Русия в Средиземноморския басейн. Затова се предвижда там да има 2 ракетни крайцера тип „Атлант”, 6-8 големи противолодъчни кораби, ескадрени миноносци или фрегати. Освен това трябват още и около 10 неатомни подводници и до 3 полка морска авиация. За решаването на задачите, които стоят пред Русия, Черноморският флот явно е недостатъчен. Затова вероятно неговата численост ще бъде увеличена 2,5-3 пъти.
Американците могат да догонят руската мощ в Черно море, ако подсилят турските ВМС с крилати ракети „Томахоук”. Те са страшно оръжие и са аналог на „Калибър”. Това обаче е с нулев шанс да се случи, докато президент е непредвидимият Ердоган.
Дали българският държавен глава и „ястребите”, които му припяват, като Ненчев, Митов и Паси, някога ще проумеят, че за безумието, което проповядват, няма изход освен ада?
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto