Интервю на Десислава Пътева със социолога Андрей Райчев

Преднината на ген. Румен Радев пред Цецка Цачева на първия тур от президентските избори изненада много хора, но като че ли най-вече премиера Борисов. Любен Дилов-син дори се пошегува, че Борисов може да реши в последния момент да я смени с Кристалина Георгиева. Смятате ли, че този неочакван развой на събитията ще доведе до оставката на министър-председателя и ще се стигне до предсрочни избори?

Ако загубят на втория тур, да.

Борисов обаче заяви, че ще хвърли оставка още след първи тур, ако кандидатът на ГЕРБ не се представи подобаващо. После се отметна от обещанието си...

Да, той го заяви, защото му се струваше, че 99,9 на сто е сигурно, че ще победи на първия тур. И той имаше своите основания – ГЕРБ водеше с около 12%. Загубиха мача, който започна с 4 на 0 за тях, както се казва на футболен език. Това за тях е гигантска изненада, но тя има своето обяснение. До последния момент те не вярваха, че това ще се случи. Освен това, когато видяха какво се случва, над тях надвисна една тежест, започнаха да гледат песимистично на нещата. Дълго време въобще не коментираха, че ще се борят на втория тур. Накрая се сетиха да кажат, че борбата предстои, което си е истина.

Бойко Борисов няма ли да си намери нови оправдания за това да не подаде оставка? Свикнали сме да хвърля празни обещания, от които се отмята, когато му скимне. 

Въобще не разчитаме на думата му в случая. Въпросът е спорен. На мен ми се струва, че му е прекалено неизгодно да стои заложник на патриотите.

Още в началото на тази кампания от БСП предвиждаха, че ГЕРБ ще се опита да манипулира вота. Възможно ли е това да се случи?

На първия тур не се видяха такива опити. И да е имало някакви, те са били дребни. Честно казано, не го изключвам на втория тур. Но това е много трудно. Всички ще внимават, особено в тази ситуация. Не казвам, че е изключено, но стават прекалено много гласове. Едно е подмениш 500-100 гласа, друго е това да бъдат 100 000 гласа. Това е да купиш или да смениш гласовете на цял Бургас например. Лесно е да се каже, но не e толкова лесно да се направи от машината на Цветанов. Затова бих отговорил по-скоро с „не”. Разбира се, това до голяма степен зависи от бдителността на партиите, в случая на БСП.

Според Вас обещанието на Борисов да разтури кабинета, ако кандидатът на ГЕРБ не спечели, ли е мобилизирало електората на БСП? За самия ген. Радев ли гласуваха избирателите или преди всичко за смяна на статуквото?

Борисов има три карти – не са аса, но са десетки и валета, ако говорим за белот. Първата карта се казва Доган. Ще ни проглушат ушите с една песен, пята доста отдавна – за него, за Тройната коалиция. Има известно основание в това, че Доган като че ли се кани да ги подкрепи на втория тур. Това са малко над 200 000 гласа, тоест не са кой знае колко, не са решаващи, но те играят с тази карта, като нямат други. Втората карта, с която се играе, е антикомунизмът. Още министрите на реформаторите започнаха да пеят тази песен: „Ето ги комунистите, натовската ни ориентация, те ни застрашават”. Класика! Не ми се вярва това да изиграе роля. И третата карта е, че ако хората не изберат Цачева, Борисов става и си отива. Това би трябвало да играе роля за мобилизация на ГЕРБ. Ако бях на мястото на Борисов, изобщо не бих играл тази карта. Това може да мобилизира някакви гербери да отидат на нивата, така да се каже, но преди всичко ще мобилизира тези, които искат да свалят Бойко Борисов с тези избори – всички, на които им е омръзнал и ужасно се надяват той да им се разкара от главите. Вторите са повече от тези, които би мобилизирал той с такава една заплаха. „Ще загина политически, а и вие заедно с мен”. Бих казал, че тези карти не са особено силни, лесни са за отбиване и едва ли ще окажат влияние.

Ако помните в Троянската война има един много важен психологически епизод – битката за трупа на Патрокъл. В случая има битка за подкрепата на Патриотичния фронт. Не искам на никого да се подигравам, но едно е генерал да говори за патриотизъм, и то пилот, друго е за патриотизъм да говори една дама, която не изглежда много патриотично настроена. Честно казано, не ми се вярва това да проработи, но си е аргумент. Това са възможните козове. Сега 100% ще ги цакат, а дали от това ще се получи нещо, един Господ знае. Ще видим в неделя.

Чии ще бъдат решаващите гласове на втори тур – тези на патриотите или тези на ДПС? Изглежда, че ДПС не са изгубили толкова много гласове след разцеплението с ДОСТ. Вие споменахте, че Доган клони към Борисов... 

Доган не клони към никого. Той играе игра, която е изгодна за него. Като че ли изглежда по-изгодно за него да има нови избори. В този смисъл той може да наклони натам. Друг е въпросът че способността му да мобилизира електората не е кой знае каква. Говорим за 200 хиляди гласа, които могат да бъдат отклонени в тази посока, докато при патриотите говорим за половин милион гласа. Разбира се, патриотите нямат толкова дисциплиниран електорат, какъвто е този на ДПС, който рязко да завие по команда на ръководството. Първо, Каракачанов и Симеонов не казаха: „Гласувайте за Бойко или ще дойде краят на света”. Чух тяхното изказване. Може да бъркам, но много вяло заявиха: Не е лошо това правителство да падне, ама не ние да го сваляме, защото ще трябва да плащаме цената. От друга страна, техният мотив за нови избори е голям. И той се нарича фиксиране на набраната височина в парламентарни гласове. Защото това, че Каракачанов събра над половин милион гласа може да остане спомен, ако те бързо не се превърнат в гласове в парламента. Така че предсрочните избори са в техен интерес. Оттук нямат особен интерес ГЕРБ да се задържат дълго на власт. Ще Ви кажа още нещо. Ако Борисов загуби президентските избори, според мен е в негов интерес да има и парламентарни. Защо му е да зависи от някакви хора, които моментално ще поставят огромна политическа цена, ще започнат да му се бъркат и накрая ще го свалят? По-добре да отиде на избори и да си разчисти пътя за коалиция – или с патриотите, или с БСП. „Нова булка, нов късмет”. „Глас народен, глас Божий”.

Това ли е причината Корнелия Нинова изведнъж да омекне – възможността да се коалира с Борисов? Доскоро БСП бяха изключително критични към кабинета „Борисов – 2”, на няколко пъти беше искан вот на недоверие, а сега видяхме как председателят на партията изведнъж омекна и заяви, че няма да се занимава с оставката на Борисов. 

Не е изведнъж. По време на предизборната ситуация тя беше много рязка. Не омекна, а просто заобиколи темата за избори и оставки. Темата е изгодна на Борисов, той мобилизира своите хора. Корнелия Нинова няма защо да говори за това, тя трябва да гледа да привлече гласовете на левицата, ако това е възможно, както и тези на патриотите. Така че на нея просто не ѝ е изгодно да говори за предсрочни избори. Защо ѝ е сега да се разправя с Борисов, когато въпросът е да мобилизира поне част от патриотите да гласуват за тях на втори тур. Тази победа е повече от достатъчна на Нинова, за да закрепи властта си в партията. БСП не беше побеждавала от 10 години. Нинова вече е любимка на партията, но една победа на втори тур ще превърне тази малка, приятна победа в огромна стратегическа височина. Така че в момента единственото, което тя гледа, е победата на втори тур. Всичко останало ѝ е все едно. Има време.

Може да Ви сте стори малко нецензурно, но се отнася до изключителен философски и психологически шедьовър – „Черна котка, бял котарак”. Ако сте гледали филма, там има един епизод, в който едни старци умряха. Трябваше да крият трупа на единия старец, после се оказа, че и другият старец, бащата на един от разговарящите, умря. Онзи казва: „Не може, това е баща ми. Трябва да го погребем”. А въпросният бандит, който малко прилича на един от ръководителите на България, казва: „Боли ме к*рац дали ще умрем у понеделник, или у петък”. Това е изключително философско. Ерос е по-силен от Танатос, сексът е по-силен от смъртта. Та Корнелия я боли еди-какво си дали ще му поиска оставката в понеделник, или ще му я поиска в петък. Тя ще му поиска оставката, разбира се, но просто не е моментът. Това ще се случи след една седмица.

Ако подкрепата за Орешарски не е съвсем неочаквана, като се има предвид, че е подкрепен от ДПС, то силната подкрепа за Марешки буди известни съмнения. На какво отдавате тази преднина на бизнесмена, който се закани да се бори с картелите на горива, но в същото време е обвиняван в това, че не спазва правилата за лоялна конкуренция, като предлага евтини лекарства в своите аптеки?

Марешки събра подкрепа със своя подход с аптеките. Погледнете изборите по региони и ще видите, че във Варна той е първи. Тоест, тук става дума за много сериозен, привързан към него електорат, който си го следва, който смята, че това е възможният избор. Той се яви на балотаж във Варна, ако помните този епизод. Това си е много сериозно завоевание. И всеки, който казва, че той е популист, бърка. Това е сериозна работа, принципно нов подход. Но това не са лозунгите и митингите на Яне Янев, на Бареков, на Жорж Ганчев. Това е структура, която хората смятат за много добра за себе си. 10% от българите казват, че той трябва да бъде президент. Много сериозно трябва да се замислят всички. Хората просто смятат, че този човек се грижи за тях и реално им дава, а не просто обещава, като всички останали. Това е идея, това е проект за бъдеще и явно този проект се харесва. Така че всички подигравки към Марешки, защото той не е обигран политически, не прилага основните номера, трябва да секнат и хората да се замислят. Това е перспективна работа. Втората много голяма заявка е тази на Слави Трифонов, който привлече 3 милиона души. Още повече ние не знаем как точно е свършил референдума. Още не е потвърдено това, че той е проигран.

Не Ви ли се стори абсурден коментарът на Радан Кънев, че Марешки е привлякъл част от електората на Реформаторския блок? 

Няма нужда да гадая тук, социологическите таблици го показват. Той е привлякъл не само част от поддръжниците на Реформаторския блок, а част от поддръжниците на всички останали. Той си взема поравно от всички. Когато хората гласуват за него, гласуват на друг принцип. Това е полезният политик за тях, човекът. Там има и реформатори, там има бесепари, но най-големият донор е ГЕРБ. 

Отново станахме свидетели на престрелки в Реформаторския блок, най-вече между Божидар Лукарски и Трайчо Трайков...

Този блок се разпадна пред очите ни в нощта на изборите. Доколкото разбрах от телевизията, раданкъневците дори не са се явили на обсъждането на казуса. Тоест там няма разговор.

Да, част от реформаторите, тези, които участват в управлението, ще подкрепят Цецка Цачева, докато Трайчо Трайков е категорично против.

Така беше и преди това. Радан Кънев излезе в опозиция на самия себе си, защото неговите министри останаха.

Каква беше причината Трайчо Трайков да не събере толкова голяма подкрепа и да не бъде припознат като алтернатива на кандидата на Борисов в дясното пространство?

Че кога десните са събирали голяма подкрепа през последните 10 години? Това, че са много шумни, го знаем. Но те през последните 10 години не просто набират, а ритат махленски в парламента. А сега влязоха едва-едва, благодарение на гласовете на Кунева, която е центристки феномен, тоест влязоха с гласове, които са външни за тях. Те си въобразиха, че без нея ще се оправят и сега много бързо ще се убедят, че нищо не се е променило. Имат си 3-4 %, понякога достатъчни за парламента, друг път недостатъчни. Не виждам как там може да настъпи кой знае какъв Ренесанс. Но те са много шумни и имат онзи дефект, който СДС притежава от самото начало – много лесно стават заложници на собствената си пропаганда. Те като повикат, си казват: „Много сме, силни сме”. И когато дойдат избори, просто фалират. „Ние сме толкова умни и толкова красиви, че българите не ни заслужават”. Какво да Ви кажа, човек дори да си мисли тази срамотия, не трябва да я казва. А като я каже, после не трябва да се чуди, защо не получава гласове. През цялото време викаха за Трайчо, но истината е, че това са едни много скромни проценти. Те са по-малко от процентите на Марешки.

Очакван ли беше резултатът на Ивайло Калфин? Видяхме, че дори гласовете за т. нар. Господин Никой надминаха тези на кандидата на АБВ, макар че той беше един от малкото подготвени за поста кандидати.

Калфин щеше да вземе повече гласове, ако не се беше появил реален шанс Радев да бие. Това изигра лоша шега на Калфин. Много хора смятаха на първи тур да гласуват за Калфин, а на втори – за Радев. Виждайки, че Радев се устремява много напред, решиха още на първи тур да гласуват за него. И Калфин получи много по-малко от прогнозното. Това е ефектът на победителя, класически политически ефект. Победителят прибира от по-слабия. Но дори и Калфин да беше събрал своите гласове, те щяха да бъдат 5-6%, което не е достатъчно. Той по-скоро се стремеше неговата партия да излезе с минимално поражение от тази история, но не успя. Истината е, че АБВ надцени своята сила при разговорите с БСП. Стори им се, че БСП не могат без тях: „Няма къде да ходят, ще се съюзяват с нас”. И когато Нинова им обяви война, те имаха чувството, че тя греши, че нещо може да се направи. Нищо не може да се направи. Тя ги обиди много тежко, защото не ги уведоми и в личен разговор за това, което ще се случи. В момента те вървят към фалит.