На 25 юли 2017 г. Палатата на представителите на американския Конгрес прие единодушно „Закон за противодействие на противниците на Америка чрез налагане на санкции, HR 3364“ (Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act, HR 3364). Този закон е първият крупен, двупартиен проект в американския Конгрес от началото на президентския мандат на Тръмп. Законът е приет от палатата на представителите с 419 срещу 3 гласа. За да влезе в сила е необходимо той да бъде одобрен от Сената и подписан от президента на САЩ.

По-голямата част от текстовете в закона са посветени на санкциите срещу Русия и на ограничаване на възможностите на президента Доналд Тръмп да спира действието им или да ги отменя. Логиката на съдържателната част на законопроекта е построена изцяло върху твърденията за престъпния характер на руската държава и нейното ръководство. На фона на дискусиите за заплахата на европейските енергийни проекти след въвеждането в действие на санкциите и реакцията, която се очаква от Евросъюза, някак малко в страни от вниманието остана един съществен момент – че под формата на закон американските законодатели са разписали на президента една задължителна за изпълнение програма за външната политика на САЩ в Европа и Евразия по отношение на Русия.

Другият съществен момент е, че законопроектът е оставил за президента единствено функцията  на „пощальон“, който като марионетка има само правото да следва разписаната в закона програма. Или, както казва сенаторът от щата Мериленд Бенджамин Кардин: „Почти единодушно Конгресът е готов да изпрати на президента Путин ясно послание от името на американския народ и нашите съюзници. На нас ни е необходим президентът Тръмп, за да ни помогне да му изпратим това съобщение“. Очевидно е, че законът с отделни свои клаузи, каквато е клаузата за намесата на Русия в американските избори, поставя под съмнение легитимността на президента Тръмп. Нещо повече, Конгресът си вменява правото да контролира изпълнението не само на наложените санкции, а цялостната външна политика и програма за действие на САЩ в Европа и Евразия, като задължи президента да се отчита за всяко свое действие.

Външната политика на САЩ във версията на закона е определена като: „Противодействие на руското влияние в Европа и Евразия през 2017 г.“, т.е. неутрализирането на каквото и да било руско влияние в указаните региони, включително и в постсъветското пространство. Специален раздел е отделен и на енергийната политика на Украйна. Проектозаконът характеризира политиката на Русия по следния начин:

  1. „Правителството на Руската Федерация (РФ) се стреми изцяло да влияе на Европа и Евразия, включително и на страните от бившия Съветски съюз, като предоставя ресурси на политически партии, аналитични центрове и групи от гражданското общество, които сеят недоверие в демократичните институции и субекти, способстват за формирането на ксенофобски и нелиберални възгледи, като в този случай подкопават европейското единство. Освен това, правителството на РФ провежда документирани корупционни практики като средство за влияние в европейските и евразийски страни.
  2. Правителството на РФ до голяма степен ликвидира ярките някога и независими медии на руски език и сериозно съкрати свободните и независими медии в границите на Русия. Рускоезичните медии, които се финансират и контролират от правителството на РФ и разпространяват информация в Русия и извън нея, регулярно разпространяват антизападна дезинформация. Само информацията от някои независими източници се базира на факти и дава обективна картина за руското общество.
  3. Правителството на РФ продължава незаконната анексия на Крим от 2014 г., незаконната окупация на Южна Осетия и Абхазия от 2008 г. и дестабилизиращата си дейност в Източна Украйна. Нарушава своите ангажименти по Меморандума, гарантиращ сигурността на Украйна във връзка с присъединяването й към договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан в Будапеща на 5 декември 1994 г. и Заключителния акт на съвета по сигурност и сътрудничество в Европа, подписан в Хелзинки на 1 август 1975 г., с който бяха положени основите за създаване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, член на която е и РФ.
  4. Правителството на РФ продължава да игнорира условията на Споразумението за прекратяване на огъня в Грузия, подписано  през август 2008 г., което съдържа и клаузи за извеждане на руските войски от региона и за свободен достъп на хуманитарни мисии в региона на Южна Осетия и Абхазия, а така също и клаузи за  контрол в зоната на конфликта от мисии за мониторинг на ЕС.
  5. Правителството на РФ не спазва условията на Минското споразумение за разрешаване на продължаващия конфликт в Източна Украйна, подписано в Минск, Беларус, на 11 февруари 2015 г. от лидерите на Украйна, Русия, Франция и Германия, а така също и протокола от Минск, който беше съгласуван на 5 септември 2014 г.
  6. Правителството на РФ:

А) нарушава Договора между САЩ и СССР за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег на действие, подписан във Вашингтон на 8 декември 1987 г. и в сила от 1 юни 1988 г.

Б) Не изпълнява своите задължения по Договора за открито небе, подписан в Хелзинки на 24 март 1992 г., в сила от 1 януари 2002 г.

Правителството на САЩ твърди, че правителството на РФ носи отговорност за продължаващото насилие във Източна Украйна, включително и на 24 април 2017 г. за смъртта на американския гражданин Джозеф Стоун, работещ като наблюдател от ОССЕ. Отчитайки горните факти, Конгреса на САЩ със законопроект HR 3364 задължава президента да се обърне към правителството на Руската Федерация:

А) за да изведе всички руски войскови части от териториите на Грузия, Украйна и Молдова;

Б) за да даде възможност на правителствата на тези държави да възстановят контрола върху границите на своите територии;

В) за да прекрати всички усилия за дестабилизация на избраните правителства в тези страни;

По нататък текстът на законопроекта предписва какви мерки трябва да вземат страните от постсъветското пространство, за да се противопоставят на агресията на Русия и каква помощ ще им окажат САЩ в техните действия. За отбелязване е, че в този случай САЩ възнамеряват да продължат да работят с ЕС само „в качеството му на партньор в борбата с правителството на РФ“, но същевременно, както пише в закона, са „длъжни да работят с отделните страни в Европа и Евразия за установяване на местата, уязвими за агресия, дезинформация, корупция и т.нар. хибридни войни, осъществявани от правителството на РФ“.

Особено място в закона заема раздел 257 под наименованието „План за изграждане  енергийната сигурност на Украйна“. Планът естествено ще бъде изготвен от САЩ, като предвижда в Украйна да бъдат внедрени съвременни технологии и практики. Да се свърже украинската електромрежа с тази на ЕС. Да се приватизират държавните енергийни компании. Да се направи ремонт на инфраструктурата, обезпечаваща преноса на природен газ, и се установи независим надзор върху газовия пазар и пазара на електроенергия в страната. Целта на този план става ясна от текста на пункт 9 от раздел 257 на проектозакона. Там много ясно е записано, че една от политиките на САЩ ще бъде „да продължи да противодейства на изграждането на тръбопровода „Северен поток-2“, за да предотврати неговото пагубно въздействие върху енергийната сигурност на ЕС и развитието на газовия пазар в Централна и Източна Европа. Подтекстът на тази загриженост е изхвърлянето на „Газпром“ от доставките на газ за европейския пазар и настаняване на негово място на американския втечнен газ. Изданието Euractiv пише, че независимо от факта, че законопроектът третира само експортните газопроводи, под санкциите могат да попаднат и редица европейски компании и заводи за втечнен газ. Става дума за съвместни проекти с руски компании, в които според новите санкции сроковете за кредитиране и заплащане на услуги и материали ще бъдат ограничени до 60 дена. Освен това, ограниченията ще се разпрострират и върху проектите за добив на нефт, където се забранява използването на американски технологии за проучване и добив на нефт в дълбоководни басейни, арктическия шелф и шистовите находища. Ограниченията са за компании, в които делът на руските партньори е не по-малък от 33%. Euraktiv пише, че редица европейски проекти могат да пострадат от санкциите като например: проектът за производство на втечнен природен газ „Балтийски СПГ“ (Shell и „Газпром“), „Северен поток-2“ („Газпром“ и Engie, Uniper, OMV, Shell и Wintershall), разработката на находището „Зохр“ в Средиземно море (BP, Eni и „Роснефт“), а така също разширението на „Син поток“ (Eni и „Газпром“), нефтопроводът на Каспийския нефтопроводен консорциум от Казахстан до Новоросийск (Shell, Eni и „Роснефт“), разширението на завода за втечнен газ „Сахалин-2“ (Shell и „Газпром“), Южнокавказкият нефтопровод и газовото находище „Шах-Дениз“ (BP и „Лукойл“, „Ямал СПГ“ (Total и „Новатек“), много вероятно и „Турски поток“. На свой ред много германски компании, които имат сериозно участие в редица електроенергийни и инфраструктурни проекти самостоятелно или заедно с руски дружества в РФ също ще попаднат в обхвата на новите санкции.

В тази връзка министърът на икономиката на Германия Бригите Циприс съобщи: „САЩ отказват да имат обща стратегия с Европа по въпроса за санкциите към Русия“. На свой ред Гернот Ерлер, съветник на канцлера Меркел за политиката към Русия и страните от бившия източен блок, със загриженост заяви във вестник Neue Osnabrucker Zeitung: „Блокирането на проекта „Северен поток-2“ е записано ясно в текста на закона. Всъщност обаче, под тези санкции може да попадне всяко едно сътрудничество между ЕС и Русия в сферата на енергетиката, включително и за ремонт на газопреносната мрежа, от която зависи снабдяването на Евросъюза с енергия“.

Нов момент в проектозакона е възможността да бъдат налагани санкции на руски олигарси и неправителствени организации, близки до официалната власт. Целта на това ново положение е налаганите санкции да предизвикат конфликт на руския икономически и финансов елит с управляващите и главно с президента Путин, което от своя страна да създаде напрежение в страната. За тази цел в раздел 241 от законопроекта, третиращ мерките за контрол върху изпълнението на програмата за външната политика на САЩ по отношение на Русия, буквално е записано следното: „За Конгреса представляват интерес взаимоотношенията на влиятелни, високопоставени политически функционери с олигарсите в Русия. А също и такива сведения като предполагаем капитал и източници на доходи на олигарсите а и членовете на техните семейства (включително съпрузи, деца, родители, братя и сестри), активите, с които разполагат, инвестициите и данните за истинските собственици. За Конгреса представляват интерес и руските смесени компании (с държавно и частно участие), тяхната официална собственост, банкови операции, ценни книжа, застраховки и недвижими имоти“.

Наред с това в проектозакона са предвидени и редица други мерки „за противодействие на руското влияние“ в страните от региона на Балканите и постсъветското пространство, участващи в процеса по разширяването на НАТО (Албания, Македония, Косово, Сърбия, а така също Грузия, Молдова и Украйна). Проследявайки логиката на изложените в проектозакона мерки, ясно се очертава идеята на американските законодатели: чрез политиката на санкции да въздействат не само върху външната, а и върху вътрешната политика на Русия. Темите за руските олигарси, незаконните финансови потоци, медиите в Русия и т.н. определено говорят за стремежа на американските управляващи да се намесят във вътрешните работи на Русия. Това ще стане, като от една страна, бъдат шантажирани големите руски собственици на предприятия и финансови институции (т.нар. олигарси) чрез блокиране на задграничните им сметки и активи в чужбина с мотива за незаконни финансови операции. А, от друга страна, ще бъде предизвикано недоволството на населението с внушенията за корупция, произвол на олигархията и чиновничеството, с което ще се създадат подходящи условия за вътрешен преврат по модела на Украйна 2014 г.

На 26 юли директорът на ЦРУ Майк Помпео изложи целите, които САЩ преследват в своята външна политика към Русия. Той ги подчерта публично в интервю за електронната медия Washington Free Beacon. По неговите думи, американското разузнаване, както и преди счита, че Русия е най-сериозната заплаха за сигурността на САЩ. Той каза следното: „Америка е принудена да отговаря на това предизвикателство в продължение на десетилетия. Ние, както и преди сме изправени през заплаха от руснаците. Дали това ще бъде активна пропаганда или опит да се повлияе на световното обществено мнение с помощта на различни средства и методи, включително и такива от секретен характер, е без значение.  Ние сме длъжни да се противопоставим на това. Да разгромим руснаците. Да работим по болезнен за тях начин, за да ограничим мащаба на техните действия“. Внесеният за гласуване в Конгреса на САЩ закон H. R. 3364 и съпътстващата го програма представляват по своята същност безпрецедентен враждебен акт, какъвто не е имало дори в периода на Студента война. Какви ответни мерки ще предприеме Русия в случай, че този закон бъде приет, е трудно да се каже. Но като че ли Сергей Рябков, заместник министър на външните работи на Русия, най-точно определи ситуацията, като заяви, че „отношенията между САЩ и Русия навлизат в непознати води“.