Професор Мухаммад Шахрур е арабски интелектуалец, смятан за един от най-ярките съвременни реформатори на исляма. Роден е в Дамаск през 1938 г. По образование е инженер, прагматик, който подхожда към религиозните въпроси с методиката и логиката на математиката. Получава докторската си степен в Националния ирландски университет в Дъблин през 1972 г. Той е един от водещите ислямски мислители и често го наричат ислямският Мартин Лутер, защото твърди, че ислямът трябва да се реформира из основи, а Коранът да бъде интерпретиран по съвременен научен начин. Първият му проблематичен сблъсък с исляма е през 1967 г. след погрома в Шестдневната война. Тогава си поставя за цел да изследва арабското мислене и ислямския разум и започва да пише първата си книга „Книгата и Коранът: Съвременен прочит” , която му отнема години и излиза чак през 1990 г. Днес Мухаммад Шахрур живее в Абу Даби. В София пристигна по покана на Института за публична политика и швейцарската асоциация Geneva Spiritual Appeal.

Снимка: Антоанета Киселинчева

Професор Шахрур, в София сте по повод международната конференция „Кои ценности ни обединяват днес”. Светът е разпокъсан от войни, терористични заплахи, конфликти, несигурност, бежанци. Кое е онова нещо, което може да ни обедини и да ни спаси от отчаянието?

Благодаря ви много за този въпрос. Аз съм тук, за да уверя хората, че ислямът представлява една световна религия, която има световни човешки ценности. Част от ценностите на исляма са например добре известните десет Божи заповеди, които са част и от останалите религии. Ценностите, на които се основават терористичните движения, които изповядват краен радикален ислям, това са по същество едни политически ценности, създадени през VIII и IX век, за да обслужват една велика държава, съществувала по това време. Постепенно те са се преосмислили като религиозни ценности, без да са такива в действителност. Ислямистите са хора, които си въобразяват, че представляват някаква велика държава, която обаче вече отдавна не съществува. В този смисъл те нямат бъдеще. Да, те могат да проливат човешка кръв, но реално нямат бъдеще. Проблемът е, че ние можем да се справим с тях с военни средства, със средствата на сигурността, но най-вече трябва да преодолеем идеите, които те изповядват. За да може това да се случи, трябва да преосмислим ценностите, които съществуват. Историята не се повтаря. А те искат да възобновят историята такава, каквато е била. Това не би могло да се случи и тази невъзможност поражда единствено насилие. Нали Римската империя се е появила, но вече я няма? Османската империя също я няма. Ислямската империя е съществувала, но вече я няма. Същото важи и за Съветския съюз. Съществуваше, но вече го няма. Това е законът на историята и ние трябва добре да го осъзнаем.

През 1967 г. сте решили да изследвате ислямския разум, ислямското познание след края на Шестдневната война. Тогава сте станали свидетел на една интересна ситуация в джамия в Дамаск. Проповедникът е казал, че за тежката загуба от войната са виновни жените, тъй като не крият достатъчно тялото си, и всички са повярвали на това твърдение. Какъв е проблемът на ислямския разум?

Да, това действително е нещо, което се случи с мен. То се случи на първата петъчна молитва, след като претърпяхме това поражение. Арабският разум се основава на правилото за пастира и стадото. Това е един обществен разум, арабите се олицетворяват със стадото. След 1967 г., когато стана това голямо поражение и тогавашният лидер на Египет Гамал Абдел Насър, най-големият лидер в арабския свят, си подаде оставката, милиони хора излязоха по улиците и намирам това за илюстративно за арабския разум. Защото според нашите представи управникът управлява до смъртта си. Това е един дълбоко загнезден исторически стереотип. Дори и добрите управници също са управлявали до смъртта си. Управникът представлява една свещена личност и той има абсолютни правомощия. През вековете в нашето съзнание от правоведните ни е посято убеждението, че мюсюлмани са само тези, които са последователи на Мохамед, а всички останали ги очаква адът. Затова до ден днешен ние гледаме на другия, на немюсюлманина по един враждебен и неправилен начин. И поради факта, че ориенталистите изследват исляма „отвън” по един все пак обективен начин, по тази причина, понеже са „отвън”, мюсюлманите ги разглеждат като враждебно настроени към тях. И аз успях да напиша това, което съм написал, именно защото съм учил математика, не съм получил традиционно ислямско образование в ислямска религиозна институция. Затова успях да напиша своите книги – защото съм външен за този свят. Успях да открия недостатъците им. Но изследвайки Корана, открих и положителните му страни и се убедих, че по същество повечето жители на земята са мюсюлмани. Включително и вие.

Казвате, че съвременният ислямски свят не е успял да произведе наука, например хуманитаристика. Това също ли е част от проблема на този ислямски разум?

През хилядната година Абу Хамид ал-Газали „затваря”, образно казано, вратата на философията, обявявайки я за ерес. Затова и до ден днешен философският разум в нашия свят е много наивен. Философията в този свят представлява ерес. От тук идва неспособността на арабския разум да произведе познание. В арабския свят хората се интересуват от това да забранят например мобилните телефони, но не се интересуват как те са произведени. Това обслужва едно мракобесническо управление. И това, което в момента се случва в арабския свят, ни кара да преосмислим ислямските основи.

Вие сте един от критиците на исляма и в изследванията си настоявате за нова интерпретация на Корана. Но какви са грешките на Запада по отношение на исляма?

Ориенталистите, учените и политиците от Запада не са създали нищо ново в ислямския свят. Те просто откриват онова, което си съществува, и го използват, често го експлоатират. Войната между шиити и сунити съществува от хиляди години. Така че Западът използва това, не го създава. Ислямският разум и липсата на познание не е позволило на това общество да създаде граждански общества и Западът използва точно тази слабост. Ако арабският свят имаше хора от нов тип, то те щяха да са много по-трудни за експлоатиране. Да, учените ориенталисти, те добре разбират начина, по който се е сформирал арабският разум. А политиците им просто го използват като даденост. В началото, когато започнах да изследвам Корана, се интересувах от кораничните думи и открих, че всъщност това вече е направено от един германски ориенталист. Никой от ислямските учени преди това не се беше поинтересувал да изложи системно кораничната лексика в справочник, който да прави по-лесен достъпа до Свещената книга. Беше го направил един германски ориенталист. Арабският разум е свързан преди всичко с миналото, той има много емоционално отношение към миналото. Той разглежда миналото като нещо свещено, въздига го. Шиитите въздигат като нещо свещено семейството на пророка Мохамед. Сунитите разглеждат като нещо свещено сподвижниците на пророка Мохамед. Това, за което винаги съм настоявал, е, че се нуждаем от когнитивно, познавателно скъсване с миналото и с начина, по който се е осъществявало познанието в миналото. Европа вече е направила това, тя е скъсала със старото си познание, със старите методи на работа, със старите организации на осъществяване на познанието. Ние също трябва да направим нещо ново и да скъсаме със старите методи на познание и да създадем нова организация на четене на Писанието и свитъка, в който се съдържат Коранът и Писанието. Това, което аз правя, е да използвам съвременните методи на познание как да разбираме Корана и как да разбираме исляма, тъй като Пророкът е починал преди стотици години. Отговорът е това да се случва със съвременни познавателни средства. Това, което аз винаги казвам, е, че всеки един трябва да гледа на Корана със собствените си очи, а не с очите на предците. Имам предвид, че всеки трябва да използва своята собствена среда и от нея да гледа на Корана, а не от средата на другите.

Споменахте за нуждата ислямският свят познавателно да скъса с миналото, но какво мислите за западната намеса в този свят? Както и за опитите за демократизацията му?

Това се е случвало и се случва и сега. Вярвам, че ние преди всичко сами трябва да решим своите собствени проблеми. Няма как друг да успее да се справи с тях. Не можем да решаваме проблемите на другите, ако преди това не сме решили своите собствени проблеми. Ние досега се отнасяме към другия от гледна точка на религията такава, каквато я познаваме. А всъщност към него трябва да се отнасяме от гледна точка на общочовешките ценности. Това е и правилният начин да общуваме със Запада. Освен това как бихме могли да разрешим проблемите си със Запада, ако преди това не сме разрешили проблемите помежду ни.

Нужна ли беше намесата на Запада във вашия свят или не?

Арабската пролет е нещо, което аз чаках от 30 години, и даже се учудих, че я изживявам. Но истината за голямо съжаление е, че за да може да се пробуди арабският свят, трябва да се случи трус. Жесток трус. Вътрешен, а не предизвикан отвън. Това, което се случва при нас, се е случило в Европа през XV век. Ние в момента сме в XV век. И в Европа са секли глави, всичко това се е случвало, но тогава. Закъснели сме с векове.

Вие сте роден в Дамаск, как виждате разрешаването на конфликта в Сирия и борбата за глобална мощ на тази територия?

Да, интересите на великите държави се преплитат на територията на Сирия, а сирийският народ е единственият губещ. За съжаление вече три години и половина не мога да се върна в Сирия. За първи път в живота си отсъствам от Сирия за повече от година. За мен Дамаск е моят дух.

Как предвиждате изхода от войната?

Аз мисля, че разрешаването на конфликта в Сирия зависи от волята и взаимодействието на Съединените щати и Русия. Но такова разрешение не може да се намери, докато Башар Асад е на власт. Надявам се все пак те да стигнат до консенсус, че Асад трябва да си отиде.

От какво се роди радикалният ислям, който ужасява днес целия свят?

Всичко това е свързано с факта, че след като арабските страни станаха независими, патриотичните леви сили претърпяха неуспех в политическите си опити да управляват и после нямаше друга алтернатива освен ислямистите.

Споменахте за стария сблъсък между шиити и сунити. Кризата между Иран и Саудитска Арабия е поредният сблъсък между тези две течения. Какво е това нещо, което предизвиква фаталното разцепление между тях?

Основната причина е в това, че шиитското население в целия сунитски свят следва шиитската религиозна доктрина. Това означава, че те се подчиняват религиозно на религиозния авторитет в Иран така, сякаш са поданици на Иран, бидейки част от сунитския свят. И тук става въпрос за една непосредствена принадлежност и непосредствено изпълнение на заповедите. Защото посредством арабите шиити Иран е в състояние да се намесва в живота на арабските сунитски държави. И това е голям проблем.

През последните месеци политиката на Европа се определя от бежанската криза. Тя раздели много европейски политици. Какво е правилното решение за този голям поток от хора, които идват към континента?

Тези, които създадоха проблема с бежанците, са точно Съединените американски щати. След това и Русия. САЩ поощриха опозицията, настоявайки Асад да си отиде, а това пък накара Асад да вземе още по-жестоки мерки и да убива все повече и повече. Аз мисля, че бежанската вълна е породена изцяло от действията на авиацията, тъй като тя жертва населението и го принуждава то да напуска родните си места. Но САЩ носят основната вина за разпалването на този конфликт с грешките, които извършиха в района. След това се намеси и Русия. А Европа ли? Тя просто плаща цената.

Много европейски държави решиха да затворят границите или да въведат квоти за бежанци, тъй като нямат ресурс да ги приемат. Грешка ли е това от гледна точка на хуманността, или всяка държава трябва да има право да реши?

Аз не виня Ливан и Йордания, защото наистина мисля, че техните икономики не могат да поемат бежанци. Икономиката, която може да приема бежанци, е турската. В Обединените арабски емирства в момента има 200 000 сирийци. Повечето от тях работят и пращат пари на близките си в Сирия. Единствените сирийци, които са в състояние да помагат на близките си в Сирия, това са именно тези, които работят в

Емирствата и в Саудитска Арабия. Радикалните ислямисти със своите действия, най-вече с атентатите във Франция, дадоха повод на хората да се страхуват. Това е тяхната цел. Но в Европа също има радикални ислямисти. В Европа има и християни, които са радикално настроени. Във всяка религия има крайно настроени екстремисти, проблемът на ислямските екстремисти е, че те са въоръжени. Нашите крайно настроени мюсюлмани постъпват по начина, по който са постъпвали християните екстремисти през XV век в борбите между католици и протестанти. Същото важи и за испанската инквизиция.

Европа обаче и сама произвежда радикални ислямисти. Те са продукт и на нашето западно общество, т.е. не бива винаги да мислим, че те пристигат от „нецивилизования свят” и се взривяват в Европа. Някои от тях са завършили западни училища и са родени в Брюксел, Париж и т.н. Кое според вас е онова нещо, което кара тези хора да се радикализират?

Причината е в старата правоведска школа, която ги обучава, че те като мюсюлмани са някакви специални хора, които трябва да ненавиждат различните от тях немюсюлмани. Те продължават да вярват, че мюсюлмани са само последователите на Мохамед и че останалите ще попаднат в ада.

Оказва се обаче, че не всички ислямисти се радикализират, защото са религиозни.

Да, точно това е, че някои от тях, които не са били религиозни, придобиват точно такава религиозност. Но те, разбира се, трябва да имат лична причина за това. Обикновено това е голяма личностна криза. Тези хора се трансформират, защото преживяват нещо много тежко, дълбоко разочарование от нещо. Традиционната ислямска култура предразполага мюсюлманина да бъде привърженик на „Ислямска държава”. Този, който има съзнанието за съществуването на съвременните обстоятелства, той е в състояние да се аклиматизира и да се приспособи към тях. Този, който не е в състояние, той вече е заплашен от това да попадне под влиянието на „Ислямска държава”.