Разследването на така наречената „руска намеса” в американските избори, за радост на започналата вече да скучае публика, накрая прерасна в грандиозен публичен скандал. Обаче скандалът не беше този, който очакваха организаторите и вдъхновителите на разследването. За тях случилото се беше неочакван шок. Болният от тумор в мозъка сенатор Маккейн обвини Тръмп, че върши работата на Путин и демократите с въодушевление подхванаха тази теза. Развълнуваният водещ анализатор на CNN Улф Блицър с горчивина и тревожно изражение на лицето констатира: „Русия спечели. А това само по себе си е много печално”. Всъщност за какво става дума? За това, че цялото разследване на заговорa между Тръмп и руснаците е билo поръчанo от Националния комитет на Демократичната партия. По този начин е било инициирано разследването от страна на ФБР и в частност външното наблюдение на Картър Пейдж (външнополитически съветник на Тръмп в хода на предизборната му кампания). Тоест използван е административен ресурс на държавата в полза на единия кандидат за президент. В процеса на разследването, започнало изцяло по партийно-политически мотиви, е привлечено и ФБР. Установява се, че някои от ключовите сътрудници на Министерството на правосъдието и ФБР в разследването са се ръководили от партийните интереси на кандидата Хилъри Клинтън, най-вероятно не съвсем безкористно. В Русия ще кажат: „Е, и какво от това? Защо ни занимават с тези дреболии? У нас такива неща са нормални”. Обаче политическата класа на Америка в последните дни е изправена буквално на „нокти”. А лидерът на демократичното малцинство в Камарата на представителите, Нанси Пелоси, определи ситуацията като „конституционна криза”, въпреки че тя е значително по-проста. Състои се в това, че никога не можеш да бъдеш сигурен кога демократичните институции работят против „лошите момчета” и кога против момчетата, които като че ли са целите в бяло. Ако това не се харесва на „добрите момчета”, тогава те обявяват, че има конституционна криза и искат демокрацията да поеме в обратна посока. Защото демокрацията е сгрешила, а не трябва така да греши. Такъв беше примерът и с Висшия спортен арбитраж в Лозана, който изненадващо взе решение в полза на руските спортисти. Но в конкретния случай най-големият ужас е, че демократичните институции и процедури работят в полза на Владимир Путин, за който политическата класа в Америка е убедена, че не е „добро момче”. Впрочем мнозинството от американския политически елит не счита, че и Тръмп е „добро момче”. За тях той е парвеню и бонвиван, а понякога и недодялан глупак. По нищо не прилича на неотдавнашния кумир на либералите, на харвардския възпитаник, на вежливия и образован Барак Обама. Но всъщност за какво е целият шум? Става дума за един меморандум от четири страници, който написа председателят на Комисията по разузнаване към Камарата на представителите Девин Нюнес. Това беше своего рода докладна записка за обстоятелствата, положили начало на разследването „Русия гейт”. Кой, кога и ръководейки се от какви мотиви е теглил връвчицата на разследването. Това е същият Нюнес, който още в края на миналата година намекна, че върху Тръмп и неговия екип е било извършвано незаконно проследяване. Изявлението му беше направено в края на засекретените изслушвания в неговия комитет, съвместно с представители на ФБР. Но смелото му изказване тогава бързо беше заметено под килима. Тогава Обама все още довършваше мандата си, а ФБР възмутено заяви, че неговите хора не могат да допуснат подобна грешка, а това е много тежка обида за институцията. И сега Тръмп взе решение да разсекрети меморандума, за което преди това гласуваха в Конгреса републиканците, под възмутените протести на колегите им демократи, които обявиха меморандума за „fake” и твърдяха, че той не почива на никакви факти. Големите началници от ФБР и от Министерството на правосъдието се опитаха да уговорят Тръмп да не прави това, защото ще се конфронтира със специалните служби и ще ги компрометира с измишльотините си, което не е обичайно за американските традиции и нрави. От меморандума става ясно, че отправната точка на ФБР да започне да следи бившия съветник на Тръмп по външната политика Картър Пейдж е станало досието, изготвено от бившия агент на британските специални служби и информатор на ФБР Кристофър Стийл. Именно от това досие изплува фамилията и на никого неизвестната дотогава юристка от московския квартал „Химки” Наталия Веселницкая като едва ли не ключов агент на Кремъл в кампанията на Тръмп. Нейната среща с някои от членовете на близкото обкръжение на Тръмп, включително и с неговия зет –Джаред Къшнър, през юни 2016 г. в Ню Йорк, беше изтъкната като важен момент от заговора срещу Хилъри. Твърденията бяха, че хората на Тръмп са искали от нея и генералния прокурор на Русия да получат компромати срещу Хилъри. Оказва се обаче, че в този момент Веселницкая работела по защитата на своя клиент Денис Кацив, шеф на руската компания Prevezon Holdings, който бил свързан с делото на юриста Сергей Магнитски и подозиран като участник в престъпна група за пране на пари. По това време бащата на Денис бил президент на руските железници. Веселницкая според традиционния руски подход просто търсела важни хора, които „решават въпросите”, но вместо това се оказала в центъра на скандала с намесата на руснаците в американските избори. Какво да се прави, случват се такива неща. Ако в една политическа култура това се възприема, като „какво толкова е станало”, в рамките на друга се приема като страшен удар върху основите на системата. Особено ако това възприятие е съпътствано от изрядна доза лицемерие. Сега вече се изясни, че досието за връзките на Тръмп с руснаците е събирано от британеца Кристофър Стийл по поръчка на компанията Fusion GPS, която на свой ред е получавала пари пряко от Националния комитет на Демократичната партия чрез юридическата фирма Perkins Coie. Поръчката е била направена от зам.-директора на ФБР Андрю Маккейб още в края на миналата година. Тя е била много кратка и конкретна: Да се открият компрометиращи факти за връзките на Тръмп с руснаците или ако няма такива, да се „създадат”. Въз основа на досието, което съставя Стийл ФБР започва разследването си, като едновременно с това започва да следи и Картър Пейдж. За да избегне искането на разрешение от обичайна юрисдикция за наблюдението върху Пейдж, ФБР използва възможностите, които му дава закона FISA (Foreign Intelligence Surveillance Act) за следене на американски граждани и чужденци. Съгласно този закон санкция за провеждане на специални мероприятия, включително проследяване, проверка на кореспонденция и подслушване на телефони не дават гражданските съдилища, а засекретени съдии (съдии по FISA). Това е една от спецификите на американската демокрация. Това, че заповед за проследяване е дадена въз основа на „досието Стийл”, поръчано и платено от Демократичната партия, според американските официални норми е фрапиращо нарушение и по-добре е обществото да не знае за това. За начина, по който е започнало това разследване, Комисията по разузнаване към Камарата на представителите е получила показания под клетва през октомври 2016 г. Стийл е отстранен като сътрудник на ФБР с мотива, че прекалено много общува с пресата. Обаче той не престава да сътрудничи с фирмата Fusion GPS, където работи съпругата на един от високопоставените сътрудници на Министерството на правосъдието. Освен това демократите си сътрудничат и с още няколко длъжностни лица от същото министерство, което по американските стандарти също не е прието, тъй като държавните служители нямат право да участват в политиките на партиите. Целта е кристално ясна, да не се допусне идването на Тръмп на власт. На свой ред компанията Fusion GPS, работейки за предизборния щаб на демократите, редовно провеждала брифинги във водещите медии, включително в New York Times, Washington Post, CNN, New Yorker и Yahoo, налагайки необходимия на демократите дневен ред. Тоест Fusion са давали опорните точки на медиите, с които те са манипулирали избирателите. Например един от разпитите в секретния съд на FISA изцяло се базира на коментар в Yahoo News от 23 септември 2016 г., където се говори за посещението на Картър Пейдж в Москва. Коментарът е бил „имплантиран” от предизборния щаб на демократите по данни взети от „досието „Стийл”. Всъщност цялата тази измислена комбинация се прави за изпълнението на една банална „поръчка”. Но и това не е всичко. Една от заповедите на организацията за проследяване на Пейдж е подписал заместник генералният прокурор на САЩ Род Розенщайн. Именно той след избирането на Тръмп назначава специалния прокурор Мюлер за водещ разследването на „Русия гейт”. Като независим прокурор Мюлер може да свали Тръмп, но теоретично и Тръмп може да го уволни. Такъв случай в историята на страната вече е имало в миналото. Ричард Никсън уволни прокурора, който водеше разследването за поставените подслушвателни устройства в щаба на Демократичната партия. Впоследствие обаче именно тази стъпка костваше поста на Никсън. Той беше обвинен, че е възпрепятствал правосъдието и пред заплахата от импийчмънт подаде оставка. Тръмп не би желал да повтори историята на Никсън, затова за него ще бъде добре или самият главен прокурор да отстрани Мюлер, или неговият заместник, който наблюдава разследването за „заговора с руснаците”. По-вероятно е това да направи заместникът на генералния прокурор, тъй като генералният прокурор Джеф Сешънс вече си направи самоотвод по това разследване, за да избегне конфликта на интереси. Известно е, че и той бе обвинен в нерегламентирани контакти с руския посланик Кисляк. Заместник главният прокурор Розенщайн обаче едва ли ще уволни Мюлер. За сметка на това, може пък да го уволни този, който ще заеме мястото на дискредитиралия се вече Розенщайн. Това най-общо е целият политически трилър, по който след време може да направят и филм. Към всичко това остава да добавим, че заедно с меморандума на Нюнес бе публикувана и несекретната част от доклада на Министерството на финансите с оценка за перспективите при потенциалното разширяване на санкциите върху руския държавен дълг и неговите деривати. Скандалът с меморандума обаче затъмни ефекта от доклада на министерството. Ако не беше меморандума, възмущението на демократите и останалите привърженици на твърдия курс към Русия щеше да се концентрира в обвинението срещу Тръмп, че саботира санкционния закон срещу Русия. Но в този случай бяха засегнати такива важни американски интереси, че въпросът за санкциите отстъпи на втори план. Макар че това ще бъде временно. Към тази тема естествено, че ще се върнат отново. „Руският въпрос” си остава един от важните фактори на вътрешнополитическата борба в САЩ. Въобще не е аргумент, че сегашният скандал ще погребе разследването „Русия гейт”, макар че съществено ще накърни доверието към това, което сега правят послушните политически изпълнители на демократите. Тактическото поражение във вътрешнополитическата борба вероятно още повече ще озлоби противниците на Тръмп и те ще започнат да си отмъщават, като ще поискат още по-силно ожесточаване на санкциите към Русия, макар че в изготвянето на меморандума на Нюнес едва ли сега може да се открие „ръката на Москва”. Но пък за сметка на това под истеричните крясъци, че всичко „това е в полза на Путин”, ще бъде още по-трудно да се възобнови диалога между Москва и Вашингтон. В случая Нюнес и неговите колеги не се уплашиха да се изправят срещу всесилните специални служби, като гласуваха за разсекретяване на силно компрометиращия секретната институция документ. Ситуация, която е немислима в контекста на политическата култура. От една страна, формално са прави хората, които се опитваха да ни учат, че правилно, прозрачно и според законите на правовата държава е да не се смесва държавната политика с партийната, както и че следствените органи трябва да бъдат независими от политическата конюнктура. От друга страна, тези хора със своето поведение за пореден път не само публично доказаха своето лицемерие, но и хвърлиха съчки в огъня на тези, които отдавна твърдят, че западната демокрация е смъртно ранена от прилагането на двойни и тройни стандарти, корупция и мръсни интриги. В края на краищата изборът на обикновените хора в съвременния свят не е особено богат. Изборът е или живот в калта на такава демокрация, или красотата и изяществото на авторитаризма. Впрочем и едното, и другото са прекрасни, но не заедно, както казваше навремето Киплинг.

Автор: Георгий Бовт  

Източник: gazeta.ru