В 50 града на Полша се състояха митинги и демонстрации срещу съдебната реформа. Само във Варшава на улиците излязоха между 14 хиляди (по данни на полицията) и 50 хиляди (по данни на опозицията) души. Най-крупните демонстрации, освен във Варшава, бяха в Краков и Познан.
Реформите, инициирани от управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС), чийто основател и председател е Ярослав Качински, подчинява Върховния съд на Министерството на правосъдието, което на свой ред е зависимо от правителството, почти изцяло състоящо се от членове на ПиС.
Реформата ще позволи на Министерството на правосъдието да сваля и назначава високопоставените съдии без съгласието на съдебните органи. Националният съдебен съвет отсега нататък ще се избира от парламента, където ПиС разполага с мнозинство. Вече са уволнени съдии от Върховния съд, като на тяхно място Министерството на правосъдието назначи нови хора, изпълняващи задълженията на членове на Върховния съд.
Най-голямата опозиционна сила, партия „Гражданска платформа“ (ГП), е убедена: прави се опит преди следващите парламентарни избори през 2019 година в съдилищата да бъдат настанени „свои хора“. Реформата ликвидира самостоятелността на съдебната власт, подчинявайки я на управляващата партия, и по този начин зачертавайки принципа на разделение на властите.
Неправителственият фонд Otwarty Dialog („Открит диалог“) призова поляците към акции на гражданско неподчинение под лозунга „Да свалим властта!“, публикувайки инструкция от 16 точки, „базирани на опита, наблюденията и подкрепата на украинския евромайдан“, в пълно съответствие с инструкциите на Джин Шарп – автора на методиката за ненасилствено сваляне на властта, активно прилагана от американците по време на държавните преврати в Сърбия, Молдова, Грузия и Украйна.
Ето няколко от 16-те точки:
- Учредяване на така наречения Демократичен фронт – аналог на Радата на майдана и Щаба на народната съпротива в Киев през 2013 година;
- Парализиране на работата на държавните учреждения чрез стачки на учителите и отказ на съдиите да изпълняват задълженията си;
- Организиране на палаткови градчета и протести около Сейма, канцеларията на премиера и централата на ПиС;
- Осигуряване на подкрепата на артисти и прочее медийни личности, както и представители на опозицията, защитени с депутатски имунитет, които да могат да се намесят, ако полицията реши да разгони митингуващите;
- Предлагане на напитки на представителите на реда;
- Договаряне на индивидуални санкции срещу политиците от управляващата партия от страна ЕС и т.н.
Във финансовите отчети на фонда „Открит диалог“ фигурират 900 спонсори, които в по-голямата си част са анонимни. Отчитайки близостта на фонда с „Гражданска платформа“, която в Полша е считана за прогерманска политическа сила, може да се предположи, че фондът, предлагащ на поляците лозунга „Да свалим властта!“, се издържа с германски пари. Явно неслучайно редакторът от полската версия на списание „Форбс“, финансиран от германски източници Михал Бронятовски, открито призова към майдан.
Медиите съобщават, че полската опозиция има готов план за превземане на сградата на Сейма с участието на радикални привърженици на Комитета за защита на демокрацията - с взривени коли и барикади. Полският евродепутат Ричард Чарнецки директно заяви, че целта на опозицията е да свали сегашното правителство.
Не трябва да се изключва версията, че е възможно бурните събития в Полша да са външна проява на съперничеството между САЩ и Германия за влияние в Европа. Берлин лансира идеята за създаването на обединена армия на Европейския съюз и военно-политически съюз с Париж; обяви се за необходимостта във външната политика да се проявява „повече твърдост, повече амбиции“ и готовност поеме отговорността за съдбата на цяла Европа.
Германия подчертава: „Европа е длъжна да успее самостоятелно да отвърне на външните заплахи.“ Това е директен намек към САЩ, които се стремят да трупат военно присъствие в европейския континент и с това да ограничават полето за политически маневри от страна на Берлин.
През 2016-та година партия „Право и справедливост“ проведе реформа, свързана с разпределянето на държавни средства за масова информация, упълномощавайки министъра на финансите да назначава ръководителите на редакции и да влияе на редакционната политика на изданията. Едно от първите разпореждания на министъра беше забраната телевизионният канал TVP да излъчва антиправителствени изявления на опозицията.
В Германия критикуваха особено рязко тези стъпки, още повече, че се счита, че 75% от полската преса се намира в ръцете на германски собственици. Реформите на ПиС в областта на медиите имаха за цел да разчистят полското информационно пространство от влиянието на Германия. Сега дойде ред на съдебните органи.
Европейската комисия призова полските власти да се въздържат от промени в съдебната система. Варшава обаче отговори, че подобни изявления от страна на Брюксел представляват неоснователна намеса във вътрешните работи на страната.
Миналата година във Вашингтон се появи обтекаемата фраза за необходимостта на полските медии да им бъде осигурена свобода на мненията. Този път САЩ също изразиха безпокойство от действията на ПиС, но това е по-скоро дипломатически ход. За САЩ Полша беше и си остава агент на американското влияние в Европа.
Автор: Владислав Гулевич
Източник: fondsk.ru
Превод: Елена Дюлгерова