Руският аристократ, професор по философия, високопоставен френски държавен служител и вероятно шпионин, Александър Кожев, е един от ранните, най-малко известните създатели на Евросъюза. Той е вдъхновител на цяло поколение интелектуалци и от висотата на длъжността си на влиятелен чиновник във френското Министерство на икономиката е бил наставник на ред политици, някои от които по-късно стават френски и европейски лидери. Макар че идеята за Евросъюза има много бащи, Кожев е изиграл важна роля във въплъщаването й в реалността. Самият той е спомогнал за подписването на Римския договор – документа, с който беше учредена Европейската икономическа общност и в който документ, благодарение на него, е формулиран принципа за „все по-тесен съюз”. Обаче не трябва да се надяваме, че на 25 март, когато се празнува 60-годишнината от подписването на Римския договор, някой от 27-те лидери на страните от Евросъюза, ще си спомни името на Александър Кожев. Бурният живот на Кожев е изпъстрен със спорове и противоречия. След като умира в Брюксел на 66 годишна възраст, посмъртно е обвинен в шпионаж в полза на Москва. Това предизвиква бурни ответни реакции от страна на неговите приятели и настояване да бъде отхвърлено обвинението. Кожев компенсира краткия си живот с интензивност на водените дебати с опоненти и с разрешаването на множество конфликти. В някакъв момент той нарича себе си „съвестта на Сталин”. Няма съмнение, че Кожев е изпитвал удоволствие от ролята си на агент-провокатор макар, че в същото време поставя основите на политическия ред в следвоенна Европа.

Изпълнител на множество роли

Александър Кожевников е роден през 1902 г. в богато московско семейство (негов чичо е художника Василий Кандински). През 1920 г. след революцията той напуска Русия. След това учи философия в Германия, после се мести във Франция и сменя фамилията си с по-благозвучния френски вариант Кожев. От 1933 г. до 1939 г., той преподава в престижната Практическа школа за висши изследвания в Париж. Семинарите му, посветени на немския философ Хегел, са легендарни. Между неговите студенти са психоаналитикът Жак Лакан и политологът Раймон Арон, а така също и писателят Реймон Кюно. Икономистът Робер Маржолен, впоследствие станал един от двамата френски комисари в първата Европейска комисия, също е от кръга на близките приятели на Кожев. Дружбата му с политическия философ Лео Строс намира израз в публични дебати, които продължават през целия му живот. През 30-те години Кожев е откровен сталинист. Въпреки, че професорът по международно право Роберт Хауз в едно от своите есета публикувани в сайта на Института Хувер пише: „Той нямаше никакви илюзии относно варварската природа на сталинския режим”. Изглежда обаче Кожев е бил на мнение, че принудителната „модернизация” е единственият, или най-бързият път на Русия към трансформиране в правова държава. А Сталин бил просто инструмент на „постисторията”. Впоследствие, Франсис Фукуяма адаптира и популяризира тезиса на Кожев за „края на историята”. Разликата между тезиса на Кожев и тезиса на Фукуяма, е че Кожев прави извод за края на идеологическата борба, водеща началото си от Френската революция и Наполеон, а не за триумф на западната либерална демокрация, до какъвто извод стига Фукуяма. Книгата на Кожев за Хегел, която американския философ Алан Блум нарича „една от няколкото най-значими философски творби на ХХ век”, и до днес влиза в основната библиография за германския философ. Тази книга е оценена като интелектуален принос във формирането на политическата идентичност на Европа след войната. Италианският философ и журналист Марко Филони, събрал множество статии писани за Кожев от приятелите му, пише в книгата си „Kojev mon ami” (Кожев, моят приятел) следното: „Той беше един от малкото европейски дейци, който заемаше централна позиция както на дипломатическо, така и на културно ниво”. От 1945 г. до смъртта си Кожев работи по широк кръг въпроси на неопределена длъжност в търговския департамент на Министерството на икономиката на Франция. Бившият високопоставен чиновник в Еврокомисията, работещ заедно с Кожев през 60-те години, Фан ван Фи пише: „Той беше в състава на френската администрация, но нямаше никаква точно определена длъжност”. Според него, отчасти силата на Кожев се обяснява с неговото огромно интелектуално влияние върху архитектите на френската икономика, които едновременно с това са и главните преговарящи на Франция по Римския договор. Бившият министър-председател на Франция Раймон Бар, който по това време е помощник на Кожев, го характеризира като „блестящ преговарящ” и „силен посредник при договаряне на френската търговска политика”. Той добавя, че Кожев е „оказал огромна услуга на Франция в преговорите по Римския договор”.

Дипломатически терор

Кожев е назначен отначало като преводач в Министерството на икономиката на Франция. Той знаел санскритски, руски, френски и немски езици. След това се издига по служебната стълбица, изграждайки си репутацията на човек „разбиващ” своите противници в преговорите. Бернар Клапи, бивш началник на кабинета на бившия министър-председател на Франция и един от основателите на ЕС Робер Шуман, си спомня следното: „Появата на Кожев предизвикваше паника сред другите делегации на преговорите. Той беше изключително умен”. Александър Кожев успява да създаде влиятелно трио с Бернар Клапи, който също работи в Министерството на икономиката и Оливие Уормсер от Министерство на външните работи. По думите на Уормсер, това трио е помогнало да се формира външната политика на Франция. След войната държавите се стремят към протекционизъм. Но, Кожев използва своите знания, за да убеди правителствата да намалят митата и да премахнат търговските бариери. Идеята на Кожев да направи свободен пазар за шестте държави основоположници на ЕС – Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс – практически се осъществява чрез изготвянето на общи списъци от стоки, които страните могат да търгуват свободно помежду си. Целта била да има либерализация едновременно за всички страни. Бившият министър-председател на Франция, Раймон Бар пише по този повод: „Този начин на мислене помогна да се поставят основите на Римския договор, а методът на Кожев ни позволи още през 1968 г. да създадем Общия пазар, тоест една година по-рано, отколкото бе предвидено в договора. По думите на Бар, мнозина са считали Кожев за провокатор, който изпитва удоволствие, да създаде първо хаос на масата за преговори, а след това да предложи решение, което устройва всички, и от което самият той остава доволен. В началото на 60-те години, когато за Европейската икономическа общност възникват проблеми в преговорите с американците, лидерите на общността се обръщат за помощ към Кожев. Канадският дипломат Родни Грей в една своя статия споделя: „Всички се обърнаха за помощ към Кожев. Той така умело водеше преговорите, че всички се съгласяваха с предложенията му. Само на американските чиновници не се хареса неговата тактика и те нарекоха Кожев змия в тревата”. По този повод Уормсер казва: „Той изпитваше удоволствие да покаже на американците липсата им на последователност”. За своята служба Кожев получава най-високата френска награда Ордена на почетния легион. След смъртта му обаче неговата вярност към Франция е подложена на съмнение.

Обвинения в шпионаж

В сензационна статия през 1999 г. френският вестник Le Mond пише, че са намерени някакви документи на руското разузнаване, които доказват, че руският интелектуалец е бил агент на съветските специални служби. Макар че за това няма никакви доказателства, в британския десен вестник Daily Telegraph Метю Прайс в статия под наименованието „Шпионинът, който обичаше Хегел” заявява с мелодраматична алитерация, че „този чиновник, чудотворец се оказа злонамерен шпионин”. От гледна точка на канадския дипломат Грей, подобни очернящи материали едва ли са изненадващи, като се вземат предвид провокационните изявления на Кожев. Мнението за него е, че е враждебно настроен срещу САЩ и Великобритания. Неговият стремеж да осъществи европейския проект, се оценявал като опит да се противопостави на американските власти. Но, Грей счита, че е трудно без да бъдат представени каквито и да било доказателства да се съди дали наистина Кожев е бил шпионин на Кремъл. Уормсер също се отнася много скептично към това твърдение, като казва: „Аз даже и за секунда няма да повярвам, че той е бил комунист. На мен той винаги ми е изглеждал като реакционер”. Що се отнася до въпроса защо един професор по философия е станал държавен чиновник Раймон Арон пише, че самия Кожев му е дал следния отговор: „Исках да разбера как се създава историята”.

Автор: Якопо Баригаци
Източник: POLITICO