Привържениците на Брекзит спечелиха с неосъществими обещания за „възвръщане на контрола”. Ще проработи ли същият трик по отношение на независимостта на Шотландия?
Преди Великобритания да гласува излизането си от ЕС миналата година, хората, които водеха кампанията в полза на Брекзит, бяха предупредени, че Брекзит отново ще повдигне въпроса за бъдещето на Обединеното кралство. Бяха предупредени, че излизането от ЕС отново ще изведе на преден план дискусията за независимостта на Шотландия, тъй като, както показваха проучванията, които впоследствие бяха потвърдени от гласоподавателите, голямата част от шотландците предпочитат страната да остане част от ЕС. Брекзит ще вдъхне нов живот на движението за независимост, което се нуждае от тласък, след като претърпя поражение преди по-малко от три години в първия референдум за независимост на Шотландия, както го определят историците.
Битката за Шотландия не приключи през 2014 г. Просто беше отложена. Шотландците отхвърлиха независимостта в същата година. Но тъй като 45% от гласувалите подкрепиха независимостта, тогава беше ясно – а сега е дори още по-ясно – че първоначалният вот не е нищо друго освен временно, безлично одобрение на съществуващата форма на управление. Алекс Салмънд и Никола Стърджън, съответно бивш и настоящ лидер на Шотландската национална партия (ШНП), която е „за” независимост, по онова време сметнаха, че референдумът е възможност, която се дава веднъж в живота. Гласовете едва бяха преброени, когато националистите започнаха да агитират за второ гласуване. Мемоарът на Салмънд за кампанията, свързана с референдума, беше озаглавен с цитат от Тед Кенеди – „Мечтата никога няма да умре”.
Но ако мечтата е била възкресена по-рано от очакваното, това до голяма степен се дължи на Брекзит. Без Брекзит няма да има разрешение за провеждане на втори референдум. Английските консерватори осмяха предположението, че напускането на ЕС може да предизвика нови искания за втори плебисцит. Сега вече са наясно с това, защото Стърджън, министър-председателят на Шотландия, обяви намерението си да проведе втори референдум за независимостта на Шотландия. Според нея това не се случва по нейна вина, а по-скоро заради нещо, което ѝ се налага от правителството във Великобритания, което е решено на т. нар. „твърд” Брекзит, пренебрегвайки интересите на Шотландия. Шотландия, каза Стърджън, беше пренебрегната. „Инстинктът да не правиш нищо и просто да се надяваш на най-доброто е разбираем”, каза тя, но в крайна сметка не води до задоволителни резултати. След като прекара последните осем месеца, отправяйки предупреждения, че втори референдум е „много вероятен”, Стърджън се оказа без възможности за маневри. Така че отново трябва да се консултира с хората, да им даде възможност да решат отново какво да бъде управлението в Шотландия. По този начин те ще определят бъдещето на Обединеното кралство – бъдеще, което изглежда по-проблематично от всякога.
Наистина, първоначалната реакция спрямо гамбита на Стърджън предполага, че от „Даунинг стрийт” все още не са дотам подготвени, за да схванат какво се случва в Шотландия. Стърджън заяви, че би искала да се проведе референдум, след като са ясни в детайли условията за Брекзит, но преди Обединеното кралство официално да напусне ЕС. Някои представители на правителството на Великобритания обаче изглеждат изкушени да отрекат правото на Шотландия за провеждане на референдум, въпреки че през 2014 г. са отстъпили, като по този начин са създали прецедент.
По-разумните в парламента са непреклонни, че никакъв референдум не бива да се провежда, докато не се стигне до излизането на Великобритания от ЕС. ШНП, които се надяват да изискат провеждането на референдум, ще бъдат принудени да чакат до следващия тур на шотландските парламентарни избори през 2021 г. Само тогава ще има ясно и недвусмислено разрешение за нов референдум. Само тогава парламентът, който има законовата власт по подобни въпроси, ще позволи провеждането на такъв плебисцит. Забавянето на допитването дотогава би позволило на правителството на Великобритания да се съсредоточи върху Брекзит, без да се налага да води разсейващи битки на втори фронт. Казват, че никакъв референдум не бива да се провежда, най-малкото докато на някакъв етап през 2019 г. не бъде постигнато съгласие за сключването на сделка за Брекзит. Опасността идва от това, че отказвайки на Шотландия разрешение за референдум, това крие рискове от нажежаване на общественото мнение, с което по-свободомислещите гласоподаватели могат да бъдат подтикнати да гласуват в полза на независимостта. Дори Рут Дейвидсън, лидерът на шотландските консерватори, призна, че правителството на Великобритания не може да изключва референдума „завинаги”.
Така че се задава втори вот, и то в обозримо бъдеще. ШНП ще трябва да внимава със своите ходове: Мечтата никога не може да умре, но ако бъде отхвърлена два пъти, и дори се гласува трети път, рискува да стане обект на Закона за намаляващата възвръщаемост. А това да се гласува с „да”, дори имайки предвид Брекзит, в никакъв случай не може да се приеме за даденост: Проучване от преди малко повече от седмица установи, че Шотландия е разделена на две, като 50% от анкетираните заявяват, че ще гласуват за независимост, а останалите 50% – за оставане в ЕС. Още по-важно е това, че повече от 80% от анкетираните избиратели твърдят, че вече са направили своя избор и е малко вероятно да го променят. Референдумът – ако и когато се случи – ще бъде кампания за спечелване на сърцата, умовете и гласовете само на 1 от 5 гласоподаватели. Това ще бъде упражнение в изпращане на политически послания, и то такива, които могат да отегчат също толкова избиратели, колкото могат и да развълнуват.
Събитията ще трябва да се развият по различен начин от последния път, когато е правено допитване за независимост. На фона на запазващите се нива на приходи от петрол от Северно море, ШНП твърдеше, че независимостта ще направи шотландците по-богати, отколкото ако останат част от Обединеното кралство. Оттогава досега цените на петрола падат, пробивайки розовите икономически прогнози, на които разчитаха националистите. Поне в началото независима Шотландия ще бъде обременена с дефицит, достигащ 10% от БВП – най-големият в Европа. Независимостта би била болезнена. Обаче личният икономически интерес вече не е това, което беше. В противен случай, Великобритания можеше и да не гласува за Брекзит.
Стърджън казва, с намигване към привържениците на Брекзит и тяхната мантра за „възвръщане на контрола”, че трябва да се позволи на Шотландия „да контролира събитията, а не да се оставя на съдбата”. Това сме ние, би заявила тя, като отделен народ и общество има смисъл Шотландия да ръководи собствените си дела. Алтернативата, в края на краищата, е Обединено кралство, което в обозримо бъдеще може да бъде доминирано от консервативна партия, която има малко приятели в Шотландия. Със сигурност е по-добре да поемем контрола и да бъдем отговорни за собствените си дела, дори ако годините, след обявяването на независимост, бъдат трудни.
Предстои да разберем дали призивът на привържениците на оставането в ЕС ще има толкова голяма тежест този път. Юнионизмът трябва да предложи нещо повече от анализ на разходите и ползите що се отнася до икономическия интерес. За Обединеното кралство би трябвало да се говори като за „партньорство между равни”, но тъй като Англия представлява почти 85% от населението, някои партньори очевидно са по-влиятелни и по-равни от другите.
По време на първия референдум, кампанията на оставане в ЕС беше наречена „Проект „Страх” (Project Fear), който се заиграваше сериозно с икономическия риск и несигурността. Каква валута би използвала независима Шотландия? Дали би било наистина възможно да се присъедини към ЕС, или ще бъде наложено вето върху нейната кандидатура от страна на Испания или Белгия? Още по-важно – би ли било възможно да се справи, или вместо това би била по-бедна в материално отношение, ако остане в Обединеното кралство? Хората насочиха вниманието си върху тези проблеми през 2014 г., което може да се случи отново, още повече, че няколко години по-късно няма лесни отговори на тези въпроси.
Но заблудата по отношение на Брекзит е, че можеш да имаш всичко, което ти харесва, без да се налага да приемаш нищо, което не ти харесва. Досега въпросът за независимостта на Шотландия беше усложнен от усещането, че това е територия, за която вътрешният пазар на ЕС предоставя четири пъти по-малки възможности от този на Обединеното кралство. Усложнява се и от това, че статутът на Шотландия, имайки предвид еманципирането на последната, в никакъв случай няма да бъде ясен. Но сега в един свят на постбрекзит всички неща изглеждат възможни, и мечтите продължават да съществуват, макар да не се основават на реалността, също както преди.
Източник: Foreign Policy
Автор: Алекс Маси
Превод: Десислава Пътева