Saudi Aramco е петролна компания, създадена през 1933 година в резултат на концесионно споразумение на правителството на Саудитска Арабия с американската компания Standard Oil of California. Първоначалното ѝ наименование е California-Arabian Standard Oil Company; от 1944 година компанията започва да се нарича Arabian American Oil Company.

През 1950 година крал Абдул Азиз бин Сауд заплашва, че ще национализира нефта в страната, принуждавайки с това американския партньор да се съгласи печалбата да се дели 50/50. Главният офис на компанията е преместен от Ню Йорк в Саудитска Арабия (Дахран). През 1973 година, след като Америка подкрепя Израел във войната „Йом Кипур“, правителството на Саудитска Арабия закупува 25% от акциите на компанията, като към 1974 година увеличава своя дял до 60%. Накрая, през 1980 година 100% от компанията вече принадлежат на правителството на Саудитска Арабия. През ноември 1988 година тя получава ново име – Saudi Arabian Oil Company (или Saudi Aramco). Това е най-крупната компания в Саудитска Арабия – фундамент за цялата саудитска икономика и финансовата система на страната. Доскоро 90 процента от печалбата на Saudi Aramco влизаше в държавния бюджет.

Saudi Aramco е непублична компания, тя няма акции, които да са в обръщение на пазара, нито публикува финансовата си отчетност. Това донякъде затруднява оценяването ѝ – още повече, че никой не се съмнява ни най-малко, че тя е най-голямата в света петролна компания. Притежава повече от 100 нефтени и нефтогазови находища в Саудитска Арабия, чиито запаси възлизат на не по-малко от 264 млрд. барела нефт, което съставлява около една четвърт от световните изследвани резерви от тази суровина.

Що се отнася до обемите на добив, за тях липсва изчерпателна информация; налице са откъслечни данни само за някои години. Така, през 2013 година Saudi Aramco е извлякла 3,4 млрд. барела суров петрол. Годишният добив на нефт и газ в единен еквивалент, според оценките на експертите, при саудитската компания е около два пъти по-висок от тези на най-голямата американска компания Exxon Mobil. Нужно е да се отбележи, че Saudi Aramco никога не фигурира в рейтингите на най-крупните световни петролни компании, тъй като тя не публикува финансови показатели като печалба, обороти, активи и пазарна капитализация. Затова на първите места в рейтингите се нареждат американските компании ExxonMobil и Chevron, китайските Sinopec и PetroChina, англо-холандската Royal Dutch Shell, британската BP, френската Total. Всички обаче чудесно разбират, че тези „лидери“ в световния петролен бизнес са джуджета в сравнение със Saudi Aramco. Тя има филиали, съвместни предприятия и дъщерни фирми в Китай, Япония, на Филипините, в Южна Корея, Сингапур, Обединените арабски емирства (ОАЕ), САЩ и Великобритания. Разполага с флот от супертанкери.

Изявлението на ръководството на Saudi Aramco в началото на 2016 година, че има планове за приватизацията на части от компанията чрез процедурата IPO (предлагане за продажба на акциите на фондовия пазар), се превърна в истинска сензация. Редица официални представители на Саудитска Арабия заявяват, че парите, получени от приватизацията на Saudi Aramco, ще бъдат използвани предимно за развитието на самата компания. Днес тя се занимава главно с добив на експортен суров петрол, а е необходимо да бъде превърната в многопрофилна компания, включително, и за дълбока преработка на въглеводородната суровина; твърди се, че получените пари ще се харчат за изграждане на мощности за производството на петролни продукти и продукти от широкия спектър на нефтохимията.

Другата версия за причините за приватизацията е, че парите от частичната продажба на Saudi Aramco ще отидат за изграждането на национален суверенен фонд. Говори се за планове той да бъде най-големият в света – на стойност 2 трилиона долара – за да стане възможно чрез него да се финансира мащабна програма за диверсификация на саудитската икономика. Налага се страната по-отрано да се готви за приключването „нефтения век“, като се отклони от монопродуктната (маслената) специализация.

В Саудитска Арабия наистина върви напрегната дейност по съставянето на такава програма. Неотдавна в Рияд приключи работата си първата конференция „Инвестиционна инициатива за бъдещето“, където представители на Саудитска Арабия огласиха някои от параметрите на бъдещата програма за преустройство на икономиката на страната. Диверсификацията ще се осъществява не само за сметка на преструктурирането на домакинствата на територията на страната, но и със средствата от придобитите от Саудитска Арабия активи от чужбина.

Предполага се, че акциите на Saudi Aramco, които ще бъдат предоставени за продажба, са еквивалентни на приблизително 5% от капитала на компанията. За да се разбере каква е абсолютната им стойност, е необходима оценка на възможната пазарна цена на компанията. На следващия ден след изявлението за вероятна продажба на част от компанията (това бе през януари 2016 година), в световните медии се появи сензационна оценка, направена от независимия петролен анализатор Мохамед ал-Саббан, който по-рано работеше като старши съветник в  министерството на петрола на Саудитска Арабия. Той оцени компанията на 10.000.000.000.000 (десет трилиона) щатски долара. За сравнение трябва да се отбележи, че през 2016 година капитализацията на най-голямата американска петролна компания ExxonMobil едва надвишаваше 350 млрд. долара. Истина е, че по-късно пяната на сензационността взе да се смалява. Започнаха да посочват по-обосновани цифри – най-често 2 трилиона долара. Това означаваше, че Саудитска Арабия ще успее да получи от продажбата на 5% от Saudi Aramco сума, възлизаща на горе-долу 100 млрд. долара. Главният коз на компанията е даже не настоящият рекорден обем на добива ѝ на нефт, а запасите от въглеводородни суровини, с които тя разполага. Никой от фигуриращите в рейтингите за световния петролен бизнес дори не се е приближавал до саудитската компания по този показател.

Днес Рияд уточнява и съгласува данните за запасите на въглеводородни суровини, притежавани от Saudi Aramco, според местонахожденията им. Готви се подробен финансов отчет във форматите, които са необходими за публично пускане на акциите. Провежда се преструктуриране на компанията, оптимизация на нейната организационна структура и управлението ѝ. Накрая, направен е такъв важен ход като намаляването на данъците и печалбите на компанията. Традиционно данъчната ставка беше 90%, а този година тя бе установена на равнището от 50%, което съответства приблизително на нивото на данъчното облагане на водещите западни нефтени компании. Намаляването на данъчната ставка повишава дивидентите и прави компанията по-привлекателна в инвестиционно отношение.

Ръководството на Саудитска Арабия проведе преговори с потенциални фондови борси, на които би могло да се извърши предоставянето на акциите на Saudi Aramco. Като основни претенденти се разглеждат Нюйоркската и Лондонската фондови борси. Между тях дори се завихриха разправии за правото кой да проведе операцията. Рияд започна да се възползва изключително умело от тази конкуренция, договаряйки се за по-изгодната за него комисионна при предоставянето на акциите.

Само че от началото на настоящата година оценките на пазарната стойност на компанията Saudi Aramco неочаквано започнаха да стават по-ниски. Взеха да се появяват оценки на капитализацията на компанията, равни на 1,5 трлн. долара, после – на 1 трлн. долара. Консултантската компания Wood Mackenzie оцени Saudi Aramco на 400 млрд. долара, което я доближи до нейния американски конкурент ExxonMobil. Западните консултанти неочаквано заговориха за необходимостта от „дисконт“ (отстъпката или намалението, което може да бъде направено от номинала на ценните книжа при тяхната продажба – бел. ред.) в цената на саудитската компания, тъй като тя е държавна, а на фондовите пазари ценните книжа на всички държавни емитенти по определение трябва да се продават с „дисконт“. Видите ли, същата тази Saudi Aramco днес има данъчна ставка в размер на 50% от печалбата, а утре правителството като стопанин на компанията с едно драсване с писалката, отново ще се върне към ставка от 90%.

Освен това, възникна опасение, че в близките години цените на нефта ще паднат и Saudi Aramco няма да успее да получи големи печалби. Всичко това обаче по никакъв начин не обяснява защо за година време оценките на саудитската компания бяха толкова силно снижени. Експертите считат, че причината е натискът на Вашингтон върху Рияд по въпроса, който може отчасти да се нарече петролен, отчасти – валутен. Притискането от страна на Вашингтон на свой ред представлява реакция на натиска, който Китай оказва на Рияд, стремейки се да купува нефт от Saudi Aramco не за долари, а за юани. С днешна дата Китай се превърна в най-големия вносител на петрол, измествайки САЩ на второ място. Едновременно с това Китай е основният купувач на саудитски нефт и е все по-категоричен, че не желае да плаща за черното злато с американска валута. Редица вносители на нефт в Китай вече извършиха частичен или пълен преход към разплащане в юани. Това, преди всичко, са Нигерия и Иран. От неотдавна Русия също започна да доставя на Китай нефт за юани.

Саудитска Арабия обаче, намирайки се в зависимост от САЩ, до този момент отказваше плащания в юани. Действително, този отказ ѝ излиза скъпо: Китай постепенно я заменя с други доставчици. До скоро саудитите заемаха първо място по доставки на нефт в Китай, сега Русия ги измести на второ място. Ако нещата продължат да се развиват по този начин, Saudi Aramco изобщо ще загуби китайския пазар.

Рияд се оказа между чука и наковалнята. Трудно е дори да си представи човек, какви удари могат да се стоварят върху Саудитска Арабия откъм Атлантическия океан, ако продаде макар и един барел нефт за китайска валута. В края на краищата това би било директно отзоваване на нефтодолара, който се роди в Саудитска Арабия през 70-те години на ХХ век след преговори между Хенри Кисинджър и тогавашния крал на КСА Фейсал.

Вашингтон строго предупреждава Рияд да се въздържа от необмислени крачки, насочени към замяната на долара с юана в търговията с Китай. Това би се превърнало в пример за другите участници на петролния пазар (може да започне търговия на нефт с рубли, рупии, риали и т. н.). А утре епидемията на преминаването към националните валути може да се прехвърли на други стокови пазари. Впрочем тази година Пекин, на своите стокови борси, започна да търгува с петролни фючърси, номинирани в юани, и заявява, че това е само първата стъпка.

В обкръжението на американския президент Доналд Тръмп вече звучат предложения за блокиране на пускането на акции на Saudi Aramco на Нюйоркската фондова борса (става дума за ценни книжа на стойност около 100 млрд. долара). Китайските власти от своя страна заявиха, че формират консорциум от енергийни и финансови компании, а също така и от китайския суверенен фонд, с цел покупката на „парченце“ от саудитската компания. Този консорциум, както съобщават китайските средства за масова информация, е готов да стане стабилен инвеститор в Saudi Aramco. Безпогрешният ход на Пекин в шахматната игра с Вашингтон неутрализира заплахата на САЩ да прекъсне продажбата на Saudi Aramco и успоредно с това подтиква Рияд към решение търговията със саудитски нефт да се извършва срещу юани, а не нефтодолари.

Интригата в триъгълника „Пекин – Рияд – Вашингтон“ вече никак не прилича на шега. Играта обаче може да бъде заменена с война. Именно затова в началото на октомври саудитският крал посети Москва.

Автор: Валентин Катасонов

Източник: Фонд за стратегическа култура

Превод: Елена Дюлгерова