Тези дни сме особено ангажирани да следим „бракоразводния процес”  между премиера и президента. Внимателно слушаме какво казва Бойко Борисов за Росен Плевнелиев, пък какво отговоря Росен Плевнелиев на Бойко Борисов, пък какво уточнява премиерът по повод репликите на президента. Наострили сме уши подобно на грантово мотивиран анализатор от Къщата за либерални стратегии, който получава поредните указания от пратениците на спонсориращата го чуждестранна фондация. Чудим се какви точно са приликите и разликите между един успял млад мъж, чиято фамилия започва с П, има медии и е наричан олигарх, и един друг успял млад мъж, чиято фамилия също започва с П, който също има медии и също е наричан олигарх. И докато следим президентско-премиерската сапунка и неразривно свързаните с нея КАПИТАЛно-кръгови сюжети, естествено, оставяме без внимание несравнимо по-важни неща. Например това, че българското правителство одобри СЕТА (Всеобхватното търговско икономическо споразумение между ЕС и Канада). На тези, които ще махнат с ръка и ще кажат: E, толкова споразумения сме одобрили, едно повече, едно по-малко, на кого му пука, трябва да бъде казано следното. Ако въпросното споразумение действително влезе в сила, това ще означава, че ще има едни арбитражни съдилища, където мултинационалните компании ще могат да съдят държавите всеки път, когато преценят, че са намалели печалбите им. И още нещо. Стандартите за безопасност на храните ще паднат, понеже ще бъдат изравнени с тези отвъд океана, което пък означава, че европейските пазари ще бъдат залети от фрашкани с ГМО стоки. Приемането на СЕТА би означавало също така, че американските компании с филиали в Канада, които сега не могат да оперират както си искат на европейския пазар, защото приемането на другото споразумение TTIP сериозно забуксува, вече ще могат да правят всичко, което пожелаят на нашия континент. СЕТА все още не е прието единствено заради куража на валонците, които единствени в Европа дръзнаха да се противопоставят на натиска, който се оказва от всички възможни евроинституции. Между другото, покрай споровете около СЕТА за пореден път разбрахме, че няма никакво значение към коя политическа партия принадлежат еврошефчетата. Няма никакво значение дали са консерватори, либерали, социалисти. Единственото, което има значение за тях, е да защитят интересите на транснационалните корпорации за сметка на обикновените европейски граждани. И ако за едни либерали, например, това си е в реда на нещата – те винаги са смятали, че пазарът е по-важен от хората, то е направо абсурдно един толкова виден социалистически деец като шефа на Европарламента Мартин Шулц да се държи като рекламен агент на големия бизнес. Всъщност какво абсурдно има? Традиционната европейска левица отдавна по нищо не се отличава, освен вербално, от останалите партии. Тя, както и останалите, е за пазара и за неограничавания от държавни рестрикции бизнес. И затова с право нормалните хора отдавна са нарекли подобни политици „хайверени социалисти” и търсят съвършено различни леви алтернативи. Защото истинската левица няма нищо общо със защитата на мултинационалните корпорации. Тя защитава правата на обикновените хора, а не на транснационалния елит. Вероятно т.нар. „леви” еврошефчета са забравили това. Затова и избирателите забравят за тях.