Както е известно САЩ активно развиват офанзивните възможности на кибератаките. Отдавна не е тайна, че вирусът Stuxnet, чиято цел са ядрените обекти в Иран, е бил съвместен продукт на специалните служби на  САЩ и Израел. Новите, още по-ефикасни вируси, се изготвят в специалните лаборатории на Агенцията за национална сигурност (на базата на която действа киберкомандоването на САЩ), респективно –   ЦРУ.

Самият връх на кибервойната обаче, не са мрежите и командните пунктове за комуникация с противника, а мозъкът на врага (както и мозъкът на собствените бойци на Съединените щати). Изследванията, насочени към различните аспекти на мозъчната активност, включително влиянието върху човешкото поведение, се провеждат отдавна и представляват особен интерес за военно-промишления комплекс на САЩ, който ангажира и финансира работата в тези насоки. Такива проекти се реализират в областта на невробиологията и сродните ѝ науки – неврофармакологията, невромедицината, когнитивната невробиология, невротоксикологията, невромикробиологията и т. н.

Имплантантите, сензорите, чиповете, генетичните изменения, интернет връзките, манипулирането на мислите и действията чрез човеко-машинни интерфейси – всичките тези неща вече се превръщат в реалност; на тях не се гледа само като на перспективни проекти за близкото бъдеще.

Като цяло интересът към невротехнологиите е насочен към увеличаване на ролята, способностите и ефектите на психологическите операции в качеството им на „фактор на мощността“ – както в политическата, така и във военната тактика. Тази тенденция започна с генералния план PSYOP на Министерството на отбраната на САЩ през 1985 година и бе ускорена от проблемите, свързани с метежите и настоящите конфликти в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия.

В структурата на Пентагона с невробиологични изследвания се занимава Група за многостепенно оценяване (Strategic Multilayer Assessment Group) на Обединеното командване на щабовете. Центърът за изследвания на невротехнологии на Потомакския институт (Вашингтон), Управлението за военно-морски изследвания, Sandia Corporation (в структурата на Lockheed Martin) и Министерството на енергетиката на САЩ също работят по програми с предоставени им грантове. Последните примери и успехи (в крайна сметка, съдейки по информацията на официалните източници) са изключително впечатляващи.

Така изследователите от DCS Corp и Лабораторията за военни изследвания на САЩ са подали серия от данни за мозъчните вълни в невронната мрежа на човека – тип изкуствен интелект, който е „обучен“ да разпознава кога определена персона взема решение за атака по дадена цел. На ежегодната конференция Intelligent User Interface в Кипър през март 2017 година учени представиха своя статия по темата.

„Знаем, че в мозъка съществуват сигнали, които се появяват, когато човек възприема нещо съществено, нещо важно за него или работата му“, коментира Матю Джасва, един от авторите на статията. По думите му тези сигнали са наречени „вълни P300“. Те представляват приливи от електрическа активност, които париеталната част на мозъка изпраща в отговор на някакви дразнители. Открити през 60-те години на миналия век, вълните P300 са в основата на реакциите на мозъка, свързани с определени задачи, изискващи бързо решение – например при внезапно появил се обект или цел.

Учените се надяват, че откритието за новата невронна мрежа ще позволи да бъдат проведени експерименти, с които компютърът ще може лесно да се справи, когато войникът преценява целите в даден виртуален сценарий, а не да се губи много време за обучението му в системата; за да разбере как да структурира данните за отделни хора, движението на очите, техните вълни P300 и т. н.

Целта е създаването на невронна мрежа, която да бъде изучавана мигновено, непрекъснато и в реално време, наблюдавайки мозъчните вълни и движенията на очите на висококвалифицирани военни, изпълняващи своята работа. Това не означава, че на хората изобщо няма да им се наложи да работят. Невронната мрежа, за която става въпрос, би могла да направи така, че изследването да се извършва значително по-бързо. И говорим за само една от възможностите за нейното прилагане.

Така или иначе възможността за предаване на функциите на машина на човек е свързана с разработването на изкуствен интелект. Въз основа на опитите на лабораторията DeepMind компанията Google неотдавна демонстрира, че изкуственият интелект (ИИ) може да победи и най-добрия състезател в китайската игра Го, считана за експоненциално по-сложна от шахмата. (Играта се характеризира с прости правила и дълбока стратегия. Го изпреварва шахмата със своите безброй варианти на разиграване. Числото, указващо броя на възможните варианти в играта е 2 пъти по-дълго от това на предполагаемия брой атоми във вселената. Това значително затруднява създаването на компютърна програма, която да е силен играч. Първата победа на компютърна програма срещу професионален играч в равна игра на дъска 19x19 беше реализирана през 2016 година)

Задълбоченото обучение може да се състои във високо конструктивна среда, но ако правилата на играта Го се променят с времето, изкуственият интелект никога няма да може да се справи с този проблем.

„В динамичната среда, в която живеем в нашия воюващ свят, сме длъжни да изясним как да преквалифицираме процеса на обучение от гледна точка на системата. Не смятам, че точно сега има някакъв начин да се направи така, че хората да се упражняват в тази система“, обобщава Матю Джасва, съавторът на статията по темата за невронното оръжие на ежегодната конференция Intelligent User Interface в Кипър през март 2017 година.

Приетите решения, свързани с поразяването на цели, разработването на  различни тактически и стратегически комбинации за оперативно реагиране в оперативна обстановка, търсеното на уязвимостта на противника – тези са само няколко от възможните приложения на изкуствения интелект от въоръжените сили на САЩ. Посочените изследвания бяха част от многогодишна многопрофилна програма под наименованието „Познавателен и невроергономичен съвместен алианс“.

Въпросният алианс е създаден през май 2010 година и обединява изследователи от световна класа, опитни партньори в областта и редица изявени учени от изследователските лаборатории на армията на САЩ – за да използват съвместно огромните инвестиции в проучванията и разработките в областта на невробиологията.

Програмата за научни изследвания и разработки на CaN CTA е насочена към насърчаването и ускоряването на развитието на подходите, основани на невробиологията – най-доброто разбиране за производство на войници в операционна среда и на разширяване на военната система.

В алианса влизат следните университети: Колумбийският, Пенсилванският, Мичиганският; университетите в Сан Диего, Мериленд; „Джон Хопкинс“, „Карнеги“, редица промишлени корпорации. Всички те –  работещи за нуждите на армията на САЩ. Според американски учени, свързани с американските силови структури, съществуват четири интерактивни области в невробиологията, които могат да бъдат важни за проблемите, свързани със сигурността.

Това са:

1. Нано-невронауката: възможно е нано-материалите и устройствата да бъдат проектирани, за да предизвикват промени в невронните мрежи, изменения в свойствата на нервната система от периферията на мозъка към централната му част и да и да влияят на чувствителността към вътрешни и/или външни дразнители. Затова е реално нано-невроротехнологиите да се използват за преобразяване на когнитивните, емоционалните и/или поведенчески функции, и по този начин да се въздейства върху умствената и двигателната способност, както и върху повратите в настроенията, или да се предизвика краткотрайна и дълготрайна инвалидност. Тези възможности са приложими за промяна на функциите на националното разузнаване и службите за сигурност и/или могат да бъдат използвани в:

А) Военните операции (както за повишаване на ефективността на войските, така и за влошаване на дейността на вражеските сили.

Б) Като форми на биологично-технологичен тероризъм и средство за масово подчиняване (means of mass subjugation).

2. Напредналата неврофармакология: разширяването на познавателните способности и подобряването на дейността на невроните (и/или тяхната деградация) могат да бъдат постигнати посредством приемане на психо-неврофармацевтични препарати. Тези средства могат да бъдат прилагани чрез наноносители, осигуряващи разширен достъп до централната нервна система по начини, които максимализират биологичния (и в крайна сметка психосоциалния) ефект(и). Вероятността обаче, да бъдат разкрити е голяма. По същия начин е възможно фармацевтичните препарати да се свържат с технологиите за стимулиране на мозъка за синергия (взаимоотношение, при което полученият ефект е различен или по-голям от сумата на индивидуалните ефекти. Произлиза от гръцката дума συνέργια, означаваща „работят заедно“) на ефектите при модификация на специфичните когнитивни, двигателни, емоционални и/или поведенчески процеси.

3. Неврообразните и невроманипулиращите устройства: текущите и перспективните разработки в областта на невровизуализацията дават възможност да се визуализират различни когнитивно-емоционални и поведенчески функции, които са относително свързани с комплексните процеси в мозъка. При идентификацията на тези неврологични оси би било възможно да се осигурят средства за изследвания или даже „откриване“ и/или „разкриване“ на психически състояния. Сама по себе си обаче, в крайна сметка визуализацията в нейната сегашна итерация, е полезна в научните и медицински изследвания на церебралната функция. Тя може да бъде полезна в ограничена степен за практическо прилагане на науката за мозъка за целите на разузнаването и отбраната. Днес усилията, които се полагат, са фокусирани повече върху измерването на (тоест, като количествено и качествено определение) мозъчната активност, върху опита да се определи „какво“, а не „защо“, влияе на когнитивните и/или емоционалните процеси (като например лъжата, намеренията, агресията и т. н.). Това доведе до хипотетичния сценарий „четене на съзнанието“ и предизвика сериозни дебати за ценностите и етническите последствия от подобни устройства и методи. Освен това имагинацията може да се осъществи чрез невро-интервенционни технологии (например транскраниалната магнитна стимулация, фармакологията) при управлението или достъпа до манипулации на нервната дейност.

4. Невроинформатиката и кибер-невросистемите: при свързването на бързото насърчаване на изчислителната мощност с невротехнологиите са установи три основни насоки на прогреса. Първо, това е използването на изчислителните системи и модели за подобряване на човешките когнитивни процеси (тоест човеко-компютърните интерфейсове); второ, това са реверсивните инженерни когнитивни механизми при създаването на изчислителни технологии и системи за постигане на ефективен и надежден машинен интелект(и); трето, сборът от информационни данни (за невронната структура, включително генотипите и функционирането), за да се облекчи в реално време достъпът до анализа и използването на тези данни.

Всички тези направления имат няколко задачи, но в крайна сметка стратегическата цел е те да се прилагат при постигането на една цел – прекодиране на съзнанието на потенциалния противник. С други думи, военно-политическата общност на САЩ, с помощта на социалните мрежи, специалните програми и други типове неврооръжия, се стреми да направи от гражданите на другите страни (а също така и от своите поданици) послушни и управляеми зомбита.

Автор: Леонид Савин

Източник: geopolitica.ru

Превод: Елена Дюлгерова