Предложението на министър-председателя Тереза Мей за свикване на предсрочни избори дойде като гръм от ясно небе за опозицията във Великобритания. Претекстът за изненадващия обрат, още преди да е изминала и половината от петгодишния ѝ мандат, бе, че в Уестминстър няма единство по отношение на излизането на страната от Европейския съюз (ЕС). Въпреки че първоначално Мей бе за оставането на Великобритания в рамките на ЕС, тя прие безусловно волята на британците след референдума, като заяви, че няма да позволи на своите опоненти да осуетят преговорите за Брекзит.

 „Това, за което гласуваха хората от Обединеното кралство миналата година, беше Великобритания да напусне Европейския съюз. Трябва да задвижим този процес, връщане назад няма”, отсече Мей. Още в сряда – само ден, преди да се срещне с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни относно преговорите за Брекзит, тя отправи пред Камарата на общините предложението за свикване на предсрочни избори на 8 юни.

Противниците на Брекзит, сред които и лидерът на либералдемократите Тим Фарън, припознаха този ход на Мей като шанс да се промени курса на страната, да се избегнат „катастрофалните” последици от излизането ѝ от ЕС. Лидерът на Лейбъристката партия Джереми Корбин също приветства възможността за предсрочни избори, като заяви, че те ще „дадат възможност на британците да гласуват за парламент, който ще постави интересите на мнозинството на първо място”. Той обаче се осъмни в мотивите на Мей, като предположи, че тя иска да се измъкне от ситуацията, в която е попаднала страната под нейното ръководство. Според него заплатите прогресивно намаляват, докато бедността сред хората и дългът на станата се увеличават. Мей не му остана длъжна и отвърна на удара, като заяви, че е „много горда” от постиженията на правителството, включително от постигането на рекордни нива на заетост и от разходването на повече пари за здравни услуги, отколкото преди.

 „Ако не проведем парламентарни избори сега, тяхната (бел. ред. - на опозицията) политическа игра ще продължи и преговорите за Европейския съюз ще достигнат до своя най-труден етап при подготовката за следващите насрочени избори”, каза Мей. В крайна сметка Камарата на общините гласува за свикването на предсрочни избори с 522 гласа „за” срещу 13 „против”. Въпросът за истинската причина за провеждането на втори вот за парламент само в рамките на три години остана да виси.

На пръв поглед, ходът на Мей изглежда нелогичен, но не и ако политическата картина се погледне отвисоко. Изглежда нейният призив се корени не толкова в опита да получи одобрението на парламента за сделката за Брекзит, колкото в това да се възползва от факта, че в момента партията ѝ има значителна преднина пред останалите политически сили при проучванията на общественото мнение. Две скорошни изследвания поставят консерваторите с 21 процента пред лейбъристите. Тенденция за нарастване на одобрението спрямо консерваторите има от юли 2016 г. насам, като за този период преднината им се е движила между 14 и 21 процента. Естествено, един министър-председател, който има такова голямо предимство пред опонентите си, ще се изкуши от това да им хвърли ръкавицата.

Любопитно е, че през март 2016 г. кредитът на доверие, който британците са гласували на лейбъристите, е бил малко по-голям от този за консерваторите. Проучванията са показвали силно одобрение на политиките на партията. Така например предложението за минимално заплащане от 10 лири на час получава подкрепа от около 70% от избирателите. Добре дошла е и идеята хората, които печелят повече от 70 000 лири на година, както и големите компании, да бъдат облагани с по-високи данъци. 

Проблемът е в това, че през последната година напрежението вътре в политическата партия ескалира като достигна апогея си с опита за преврат срещу Корбин. Най-често чуваният рефрен, изричан основно от кариеристи и опортюнисти, бе, че Корбин е „бедствие”, както и че никога не би могъл да спечели избори. Горчив привкус привнася усещането, че немалка част от лейбъристите предпочитат да видят своята партия победена от консерваторите, отколкото на върха на успеха с Корбин зад кормилото.

Очакванията за неговия провал се превърнаха в самореализиращо се пророчество. Вместо да се концентрира върху битката с консерваторите, Корбин беше изправен пред предизвикателството, което му отправи Оуен Смит за ръководния пост в Лейбъристката партия. Оттогава насам популярността на партията пада по спиралата надолу, тъй като обществото реши, че не може да подкрепи партия, която е разцепена на две. 

След референдума за излизане на Великобритания от ЕС, свободното падане надолу започна и за евроскептичната и антиимигрантска Партия за независимост на Обединеното кралство, която се прости с лидера си Найджъл Фараж. Също като Борис Джонсън, когото Тереза Мей по-късно изненадващо назначи за външен министър, Фараж се отрече от някои от основните послания, които отправяше към поддръжниците на кампанията за Брекзит и се скри в миша дупка. Партията му така и не успя да се възстанови след вълната от недоволство, обхванала половината от островитяните след резултатите от референдума.

Очевидно е, че в тази ситуация Тереза Мей иска да се възползва максимално от предимството, което ѝ отреждат социологическите проучвания, както и от безпорядъка в редиците на своите опоненти. „Това ще бъде избор между силно и стабилно ръководство в името на националния интерес с мен като министър-председател, или слабо и нестабилно правителство в рамките на коалиция, начело с Джереми Корбин”, смята Мей. Опозицията има основателна причина да се страхува от изхода от предсрочния вот, въпреки първоначалната еуфория, която обзе противниците на Мей. Причината за това е, че този вот ще има ролята на втори референдум, при който избирателите вероятно отново ще подкрепят плановете на правителството за Брекзит. Чрез предсрочните избори Мей ще има възможност да разчисти от пътя си хората, които блокират излизането на Великобритания от ЕС и да постигне своите цели, като същевременно натрие носовете на противниците си.