Борислав Ангелов

Борислав Ангелов е магистър по политология в СУ „Св. Климент Охридски” със специализация „Външна политика и национална сигурност”. През 2003 година завършва и „Публична администрация” (бакалавър) в СУ. Има близо 11-годишен опит като старши и главен експертен сътрудник в четири парламента – от 40-о до 43-а Народно събрание в комисиите за медии, култура и гражданско общество. Професионалните му занимания са в сферата на геополитиката, политическите идеологии, институции, избирателните системи, коалиции и медии.

 

От своето създаване насам ГЕРБ превърна в свой патент на политическо поведение изразяването на привидна загриженост и вслушване в общественото настроение. Партията умее да заиграва с популизма. Тук не иде реч за гръмките обещания през годините, които не бяха изпълнени. Не бяха един и два случаите, когато предварително обявени намерения за реформи, промени и проекти претърпяваха корекции, биваха спирани или водеха до кадрови смени. Обяснението пред публиката идваше обикновено с възникнало напрежение сред обществото, групи от него или граждански протести. В действителност, стремежът винаги е бил да не се засегне образът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като човек от народа. Представян като политикът, който мисли за хората и раздава справедливост, колкото и да му коства това понякога.

В унисон с политическата и пиар линия на ГЕРБ са и внесените в 44-о Народно събрание промени в Изборния кодекс. Предложението за въвеждане на мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура в 240 едномандатни изборни района е отговор на резултата от проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум, известен и като референдума на Слави Трифонов.

Този ход на ГЕРБ не идва нито като реакция на волята на суверена, нито като някаква огромна симпатия или загриженост за здравето на Слави Трифонов и за екипа му, които решиха да протестират пред Народното събрание, докато парламентът не обърне внимание на референдума. Няма по-добър начин да се демонстрира заиграване с волята на суверена от едно национално допитване. Неслучайно политолози смятат, че в ръцете на популисти и демагози референдумът може да бъде изключително опасен и да доведе до непредвидими последици в името на добри идеи и цели. Това вероятно е известно на членуващата в Европейската народна партия формация на Борисов. Впрочем, диктаторите и авторитарните политици не крият симпатиите си към народните допитвания.  

В хода на разяснителната кампания за референдума миналата година липсваше ясна позиция и ангажираност на ГЕРБ по предложените въпроси. Същото важи и за огромната част от останалите значими политически субекти. Нещо повече - съпротива срещу референдума на Слави имаше в голяма част от управляващото мнозинство в мандата на 43-то Народно събрание. Правеха се всякакви опити инициативата да бъде бойкотирана и неглижирана. От шестте въпроса останаха три, след като президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд. Политическите партии умишлено избягваха националния референдум, изпитвайки страх от загуба на гласоподаватели в хода на президентската кампания.  

След финалните резултати партията на Борисов се превърна в неочакван съюзник на Слави и екипа му. Кое доведе до обгрижването на референдума от страна на ГЕРБ? Това беше не толкова резултата от него, а загубата на президентските избори. ГЕРБ започна да гледа на референдума като средство за постигане на определени цели. Борисов не искаше да изпуска водещата роля на ГЕРБ и инициативата, което би позволило да бъде притискан от политическите му опоненти. Бяха направени два бързи хода. Първият: Борисов подаде оставка и предизвика предсрочни избори с една единствена цел да бъдат първа политическа сила. Вторият: ГЕРБ внесе в парламента проект за решение за одобрение за резултата от референдума – сериозен знак, че подкрепя волята на суверена. Или обикновен флирт с електората? Не може да се отрече способността на ГЕРБ да припознава идеи, които да този момент не са били нейни и даже е била против - с една единствена цел да се яхне вълната и да се търси максимална обществена подкрепа.

Действията на ГЕРБ и в края на предходния, и в началото на настоящия парламентарен мандат се извършват с ясното съзнание, че заиграват с волята на суверена, докато преобладаващата част от парламентарните формации е против мажоритарната система в предложения вид. В ГЕРБ знаят, че дори случайно да се приеме този вид избирателна система, тя ще работи в тяхна полза. Няма никакво значение какво ще стане с качеството на народното представителство. Важното е мнозинството да бъде тяхно и оттук - с лекота да се провежда политика на диктат на мнозинството. От друга страна, ако Народното събрание отхвърли законопроекта, ГЕРБ с чиста съвест ще твърдят, че са имали желанието да изпълнят народната воля. За виновни ще бъдат посочени останалите партии, които не искат да се промени политическата система.

Прегръщането на мажоритарната система от страна на Бойко Борисов и ГЕРБ е лицемерно. То е продиктувано от популистки цели, обслужва партийни интереси и е далеч от желанието да се повиши доверието в политическата система. Оттук – да има принос към развитието на обществото.