Един западен дипломат, сега ръководител на голям аналитичен център в САЩ, преди няколко дни се отби в Москва и сподели някои свои впечатления. Неговите наблюдения и коментарите на някои относително неутрални (а такива в случая с Тръмп няма много) анализатори позволяват да разберем какво става всъщност.

Нашият събеседник започна със следното:  ”Аз принципно не го наричам президент, а само мистър Тръмп. Той не започна да управлява, той продължи да води президентската си кампания. Когато престане да прави това, ще стане президент ”. По оценки на наблюдателите, това ще стане към края на годината. Първо, самият стопанин на Белия дом по метода на  ”проба-грешка ” ще установи границите на възможното или ще разбере как може да разшири тези граници. Но това не бива да става скокообразно, а със систематична работа. Второ, администрацията трябва да започне да работи, а тя според общото мнение в момента още е команда без рул и платна. Вероятният сценарий през следващите месеци е президентът да продължи атаките си към установения ред, а неговите министри, всеки според своите убеждения и компетентност, да определят политиката. В администрацията няма силен център, защото следвайки своя характер и нагласа, Тръмп иска да го остави за себе си. Но това, което е възможно в една корпорация, няма да сработи при управлението на гигантска страна, още повече в условията на саботаж от страна на управляващата класа.

Неизбежно ще има сътресения. Някои от хората му няма да могат да се сработят с магната и ще загубят длъжностите си (любовта му към уволнението на персонал е гордост за него). Други ще си тръгнат сами и екипът постепенно ще придобие хомогенност (неочакваната оставка на Майкъл Флин е първата лястовица). Едва тогава държавният глава ще разбере, че с обичайните му методи на управление не се получават нещата и ще започне да делегира отговорности. Цялото това обучение в процеса на мандата му ще става на фона на остри политически конфликти, както вътре в САЩ, така и вероятно с част от външните партньори. Така че може да има разнообразни сценарии. Ако вземем предвид враждебността на средата, действията на Тръмп са рискови, но не са ирационални. И това, което нашият събеседник по-горе нарече  ”продължение на кампанията ”, не е просто свидетелство за политическа незрялост, а осъзната стратегия. Тръмп много добре разбира, че с по-голямата част от елита няма да може да се договори. Ако все пак се опита да спечели елита, то ще се наложи да направи такива компромиси, че ще се наложи да се откаже от почти всичко, за което всъщност беше избран. Естествено, че подкрепата на Тръмп от страна на народа също не е абсолютна, но тя е много по-сигурна, отколкото подкрепата му от елитите. Затова залогът за успеха сега, а и на следващите избори (всеки американски политик винаги мисли за следващите избори) е съхраняването и по възможност разширяването на базата от граждани. Приемайки решения, шокиращи неговите опоненти, Тръмп всеки път демонстрира на своите избиратели, че няма да отстъпи нито на йота от обещанията си, дадени в предизборната кампания, даже тези обещания да са чист популизъм. Такова поведение, което води към поляризация на обществото, вероятно би граничило с политическо безумие, ако събитията се развиваха в една обичайна ситуация. Обаче още от самото начало Тръмп действаше, следвайки своята интуиция, която му подсказваше, че ситуацията е извънредна, и че е дошло времето за промяна на политическия тренд. А това означава, че това, което е изглеждало фатално до неотдавна, сега може да се обърне в негова полза. Както и стана в предизборната кампания, когато той стъпка по стъпка прекрачваше границите на многобройните табута. Да се прогнозира изходът от такава тактика е невъзможно, но с увереност може да се предскаже високото ниво на конфликтност, която ще се прояви при описания подход на Тръмп. Още повече, че като цяло американската политическа култура е култура на баланса, но чрез сблъсък. Способността на кандидата ясно да артикулира своята позиция и твърдо да я защитава в битката се цени даже и от неговите опоненти. Отсъствието именно на такива качества до голяма степен обусловиха неуспехите на президента Обама. За съжаление неособено добрата новина е, че това е валидно не само за вътрешната, но и за външната политика. През цялото време Тръмп говори за сделки, което напълно съответства на неговия професионален опит в големия бизнес. Но към сделките може да се подходи по различен начин. От признаците, които сега се очертават, има основания да се предполага, че на президента на САЩ е присъщ добре известният от 90-те години подход в стил  ”остър сблъсък и оттегляне ”. Тоест рязък и твърд натиск, с цел създаване на благоприятни условия за по-нататъшните преговори. В международната политика това обаче е доста рисково. Казано нескромно, Русия също може успешно да действа в този стил и характерите на много от нашите политически и делови елити са изковани именно в този период, когато атаките бяха норма на живот. В този смисъл, за времето на своето президентство Путин практически преживя всичко това и издържа. Той натрупа такъв уникален опит, с който в този момент не може да се похвали нито един световен лидер. Въпреки това, пренасянето на навици от първоначалното натрупване на капитала в сферата на международната политика не звучи оптимистично. Ще бъде по-добре да не повтаряме отново вече изминатия път.

Автор: Фьодор Лукянов
Източник: rg.ru