Всичко, което кара мюсюлманите да се чувстват като аутсайдери, работи по-скоро в полза на ДАЕШ, отколкото на всички останали.

Съществуването на ДАЕШ е основано на успеха на тази групировка по отношение на един ключов демографски фактор – младите мюсюлмани. Докато повечето новобранци на „Ал Кайда” са на възраст между 25 и 35 години, то по-голямата част от бойците на ДАЕШ са между 15 и 25-годишни. Инвестирането в младежите сега е основен приоритет на ислямския свят – както при мюсюлманските малцинства в Европа, така и навсякъде другаде.

Приблизително една трета от населението от страните-членки на Организацията за ислямско сътрудничество (Organisation for Islamic Cooperation – OIC) са млади хора, чийто брой нараства. Мюсюлманските страни не могат да си позволят повече да пренебрегват факта, че ограничените възможности за работа и образование пред младите хора* повишават шансовете за тяхното присъединяване към радикални движения, смятат от Съвета по международни отношения (Council on Foreign Relations).

Това е и причината толкова много мюсюлмански страни да бъдат оценявани като „високо рискови” в анализ на Population Action International: неспокойните, лишени от права тийнейджъри и млади хора съвсем естествено са привлечени от радикализацията и революцията. За съжаление, това се случва и тогава когато така наречените „революции” довеждат до по-лошо качество на живот, както е в Сирия и Либия.

От съществена важност е, че безработицата при младите хора в държави с предимно мюсюлманско население е намаляла от 15,6% до 12,6% (средни стойности) в световен мащаб, както и че качеството на образованието се подобрява. Само два университета от страните, в които мнозинството е мюсюлманско (една четвърт от населението на света) са сред най-добрите 200 университета в света.

За съжаление, всички тези проблеми се отразяват върху мюсюлманските малцинства на Запад, включително и в Обединеното кралство. Прекалено много мюсюлмани израстват в гетата, изолирани от обществото и заклещени в капана на бедността. В този смисъл, Тревър Филипс и Канал 4 са стигнали до крайни констатации**, базирани на изкривена извадка за британските мюсюлмани. Проучванията трябва да разкриват цялата история за мюсюлманите – като всички останали хора, те са продукт на своята среда. Ако определено изследване, като това например, се фокусира в райони с най-малко 20% мюсюлманско население, тези области вероятно са по-бедни от останалите, което прави екстремизма по-примамлив. Същата динамика може да се наблюдава в страни с предимно мюсюлманско население.

Много хора определят този тип изследвания и тяхното медийно отразяване като ислямофобски. Въпреки че все още не съществува международна дефиниция на феномена „ислямофобия”, тя може бъде дефинирана като съвременна форма на расизъм и ксенофобия, мотивирана от неоснователен страх, недоверие и омраза към мюсюлманите и исляма. Ислямофобията се проявява и чрез нетолерантност, дискриминация и неблагоприятен политически, медиен и дори академичен публичен дискурс.

Най-важният въпрос е: „чий план обслужва този дискурс?” Всичко, което кара мюсюлманите да се чувстват по-скоро като аутсайдери, работи повече в полза на една група, отколкото на всички останали и това е ДАЕШ. Цялата стратегия на терористичната организация за радикализация на западните мюсюлмани е основана на „теорията за сивата зона”: след атаките в Париж, официалното списание на „Ислямска държава” Dabiq отпразнува това, че „сивата зона е на ръба да изчезне… тези операции са образували два лагера… лагер на исляма и лагер на недоверието – коалицията Crusader.”

„Сивата зона” е интелектуална и емоционална зона, която почти всички млади мюсюлмани в Европа и по целия свят обитават: хора, които обичат истинските (тоест не-екстремистки) ценности, но в същото време са лоялни към държавата, чиито граждани са.

Приоритет на младежкия клон на организацията „Ислямска конференция” (Islamic Conference Youth Forum), като международна институция, свързана с Организацията за ислямско сътрудничество, е да промени нещата в страните-членки на OIC, но подобни решения важат и за мюсюлманските малцинства във Великобритания и Европа.

Целта на организацията е подобряването на качеството и възможностите пред младите мюсюлмани както за неформално, така и за формално образование. Това включва създаването на достъпни центрове за неформално образование в различни страни-членки, както и работа с 20 университета в страни-членки на OIC, за да се улесни влизането на младите мюсюлмани в 500 университета по целия свят.

„Ислямска конференция” поощрява предприемачеството и създаването на работни места чрез сътрудничество между публичния и частния сектор, а също така свързва стартиращи компании с инвеститори и технологични „гурута”. В крайна сметка, тези усилия са насочени към откриването на възможности пред младите мюсюлмани да бъдат активни граждани. Не трябва да позволяваме подвеждащото и съблазнително присъствие на ДАЕШ в социалните медии да бъде единствената форма на активно гражданство, достъпно за младите мюсюлмани, не само във Великобритания, а където и да е другаде.

За да постигнем това, от съществена важност е да имаме сътрудничество с основните мюсюлмански активисти (на Запад като цяло, и в частност в Европа) както срещу манипулативната пропаганда на ДАЕШ, така и срещу ислямофобските настроения, които я подклаждат.

Елшад Искандаров е президент на младежкия клон на организацията „Ислямска конференция”, свързана с международната Организация за ислямско сътрудничество, която е втората по големина междуправителствена организация в света. Също така той е азербайджански дипломат, който е служил на различни държавни постове, включително и в рамките на ООН. Срещата на върха на държавните глави на OIC се провежда тази седмица в Истанбул.

* Този феномен, характерен за ислямския свят, е познат като youth bulge.

** Според документалния филм на бившия ръководител на Комисията за равноправие Тревър Филипс, британските мюсюлмани искат да имат повече от една жена и прилагане на шариата.

От Елшад Искандаров
Източник: New Statesman
Превод: Десислава Пътева