Южният газов коридор е почти готов

Интервю на Петър Волгин с Гюлмира Рзаева, главен експерт в Центъра за стратегически изследвания при президента на Република Азербайджан

Азербайджан винаги е бил ключов партньор при реализирането на проекти за доставка на газ за европейските държави извън руските доставки. Имам предвид проекти като „Набуко” и Южния газов коридор. „Набуко” се провали, а каква ще бъде съдбата на Южния газов коридор, който трябва да доставя газ от Азербайджан за европейските държави?

Спокойно можем да кажем, че този проект вече е осъществен 80%. През 2018 г. започва експортирането на газ към Турция. Проектът „Шах Дениз 2” на практика е осъществен. Що се отнася до тръбопроводите, разширение на Южнокавказкия тръбопровод, който преминава през Азербайджан и Грузия, вече е осъществен около 90%. Почти целият тръбопровод е изграден. Пропускателната способност е увеличена до 16 милиарда кубометра газ. Ако говорим за ТАНАП, тук също работите вървят много бързо. Този проект е готов 85%. Дори работата върви по-бързо от очакваното. Тази част, която ще доставя газ за турския пазар, от границата с Грузия до Централна Турция е абсолютно готова. Сега се извършват работите от Централна Турция до границата с Гърция. Тоест става дума за онзи участък, който ще доставя газ на европейския пазар. А дейностите по ТАП също се извършват в съответствие с поставените срокове. 50% от работата вече е свършена. Да, ако сравняваме ТАП с други тръбопроводи, тук има някои усложнения, свързани най-вече с частта в Италия. В италианската област Пулия, където ще минава тръбопроводът, има протести срещу него на местно ниво. Все пак си мисля, че централната власт в Италия, която подкрепя проекта, си дава сметка за важността на този тръбопровод както за самата държава, така и за цяла Европа. Разбира се, Италия ще има най-много ползи. Осем милиарда кубометра газ от Азербайджан ще отиват в тази страна. Това е отлично от гледна точка на възможностите за диверсификация. Така че италианските власти трябва да направят всичко възможно, за да решат проблемите, за които вече споменах. Надявам се, че това ще се случи в най-скоро време и няма да има никакво забавяне на строежа на тръбопровода. Защото, ако има забавяне, на първо място ще пострадат онези компании, които са подписали договорите за покупко-продажбата на азербайджански газ в Италия. И потребителите също ще пострадат, защото газът няма да пристигне навреме при тях.

Азербайджан е част от един много неспокоен регион. Как политическата ситуация влияе върху решенията за изграждане на газови и нефтени потоци?

Политическата конюнктура в региона е достатъчно усложнена. Армения е окупирала 20% от територията на Азербайджан и тази окупация продължава повече от четвърт век. И което е по-важно, не се виждат възможности за регулиране на този конфликт. Да, водят се преговори, но засега тези преговори не са довели до никакъв видим резултат. Азербайджанско-арменският конфликт усложнява целия политически контекст в Южен Кавказ. Но въпреки това ние успяваме да осъществим не просто регионални проекти, а и такива със световно значение. Баку-Тбилиси-Джейхан експортира нефт от находището „Азери-Чираг-Гунешли” в Азербайджан до повече от 40 държави. Има страни, които изключително много разчитат на нашия петрол. Италия получава 40% азербайджански нефт. Израел 50% зависи от нашия нефт. Така че политическите проблеми в нашия регион никога не са спирали Азербайджан да осъществява огромни, многомилиардни проекти. Същото мога да кажа и за Южния газов коридор. Когато за първи път беше взето решението за инвестиции в „Шах Дениз 1”, това беше през далечната 1996 г., политическата обстановка беше изключително напрегната. Държавите от някогашния Съветски съюз съвсем скоро бяха станали независими. И въпреки тази независимост бяхме много уязвими. Затова не беше лесно да вземем такова важно решение от финансова гледна точка, а и от гледна точка на политическата конюнктура в региона. Но то все пак беше взето и азербайджанската държава заедно с държавната компания SOCAR и с нейните чуждестранни партньори направихме успешни многомилиардни инвестиции, за да осъществим първата фаза на „Шах Дениз”. В момента се осъществява втората фаза, която има 40 милиарда долара инвестиции. Както знаете, сега цената на нефта е ниска. Но това и за SOCAR, и за неговите партньори не е пречка да се включат в този скъпо струващ проект. Сега, като заговорихме за инвестиции, искам да отбележа, че делът на Азербайджан в проекта е 12,8 милиарда долара. Вече сме дали 6,5 милиарда долара. Останалата част от сумата ще бъде инвестирана с помощта на дългосрочни кредити от международни банки и международни финансови институции. А така също и с продажба на еврооблигации. Ние издаваме тези еврооблигации и ги продаваме на чуждестранните банки, привличайки така въпросните кредити. Това беше много успешна операция през миналата година. Привлякохме 1 милиард евро. А тази година беше още по-успешна. Мисля, че този процес ще продължи и в бъдеще. Опитът ни показва, че привличането на инвестиции в този проект не е проблем. Всички големи международни банки или вече са предоставили кредити за TAП и TAНАП, или възнамеряват да го направят. Така че нито сложната политическа, нито икономическата конюнктура са пречка за осъществяването на всички тези проекти.

Като стана дума за SOCAR, да припомним, че от 2012 г. тя навлиза на пазара на бензиностанции в Швейцария. Вече е подменила 120 бензиностанции на ESSO със свои. Също така компанията финансира джазовия фестивал в Монтрьо. Да кажем повече за стратегията на SOCAR в Европа. Защо беше избрана Швейцария като фокус на азербайджанското влияние на европейския пазар на горива?

Да започнем от там какво е SOCAR – нашата национална нефтена и газова компания. При такива компании освен всичко друго го има и убеждението, че те служат на държавата. Такива компании осъществяват не само изгодни търговски операции. Те инвестират и в социални проекти, които не носят печалби. Понякога националните нефтени и газови компании осъществяват проекти, чиято основна цел е да са полезни за страната и за народа. Това е част от призванието на подобни компании. Да, SOCAR инвестира в Монтрьо. Освен това на европейското първенство по футбол миналата година на стадионите можеха да се видят големи рекламни пана на компанията. Всичко това се прави, за да стане марката популярна извън пределите на страната. Особено в европейските държави.

Вие и сега сте достатъчно популярни.

Да, но винаги има нужда от още. Не само в държавите, където изпълняваме проекти, а във всички европейски държави. Разпознаваемостта на SOCAR допринася за превръщането й от национална в международна компания. Когато една компания е широкоизвестна, доверието към нея нараства, а е и много по-лесно да получава кредити. Що се отнася до Швейцария, това е сърцето на Европа. Една от най-благоденстващите държави в Европа. И да инвестираш в такава държава също е част от работата по налагането на марката. Мисля, че действията на SOCAR в тази насока ще продължат. Както в Швейцария, така и в други европейски държави.

Кои държави имате предвид?

В Румъния вече има бензиностанции на SOCAR. В Украйна също има. След като нашият газ започне да се транспортира в България, Гърция, Италия, а така също и в други държави на Европа, то и обемът на инвестициите в тези държави ще се разширява. Това, разбира се, ще зависи и от финансово-икономическата конюнктура. Защото, ако един проект е икономически неизгоден, няма логика да се участва в него само заради едното присъствие на някой пазар. Това определено не би било целесъобразно.

Понеже споменахте балкански държави, да кажем, че SOCAR водеше преговори с Гърция за закупуване на част от гръцката газопреносна мрежа. На какъв етап са тези преговори?

За SOCAR е много важно да има достъп до тази инфраструктура. Консорциумът „Шах Дениз” ще продава газ на гръцкия пазар и за SOCAR като отделна компания би било добро условие да влезе отделно на този пазар и да транспортира своя газ през Гърция. Знаете, разбира се, че в страните от Европейския съюз действа т.нар. Трети енергиен пакет, който забранява на една компания да добива газ, да го транспортира и продава. Заради тези изисквания ние вече нямаше как да участваме в търга за газопреносната система на Гърция, макар да се представихме отлично на него.

А има ли държавната компания SOCAR дългосрочна стратегия за Балканите?

Да, определено има такава стратегия. Балканите са важен пазар независимо от факта, че този пазар не е особено голям. Максималното количество газ, което може да бъде продадено тук за година, е 4-5 милиарда кубометра. Тъй като целият регион напълно зависи от един-единствен доставчик на газ, би било изгодно за всички страни тук да имат още един източник, да има диверсификация. Чрез България или чрез Гърция SOCAR би могъл твърдо да се установи на Балканите. Има план да се построи Йонийско-адриатически тръбопровод (Ionian-Adriatic Pipeline, IAP), по който да се транспортира газ през Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина към Хърватия. Тук могат да се включат и други балкански държави. Работите по този проект вървят добре. Създаден е консорциум и след като всичко бъде готово, ще бъде много по-лесно да се планират доставките на балканския пазар.

Какво можем да кажем за България? Или пазарът е твърде малък, за да сме особено интересни за газовия бизнес?

България, разбира се, е интересна. Вече имаме договор с „Булгаргаз” за закупуването на 1 милиард кубометра от „Шах Дениз”. Това не е малко количество. България е важна не само като пазар, а и като врата за Източна Европа. Когато президентът на Азербайджан Илхам Алиев беше тук през 2015 г., беше подписан документ за стратегическо партньорство с България. От целия регион на Южен Кавказ Азербайджан е единствената държава, която има такъв договор с България. Това е показателно за факта какво голямо значение отдаваме на вашата страна. Енергийните проекти играят много важна роля в отношенията между двете държави. Знаете, че България почти изцяло зависи от един източник на газ. И за България е много важно да диверсифицира източниците. Ако имате алтернатива, ще можете да получите и по-добри цени при сключването на договорите. Има потенциал вашият пазар на газ да расте. Сега електростанциите основно използват въглища и ако решите да преминете на газ, това ще увеличи желанието на доставчиците да работят с вас.

Да поговорим за Транскаспийския газопровод. Той би могъл да измени енергийния баланс не само в Каспийския регион. Какви са плановете на азербайджанската енергийна политика, в случай че този ключов проект бъде реализиран?

Този проект би могъл да доставя големи количества газ в Турция и Европа. За нас турският пазар е много важен. И турският, и европейският пазар са силно заинтересувани да получават газ в големи количества от Каспийския регион чрез Южния газов коридор. Когато количествата са големи, и договорните условия са по-добри за купувача. Второ, не само три страни в Европа, а и много повече могат да купуват газ. Така държавите от Европейския съюз ще постигнат една от големите си цели, а именно диверсификация на доставките. Транскаспийският газопровод може да послужи на интересите на държавите, които се стремят към такава възможност. Това би била още една алтернатива редом с втечнения газ. Колкото повече алтернативи, толкова по-добре за купувача. Да, в момента Транскаспийският газопровод е на стадий обсъждане. Азербайджан като транзитна държава също би спечелила от този проект, защото ще транспортираме повече газ и тези тръбопроводи, които сега строим, ще работят с пълна мощност. Ако тръбата работи така, значи е финансово изгодна. Пък и важността на Азербайджан като транзитна страна ще се увеличи. Разбира се, трябва внимателно да бъде следена пазарната конюнктура. Политическото значение е важно, но никоя компания няма да инвестира в скъпи, многомилиардни проекти, ако няма и финансова изгода. Компаниите трябва да инвестират първо в построяването на тръби през Транскаспийския регион. Разстоянието от Туркменистан до Европа е много по-голямо, отколкото от Азербайджан до Европа. Така че цената на туркменския газ за Европа ще бъде по-висока от азербайджанския. Доколко ще бъде изгодно да бъде продаван този скъп туркменски газ на европейския пазар? Каква ще бъде печалбата? Подобни въпроси и нюанси трябва да бъдат вземани предвид. В момента пазарната конюнктура не е особено благоприятна за продажбата на скъпоструващ газ. Защото има алтернативи, има втечнен газ, нови източници. Говоря не само за Катар, но и за САЩ. Да, в момента втечненият газ не е в състояние да бъде сериозна конкуренция на традиционния. На европейския пазар цената му сега е малко по-висока от цената на този, който върви по тръбопроводите. Но в близко бъдеще тази ситуация може да се промени. И тогава скъпоструващият газ от далечни източници няма да бъде конкурентоспособен.

Неотдавна SOCAR прояви интерес към доставката на газ за хъба „Балкан”. Как виждате реализацията на това намерение във времето? За какви количества газ говорим? Откъде ще дойдат те?

Има достатъчно пазари за азербайджанския газ. Турция, Грузия, както и много държави в Европа са заинтересувани да го купуват. За момента обаче втора фаза ще съдържа не повече от 16 милиарда и този газ вече е продаден на държавите, сключили договори с консорциума „Шах Дениз”. За съжаление в момента няма повече газ за експорт. Да кажа така: „Шах Дениз”, втора фаза, е само първият етап на Южния газов коридор. Планира се и втори етап, в рамките на който се предвижда увеличаване на транспорта на газ от Азербайджан. По Южния газов коридор може да бъде транспортиран газ и от други места – от Иран, Израел, Кипър. Ние също имаме потенциал да увеличим количеството на добивания газ. Например от сравнително новото находище в Абшерон. ТOTAL заедно със SOCAR разработват това находище. През 2019 г. от този източник ще се добиват допълнително милиард и половина кубометра газ. Той е предназначен за вътрешноазербайджанския пазар. Планира се и втори етап на Абшерон, според който ще се добиват още 5 милиарда кубометра газ. Част от това количество ще отива за експорт. Планира се и трети етап на „Шах Дениз”. Имаме огромен потенциал да увеличаваме добиването на газ и да го транспортираме в Европа.

Какво се случва с проекта „Бял поток”, свързан с Украйна?

Този проект се обсъжда отдавна. Особено активни тези обсъждания бяха преди няколко години. Тогава пазарната конюнктура беше много благоприятна за инвестиции в тръбопроводни проекти. За съжаление днес пазарната конюнктура е съвършено различна и не позволява инвестирането в проекти като „Бял поток”. Не виждам необходимост от реализирането на този проект сега. Южният газов коридор е почти готов. Да, той също е скъп, но и всички останали доставчици на газ освен Азербайджан могат да го ползват. Ето защо не виждам смисъл от нов газопровод в близко бъдеще