Яков Кедми е израелски експерт по международна политика и военнополитически теми, ръководител на специалната служба на Израел „Натив” в периода 1992-1999 г., професионален разузнавач. През 90-те при премиера Бенямин Нетаняху е ключов участник в Комитета на специалните служби на Израел по проблемите на Въоръжените сили на Иран, както и на връзките на Иран с Русия във военната сфера. Длъжността ръководител на „Натив” е аналогична на генералска длъжност в Цахал (Израелските въоръжени сили). Службата „Натив” се занимава с емиграцията на евреите от Русия и постсъветското пространство в Израел. Повечето от тях се канят да емигрират в САЩ, но буквално биват пренасочвани към Израел. Благодарение на него се случва масовата алия в началото на 90-те.

Яков Кедми е роден в Москва на 5 март 1947 г. в семейство на инженери. Учи задочно в Руския университет по транспорта и един ден, на 19 февруари 1967 г., отива в израелското посолство и казва, че иска да емигрира. Представителят на Мосад в посолството подозира, че Кедми е провокация на КГБ, и отначало оставя молбата му без отговор. Яков обаче се добира и до американското посолство, осъжда политиката на антисемитизъм на СССР и се отказва от съветско гражданство. Той пише писмо до Върховния съвет на СССР: „Аз не искам заедно с Вас да участвам в унищожаването на държавата Израел ”. Кедми няма близки в Израел, а документи за гражданство се издават само на семейства, които е необходимо да бъдат събрани. След излизането си от американското посолство Кедми е задържан и разпитван, но не е арестуван. През февруари 1969 г. Яков Кедми получава разрешение за емиграция в Израел и нареждане да напусне СССР в срок от две седмици. В Израел Кедми става активист по изселването на съветските евреи на територията на еврейската държава. През 1970 г. той провежда гладен протест пред зданието на ООН в Ню Йорк във връзка с това, че СССР не позволява на семейството му да емигрира в Израел. Когато родителите му най-после пристигат в Израел, Кедми се записва доброволно да служи в израелската армия. Служи в танковите войски, завършва офицерско училище, а след това и школата на военното разузнаване. Завършва още химия в Израелския технологичен институт, Университета в Тел Авив, както и специално обучение по национална сигурност. Съпругата му Едит работи като химик в Министерството на отбраната.

Въпросите към Яков Кедми за а-specto зададе Боян Чуков.

Господин Кедми, според Вас случаят „Скрипал” елемент ли е от обмислена дългосрочна стратегия, или може да се разглежда като самостоятелно събитие, което да послужи за провалянето на световното първенство по футбол след няколко месеца в Русия?

Ще отговоря така. Какво се е случило в Солсбъри, не зная. Според публично известната информация е трудно да се определи какво точно се е случило. Но това, което все пак се е случило, предизвиква много въпроси. Например защо всички останаха живи?! Не е бил използван антидот. Доколкото съм запознат с бойните отровни вещества, с нервнопаралитични газове такова нещо като оцеляване няма как да се случи. Това е химическо оръжие, разбирате ли! От такъв газ наистина се умира. Още повече че този газ „Новичок”, който го приписват на Русия, е десет пъти по-силен от зарина. Ако беше употребен наистина „Новичок”, едва ли някой щеше да остане жив. Не умря нито Сергей Скрипал, нито дъщеря му, нито медиците, нито санитарите, нито полицаите, въобще никой. Когато медиците са отишли при тях, те не са знаели с какво са отровени и не са се предпазвали. Практически независимо от това какво е използвано става въпрос за мръсна и много неумела провокация. Не става много ясно и какви политически цели се преследват. Може би се търси прекъсване на отношенията с Русия. Всеки политик, всеки държавник, когато прави нещо, трябва да има политическа цел, нали така?! Но да искаш да увеличиш своята значимост чрез ненавист към Русия и да организираш всички останали срещу Русия? Това е безнадеждно. В този политически спектакъл „Скрипал” се наговориха толкова лъжи, в него има толкова много глупости и противоречия! Но всичко това ще се обърне срещу организаторите. Те не постигнаха своите цели. Изостряне на отношенията с Русия, да. Влошаване на отношенията с Русия, да. Но от това ще пострада само Великобритания. Защото преди случая „Скрипал” отношенията, които съществуваха с Русия, всъщност бяха в полза на Великобритания. А сега англичаните изгониха руски дипломати. Руснаците изгониха също толкова английски дипломати плюс още петдесет, с което изравниха броя на дипломатите между двете страни. По отношение на това, което се случи, освен че е нещо неумело и неразумно, трудно ми е да кажа друго. Случаят „Скрипал” е неудачен и лошо планиран политически спектакъл, това е истината.

Не мислите ли, че същността на специалните служби, на разузнаването е променена? Понякога те не са средство за търсене на истина, а се превръщат в политически инструмент.

Първо, разузнаването има много образи. Вербовката и получаването на информация не е дейност, която е изживяла своето време. Вербовката, получаването на информация, използването на агентура ще останат важни винаги, не по-малко от останалите способи за водене на разузнаване. Както и да се развиват другите способи, електронното разузнаване например. Най-голямата цел на разузнаването е придобиване на ценна информация. Но още по-голямата стойност на разузнаването е то да може да оцени вярно информацията. Това е над всичко. За да може правилно да се използва информацията. Академичната оценка на информацията никога не може да бъде като разузнавателната оценка на информацията. Тоест Министерството на външните работи никога не може да оцени дадена информация така, както това може да го направи разузнаването. Затова са необходими разузнавателните служби. Затова разузнавателната оценка трябва да бъде абсолютно обективна и пределно честна.

Големите промени в Близкия изток, които наблюдаваме, ще се отразят ли на Балканите, където се намира и България?

Задължително, да. Защо? Първо, България е прекалено близо. Второ, Турция е също Близкият изток. Винаги това, което се случва в Турция, влияе и на България. Балканите със своите мюсюлмански страни, с Албания, с особените интереси на Германия относно католиците в Хърватия. Защо Хърватия? Германците и французите подкрепиха първи хърватите, които са католици. Австро-Унгария също е била католическа държава. Развитието на събитията в Близкия изток извежда отношенията на междуконфесионално ниво, на национално ниво, на междублоково ниво. Вижте, една е ситуацията, когато Турция е член на НАТО. Но представете си, ако в Турция нещата се променят и станат различни. Има и друго, България се намира на брега на Черно море. А Черно море зависи много от Близкия изток. Но и Близкият изток зависи от Черно море. Ако не беше Севастопол, Русия нямаше да може да влезе в Сирия. Във всичко това България е замесена като България. Това, че България е член на НАТО, я въвлича още по-надълбоко в проблемите. Освен чисто националните проблеми, които България си има, върху нея се струпват и проблемите на блока, в който тя членува. И се получава, че са оженили България, но без нея. По-ясно казано, НАТО решава проблемите на други държави, но България също е замесена. Дори да не иска. Знаете ли, блоковата система изживя своето време. Тя можеше да бъде обективно обоснована преди 40-50 години. Но днес, ако една държава иска да бъде независима, трябва да поддържа отношения с всички страни. И да бъде достатъчно силна във военно отношение, за да бъде наистина независима. Блоковото участие не усилва мощта на дадена държава. Блоковото участие принуждава държавата да действа в полза на чужди интереси и понякога да жертва собствените си интереси. По отношение на България Вие знаете по-добре от мен какво се случи с българското селско стопанство. А какво се случи със заложените зачатъци на промишленост, също знаете по-добре от мен. Всичко, което се случва в Близкия изток, води до усилването на държавите по света. Например, ако България, естествено, поиска независимо от старите „исторически отношения” да развива своите отношения с най-близките си съседи, включително и с Турция, която е една от най-развитите икономически държави, то България трябва да прояви интерес и към други страни. Например Иран и Сирия също са много близко до България. Те са ваши съседи, но „на отсрещния бряг”. За тези страни България е естествен партньор в икономическите отношения. По какъв начин Вашата страна ще се възползва от тях, вече е съвсем друг въпрос.