С какво е свързана серията от информационни атаки срещу президента?
На 29 януари 2016 г. в Женева започна новият рунд от преговорите между правителствените сили и опозицията в Сирия. Един от ключовите играчи в този конфликт е Москва. Тя си извоюва правото на глас в тези преговори с извършената военна операция, която започна от септември миналата година в Сирия. Предполага се, че ако успешно разиграе сирийската карта, Русия може много да спечели, включително и отмяна на западните санкции . Обаче броени дни преди да започнат преговорите, беше направен опит за сриване авторитета на руския президент Владимир Путин. Съдебните власти в Англия възобновиха делото за убийството на Литвиненко, извършено преди десет години. BBC излъчи филма „Тайните богатства на Путин”, представяйки го като антикорупционно разследване и бяха разпространени слухове за смъртта на националния лидер. Всичко това се случи в рамките само на една седмица. Но нека да се опитаме да разберем за какво точно става въпрос.
Скандал от прашните архиви.
Александър Литвиненко е бивш подполковник от ФСБ, избягал в Лондон през 2000 година. След известно време той започва да сътрудничи на английското разузнаване и заедно с историка Юрий Фелштински пишат книгата „ФСБ взривява Русия”. В тази книга се критикуват руските спецслужби и лично Владимир Путин. Литвиненко умира през 2006 г. от отравяне с радиоактивния материал полоний-210. Според версията на Скотланд Ярд отравянето е извършено от Андрей Луговой, бивш бодигард на Борис Березовски и бивш офицер от Главното управление за охрана на Русия, а в днешно време депутат в Държавната дума от партията ЛДПР. Като основен мотив за извършване на престъплението се сочи отмъщение на ФСБ за бягството на Литвиненко . Руските следователи, както и множество американски вестници не намират версията на британските спецслужби за състоятелна. И предлагат друга версия, че Литвиненко се е занимавал с контрабанда и продажба на радиоактивни вещества. Причината за смъртта му вероятно се дължи на неспазване мерките за сигурност, необходими при тяхното транспортиране. Постепенно дискусиите по тази тема заглъхнаха. Обаче през януари 2016 г. официален Лондон обявява, че са направени публични изслушвания по делото на Литвиненко. Таблоидите се взривиха от ярки заглавия, като: „Съдът призна Путин за виновен в убийството!” Новината бързо се разпространи в интернет и даже много руски медии също я тиражираха. Обаче към версията на Лондон, разгледана обективно, възникват някои въпроси.
Александър Литвиненко
Фотография: PA Images / PHOTAS / ТАСС
Публичните изслушвания в британската юридическа практика, или по-точно public inquiry, не са следствие или съд, а само анализ, извършен от назначен официално от държавния орган експерт по конкретен въпрос . Така че отчетът, направен от сър Роберт Оуен в рамките на така нареченото публично дознание, няма никаква юридическа сила и не предполага каквито и да било правни последствия. По закона за public inquiries, провеждащите разследването лица нямат право да правят изводи относно наказателната или гражданска отговорност, на когото и да било. Тоест техните анализи са едно обикновено експертно мнение. Обаче, обърнете внимание, в множеството материали на медиите, отразяващи съдебния процес, сър Оуен е титлуван като съдия . Това или е грешка на репортерите поради непознаване на правната материя, или съзнателно манипулиране на фактите. Самият Оуен е бивш съдия от върховния съд, а в този процес неговият статус се свежда до председател на процедурата по изслушване на разясненията. Действителното разследване – coroner’s inquest – е просто спряно. В противен случай, ако такова се провеждаше, съдебните органи на Англия ще се наложи да се обърнат за съдействие към следствения комитет на Русия . Но за да поддържат обвинението си срещу Луговой, ще бъде необходимо английските съдебни власти да представят на следствените органи в Русия солиден доказателствен материал. И тъй като явно не това е целта на т.нар. процес, беше раздухан грандиозен скандал.
Тайните богатства
Малко след скандала с процеса, на 26 януари излезе филмът на BBC „Тайните богатства на Путин”. Той също привлече вниманието на публиката, както и всяко разследване на тази авторитетна медия. Основните обвинения на британския телевизионен канал бяха изградени върху някакви съмнителни доказателства за корумпираността на Путин и неговото обкръжение. В действителност фабулата на филма се градеше върху изявления на частни лица, между които се оказа и руският политолог Станислав Белковски, който не крие, че е работил за Борис Березовски до самата му смърт . Друга такава личност е бившият член на Съвета на Федерацията, Дмитрий Скарга, известен с дългогодишните съдебни дела, водени срещу него от „Совкомфлот”, от които той се спасява като емигрира от Русия .
Сергей Пугачов
Фотография: Дмитрий Духанин / «Коммерсант»
Третият фигурант във филма е банкерът Сергей Пугачов, укриващ се в Англия, защото като собственик на „Межпромбанк” в Русия измамил вложителите и кредиторите на банката със сумата от 75 милиарда рубли . През ноември 2014 г. той е обявен за издирване от „Интерпол”, а на 3 декември същата година Върховният съд в Лондон издава заповед за незабавен арест на Пугачов във връзка със заведено срещу него дело за обида на съда. Но най-значимата фигура във филма е изпълняващият длъжността заместник-министър на финансите в САЩ, Адам Шубин . На сайта на американското ведомство е указано, че в кръга на служебните му задължения влиза и контролът върху прилагането на наложените от американското правителство санкции към трети страни. Разбира се, тежест във филма би трябвало да имат не толкова коментарите на тези лица, колкото наличието на безспорни доказателства. Но за такива са използвани изключително само изявленията на говорещите . Така например Станислав Белковски назовава някаква сума, на която възлиза състоянието на Путин. Източниците на тази негова информация естествено са тайна и той няма право да я разгласи. А авторите на филма пък цитират данни на ЦРУ, взети от някакъв негов секретен доклад, който не е публикуван. Други, подлежащи на проверка данни за финансовото състояние на руския президент, освен изявленията на говорещите лица, така и не се цитират . Нито финансови документи, нито наличието на офшорни сметки, нито някакви извлечения от банкови сметки, нито даже прости разписки. Аргументите се свеждат до изразите „той счита…”, „той чул…”, „той бил…”. И накрая е представено единственото документирано доказателство, което представлява аудиозапис, в който на иносказателен език две неизвестни лица обсъждат някакъв таен паричен превод . В записа се води следният диалог: „Михаил Иванович, виж парите идват. Парите, Михаил Иванович – 43 968. Ето ги парите, Михаил Иванович”, говорят помежду си събеседниците. И няма никакви други доказателства или разяснения защо именно „Михаил Иванович” има някаква връзка с държавния глава .
Адам Шубин
Фотография: Gary Cameron / Reuters
Освен това филмът съдържа и откровени гафове. Например, Дмитрий Скарга в една сцена от филма казва: „Аз бях на борда на тази яхта през есента на 2002 г. в Амстердам”. Той говори за яхтата „Олимпия”, която, според него, Роман Абрамович подарил на Путин. Обаче в кадрите показват суперяхтата „Como”, направена по поръчка за известния яхтсмен Невил Крайтън. Учудване предизвикват и репликите на тамбовския бизнесмен Макс Фрейдзън. Той твърди, че Путин му дал монопол върху „доставките на нефт” за местното летище. Какви са нуждите от доставки на необработени въглеводороди и за какво те се използват в едно гражданско летище не става ясно.
Cui prodest
Какъв е смисълът от тази информационна атака? Очевидно е, че едва ли цялата тази дезинформация е насочена към руския потребител. Филмът на BBC като цяло си остава неизвестен за руската аудитория, а информацията по делото на Литвиненко беше поднесена коректно като бяха спестени абсурдните обвинения срещу Путин. Освен това, има ли смисъл безцелно някой да се опитва да дискредитира президента на Русия, с намерение да му падне рейтинга, след като президентски избори в страната ще има не по-рано от 2018 г.? Във връзка пък с изборите за Държавната дума, които предстоят, също няма смисъл, защото рейтингът на Путин не е обвързан с партията на властта „Единна Русия”. Правителствената партия се оглавява от Медведев, а той е забранил в предизборната кампания да се използват дори портрети на Путин. Тъй като явно е безсмислено да търсим потребители на тази информация в Русия, явно има смисъл да търсим такива в международната политика. На 26 януари, в същия ден, когато опозиционерите си разменяха вицове в интернет за спешното повикване на бърза помощ в Кремъл (във връзка със слуховете за смъртта на Путин), се случи още едно важно събитие. Bloomberg заяви, че настоящата 2016 г. може да се окаже последна за наложените против Русия санкции . В средата на януари САЩ и Евросъюза свалиха санкциите против Иран и сега се очаква „затоплянето” да обхване и Русия. Само преди два дни, анализаторът от Forbes Кенет Рапоза пък потвърди, че западният бизнес е силно заинтересован от свалянето на санкциите към Русия . Той заяви, че „…бизнесът с Русия е много изгоден, но крупните инвеститори не желаят да повторят съдбата на френската банка BNP Paribas, която бе глобена милиарди долари за нарушаване на въведения режим на санкции срещу Куба, Иран и Судан. Много представители на западните страни също са съгласни с мнението на Forbеs. Министърът на икономиката на Франция Емануел Макрон заяви, че ако минските договорености се спазват, санкциите към Русия трябва да бъдат свалени. Министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле напомни, че Европа трябва да поддържа тесни връзки с Русия за решаването на сирийския конфликт . Трябва да отбележим, че обичайно в контекста на информационните войни, атаките се извършват равномерно в определен период от време, за да може потребителят, за когото са предназначени, в течение на три до пет дни да осмисли сюжета, а изнесената информация да успее да предизвика концентрични „кръгове във водата”. Тоест, да се даде възможност за пускането на допълнителни информации, коментари на експерти и известни личности, нови подробности от събитието или разясняващи материали . В сегашния случай обаче, сюжетите почти се препокриват един с друг. Защо е това бързане? Ами защото предстоеше да се проведе една важна среща от световно значение. На 29 януари, под егидата на ООН започнаха преговорите между правителството на Сирия и представителите на сирийската опозиция, така наречената „Женева-3”. При това, в този момент Москва играе главната роля в сирийския конфликт . В ръцете си Кремъл държи важни козове. Става въпрос за серия от успешно проведени военни операции и устойчиви дипломатически контакти със законно избрания президент Башар Асад . Участието на Русия в сирийския конфликт първоначално се оценяваше от мнозинството експерти като опит на Путин да разчупи международната изолация, предлагайки на Запада Русия да изпълнява ролята на медиатор в Близкия Изток. В тази връзка Bloomberg прави извода, че санкциите към Русия могат да паднат, ако в лицето на Путин Западът иска „да получи най-влиятелния дипломатически играч по сирийския въпрос”. До сега ситуацията се развива благоприятно за Москва. Армията не понесе сериозни загуби в конфликта, а дипломацията демонстрира способностите – успешно бомбардиране на терористите, а от друга страна, не по-малко успешни преговори с Асад. Ясно е, че ако Русия продължи да свири първа цигулка в урегулирането на сирийския конфликт, геополитическите карти ще бъдат раздадени отново, но по съвсем друг начин. А такава перспектива, съдейки по информационната война, не се харесва на всички.
Автор: Евгений Маткин
Източник: Lenta.ru
29 януари 2016 г.