Нека да започнем с това, че нямаме никакви претенции за истина от последна инстанция. Това, което пишем, е по-скоро една геоенергийна хипотеза и нищо повече. Обаче да се отдели политиката от енергетиката напоследък е невъзможно. Затова нека хвърлим едно око на хипотетичното развитие на отношенията между Русия и САЩ от гледна точка на енергетиката. Основният лозунг, с който Тръмп влезе в Овалния кабинет, беше „Америка преди всичко”. Ако този джентълмен действително има намерение да реализира своите предизборни обещания, то наборът от мерки, които ще приложи, вече не са тайна за никого. Това са максимални протекции на американските производители, придружени от защита на вътрешния пазар от по-евтини стоки и услуги, и връщане на изнесените производства обратно на територията на САЩ. В такъв случай основен противник на САЩ на икономическия фронт се очертава Китай, който пое и курс на сближаване с Русия след наложените й санкции. С помощта на руските ресурси Китай действително може да стане сериозен претендент за първа икономическа сила в света. В този смисъл по-важната цел за Тръмп вероятно не са политическите кавги за Украйна или някаква си там Прибалтика, а недопускане на по-тясно сближаване между Русия и Китай. Това е много по-важно за САЩ, отколкото да продължат геополитическото противопоставяне с Москва. В края на краищата Америка и без това няма намерение да воюва с Русия, а с всяка изминала година Брутният вътрешен продукт на Китай застрашително нараства.
Санкциите явно не работят, тъй като Русия успя да се адаптира успешно към тях и през 2016 г. вече отбеляза ръст на промишленото производство. Още по-очевиден е този успех в селското стопанство, където през миналата година Русия измести САЩ от първото място в света по експорт на зърно. Затова за Тръмп най-съществен е въпросът, какво може да предложи на Кремъл, за да спре сближаването му с Китай. Освен това предложението не трябва да нанася политически и икономически щети на Америка и да уронва престижа на САЩ, който и без това е поразклатен. Тръмп може да предложи като разменна монета помощта на САЩ за справяне с „Ислямска държава”, но тогава Путин сигурно ще отговори: „Благодаря и сами се справяме”. Може да предложи безмитен достъп на руските стоки на американския пазар. Но така ще трябва да наруши предизборните си обещания. Може също така да предложи САЩ да купуват повече ракетни двигатели от Русия? Е, това е шега. Все пак има варианти и един от тях, който анализаторите до момента подминават, предлагаме сега на вашето внимание. На всички е известно, че Щатите са пионер в зората на атомната ера на човечеството. Какво обаче е състоянието на страната в тази сфера днес? САЩ вече не притежават технологията за обогатяване на уран за нуждите на ядрената си енергетика. Те вече нямат и атомно машиностроене. Вече десет години правят опити, но все още не могат да реализират успешен проект на атомна електроцентрала (АЕЦ), отговаряща на новите стандарти за безопасност, въведени след аварията във Фукушима. САЩ се изхитриха и продадоха на Русия 20% от запасите си на уран. Двадесет години вече американците не могат да решат проблемите с неутрализацията и депонирането на отработеното ядрено гориво, защото приеха закони, забраняващи преработката на тази ценна суровина на територията на страната си. САЩ нямат технология за производство на МОКС гориво (Mixed Oxide Fuel) (Получава се от преработката на отработено ядрено гориво и съдържа смес от оксиди на плутоний и различни видове уран. Намалява съдържанието на уран в горивото с около 30%, бел.пр.). САЩ нямат технология за производство на ядрени реактори с бързи неутрони. Голям проблем за САЩ е и неутрализацията на радиоактивни отпадъци от реализацията на военни програми. Изброяваме това не за да злорадстваме, а просто като една нерадостна рекапитулация. Защо е нерадостна? Защото максимално развитие на атомната енергетика в СССР и в целия свят се получи след жестока конкурентна борба с атомната програма на САЩ. Ако днес я няма тази конкуренция, вероятно ще възникнат различни затормозяващи развитието проблеми, които е по-добре да бъдат избегнати. Когато става въпрос за атомната енергетика на САЩ, първото, което ни идва наум, е името на компанията Westinghouse. Тя означава строителство на нови реактори и извеждане от експлоатация на отработилите срока си. Означава и производство на гориво за АЕЦ. Разбира се, Westinghouse все още е далеч от затварянето на пълния цикъл, което прави Росатом. Компанията Росатом започва от разработка на ядрено законодателство, следва добив на уран, конвертирането и обогатяването му (от естествената му форма U3O8 в уранов хексафлуорид UF6, бел.пр.), следва производство на гориво, строеж на АЕЦ, даване на гаранции за безпроблемни доставки на горивото и приемане и преработка на отработеното ядрено гориво. Въпреки това Westinghouse беше и си остава сериозен конкурент на руската ядрена програма. Нека да вземем по-важното от тяхната дейност. Четирите завода на Westinghouse за производство на ядрено гориво в Южна Каролина, в Спрингфилд (Англия), във Вестерос (Швеция) и в Куматори (Япония) обезпечават зареждането с гориво на 147 атомни реактора, което представлява 31% от международния пазар при 17% дял за Росатом. Westinghouse има голям дял в производството на различни видове оборудване за АЕЦ и в производството на контейнери с отлично качество за транспорт на отработено ядрено гориво. За съжаление обаче в строителството на ядрени реактори Westinghouse търпят неудача след неудача. Налага се да произвеждат корпусите на реакторите в Япония, а основните циркулационни помпи в Южна Корея. Това води до просрочване на графиците и увеличаване на разходите. През 2015 г. Westinghouse направи опит да пречупи тази негативна тенденция, като закупи атомното подразделение на тексаската компания Chicago Bridge & Iron & Stone and Webster Inc. Цената, която Westinghouse плати за компанията, беше 229 милиона долара. Целта на покупката беше да се покаже, че след три години съдебни дела и преразходи в размер на 2 милиарда долара за строителство на първите нови атомни реактори в САЩ за последните три десетилетия Westinghouse вече са в състояние да се справят с проблемите. С тази сделка компанията се надяваше да спази и графика за строителство на реактора АР-1000 в Китай и на реакторите в САЩ. Същевременно се надяваха, че ще се преустанови и епидемията от съдебни искове срещу тях. Всичко вървеше добре до юни 2016 г., когато Chicago Bridge & Iron внезапно подадоха иск срещу Westinghouse за преразглеждане на цената по приключената вече сделка. Такава възможност е била предвидена в договора между страните в случай на преоценка на активите. Chicago Bridge & Iron печелят делото и Westinghouse трябва да им доплати сума от 5 милиарда долара. Но в действителност тази сума трябва да плати мажоритарният собственик на компанията, тоест корпорацията Toshiba (Toshiba притежава 87% от акциите на Westinghouse). Точната сума окончателно ще бъде определена от съда в средата на февруари 2017 г., но горната граница, за която се говори, е 8 милиарда долара. Това означава нулиране на акционерния капитал на Toshiba, който е 3,3 милиарда долара, и изправяне на компанията пред фалит. През последните седмици на януари котировките на японската корпорация направо се сринаха, още повече че това не е първият скандал около атомното й подразделение. През 2015 г. стана ясно, че японците са спекулирали с отчетността, като са „забравили” да впишат загуба от 290 милиона долара, натрупана през 2012 и 2013 г. в периода след аварията във Фукушима. За тази грешка японските власти глобиха Toshiba с 67 милиона долара, а техният одитор Ernst & Young със 17 милиона долара. Но това не е всичко. Делото е предадено на американските власти, тъй като Westinghouse и нейният одитор са регистрирани в Америка, където разследването продължава. През януари 2017 г. президентът на Toshiba Хисао Танаки пое цялата отговорност върху себе си и подаде оставка. За да се справи със ситуацията, Toshiba може би ще прибегне до продажба на „диаманта” на концерна, компанията за производство на флаш-памети Nand, чиято приблизителна оценка е 13,5 милиарда долара. Има и друг вариант, който активно се обсъжда. Toshiba може да продаде акциите си в Westinghouse на нов собственик. Обаче засега опашка от купувачи няма. Вероятен купувач би могла да бъде японската компания MHI, но проблем при нея са партньорските й отношения с френската AREVA, с която разработват съвместно реактор с лека вода тип АТМЕА-1, поколение III+. Друга възможна кандидатура е южнокорейската компания КЕРСО. Тя е един от доставчиците на компоненти за реакторите тип АР-1000. Освен това известно е, че КЕРСО води преговори да бъде включена в групата инвеститори за строителството на АЕЦ „Мурсайд” във Великобритания, която също е с реактори тип АР-1000. Но КЕРСО има също така собствен успешен проект за реактори тип APR-1400 и едва ли южнокорейската компания точно сега ще закупи конкурента си. Струва си да добавим, че КЕРСО са много консервативни в ядрения бизнес и не са привърженици на рискови сделки, каквато безусловно е сделката за Westinghouse. Вариантът за продажбата на Westinghouse засега изглежда най-логичен, защото всички проблеми на Toshiba са свързани именно с тази нейна структурна единица. Парадоксално е, но за компания, която притежава 31% от световния пазар на ядрено гориво за АЕЦ, няма купувачи поради неудачния й опит да построи реактор от поколението III+. Обаче, ако все пак се намери купувач, той ще получи не само проблеми, а и заводи за производство на ядрено гориво заедно с договорите за продажбата му, едновременно с това и договори за дезактивиране и извеждане от експлоатация на ядрени реактори в няколко страни включително и в САЩ. Скандалите са си скандали, но работата си е работа. Какви са плановете на Toshiba за 2017 г.? Планираната годишна печалба от продажбите на гориво и обслужване на АЕЦ ще възлиза на 3,5 милиарда долара. Печалбата от извеждане от експлоатация на АЕЦ се прогнозира да бъде 266,5 милиона долара. Но в плановете липсва прогноза за приходи от строителство на нови АЕЦ. Или, иначе казано, ако се намери купувач, който да рискува и самият той да притежава технология за строителство на ядрени реактори от поколение III+, тогава придобиването на Westinghouse може да се окаже рентабилно за него. А ако пък този хипотетичен купувач обогатява закупения от външни доставчици уран по най-евтината технология в света, в собствени заводи, печалбата ще бъде още по-голяма, а срокът за изплащане на инвестицията още по-малък. Ако пък потенциалният купувач притежава и собствени уранови мини, разполага с технология за конвертиране на уран и може да приема и преработва отработеното ядрено гориво, то тогава сделката ще бъде перфектна. Интересно е, че в Америка има такава компания, която разполага с уранови мини, има дългосрочни договори с американските АЕЦ за доставка на нискообогатен уран, както и договори с американската компания GNF-A (Global Nuclear Fuel-America) за продажби на нов вид ядрено гориво за американските атомни централи. Тази компания търпеливо изчака инаугурацията на президента Тръмп и получи като неочакван подарък предфалитното състояние на конкурента си Westinghouse. Именно тя неочаквано за всички прояви интерес към проблемите на Toshiba. Името на тази внезапно появила се компания е Росатом. Но каква е предисторията на интереса, който проявява Росатом за евентуалното придобиване на своя конкурент? През 2008 г. правителството на Чехия обяви международен търг за строителство на два нови реактора в АЕЦ „Темелин”. В търга взеха участие три компании: френската AREVA, Westinghouse и руско-чешкият консорциум MIR.1200 в състав Skoda JS и Атомстройекспорт с конструкторското си бюро „Гидропресс”. На финала останаха „руските чехи” и „японските американци”. Сега обърнете внимание на предимствата, върху които акцентират финалистите в своите оферти. Консорциумът MIR.1200 предлага проект за АЕЦ от поколението ВВЭР-1200. Росатом е готова да предостави на чешката страна технология за изработка и поддръжка на основното оборудване от предприятия в Чехия. Предвижда се след реализацията на проекта данъчните постъпления в бюджета на Чехия да нараснат с 1,524 милиарда евро. А допълнителните данъчни постъпления от местни данъци и такси да достигнат 842 милиона евро. Реализацията на проекта ще позволи да бъдат създадени 10 000 нови работни места. Какви предимства дава Westinghouse? В направеното изявление по този повод те казват буквално следното: „Пред чешкото правителство стои за решаване въпросът, доколко Чешката република иска да бъде енергийно независима. Westinghouse е частна компания, която се стреми към дългосрочни отношения с чешката държава. Ние сме тук не за да привлечем нашето правителство, което да се бърка в решаване на въпросите на вашата енергетика. Ние уважаваме енергийната независимост на Чешката република. Ако нашето правителство се наложи да ни помага, то това ще бъде по-скоро в сферата на комуникацията с чешките власти. И в това се състои принципната разлика между Westinghouse и Атомстройекспорт”. Действително разликата в подхода е „принципна” и се изразява най-вече в подмяната на един чисто инженерингов проект с проект за политически натиск от страна на САЩ. Оказва се, че правителството на САЩ е много отзивчиво и веднага започва да комуникира с чешките власти. Комуникацията първо започва посланикът на САЩ в Чехия, след което на посещение идва държавният секретар Хилъри Клинтън, която също усилено комуникира. През 2013 г. в Прага пристига малко да покомуникира и Синдзо Абе. След това в комуникацията се включва експортната банка на САЩ, която щедро обещава на чехите изгоден кредит от 5 милиарда долара с ниска лихва. През 2014 г. идва да комуникира и Виктория Нюланд и т.н. Парадоксалното в тези комуникации е, че САЩ искат от чехите да изхвърлят своята собствена компания от търга и да дадат проекта на Westinghouse. За своята неотстъпчивост чешкият премиер загубва поста си. Но въпреки това „комуникаторите” не успяват да осъществят намеренията си и чешкото правителство приема Соломоново решение – да отмени търга. На 28 януари 2017 г. директорът на Росатом Кирил Комаров прави следното изявление: „Росатом е готов да участва в строителството на нови блокове за двете чешки АЕЦ по схемата за финансиране, приложена при довършването на АЕЦ „Пакш” в Унгария. Тоест чрез предоставяне на кредит или чрез акционерно участие в капитала на поръчителя”. Това изявление поставя президента Тръмп пред дилемата дали да защити интересите на почти фалиралата Westinghouse, или да прояви онзи прагматизъм, който многократно е декларирал. Как би могъл да реагира в този случай Тръмп? Ако покаже, че бизнесът на Westinghouse не е негова работа, рискува японците сами да потърсят купувач на компанията. Това означава да оставят в ръцете на неизвестен купувач всички ядрени активи на Westinghouse, описани в началото на статията. Нещо повече, новият собственик ще трябва да реши и проблемите с подлежащите на извеждане от експлоатация атомни реактори на територията на САЩ. В момента в САЩ работят 99 реактора. В близките 5 години обаче предстои окончателното спиране и извеждане от експлоатация на реакторите в атомните централи Ford Calhaun, Clinton, Quard Cities, Diablo Canyoon, Piligrim, Fitz Patrik, Vermont Yankee, Ginna, Byron, Cristal River и Sun Оnofre. Разбира се, че това ще бъде съпроводено с последващо дезактивиране на площадките и решаване на проблема с хилядите тонове отработено ядрено гориво, натрупани в т.нар. „мокри” хранилища в близост до атомните електростанции. С една дума радиационната сигурност на САЩ до голяма степен ще бъде поставена в зависимост от този все още хипотетичен купувач. След като обобщим всичко това, като че ли в общата картина се очертават контурите на една възможна сделка, която Тръмп би могъл да предложи на Русия. Това обаче предполага Тръмп да се откаже от традиционния американски навик държавата да дава в ръцете на частни компании гражданската част от американската ядрена програма. Новият американски президент вече демонстрира, че не гледа на общоприетите стандарти като на свое задължение. В този смисъл част от акциите на Westinghouse могат да станат федерална собственост, а другата част да бъдат изкупени от Русия. Ако Westinghouse стане руско-американска собственост, изгодата за Америка е очевидна. Щатите ще могат да възстановят всичките си изгубени позиции и да решат оставените в наследство от Барак Обама ядрени проблеми. Те ще решат проблема си с депониране на отработеното ядрено гориво. Ще разполагат с технология за строителство на ядрени реактори поколение III+, и то не в някакво необозримо бъдеще, а още днес. Очевидна е изгодата и за другата страна. Руските технологии с финансовата подкрепа на САЩ ще заемат доминираща позиция във всяка страна, развиваща атомна енергетика. Това означава нови пазари за ядрено гориво и нови пазари за строителство на АЕЦ. Още повече че със съвместните усилия на американските и руските учени ще бъдат доработени реакторите тип АР-1000 за АЕЦ от среден и малък клас, което ще донесе нови милиардни договори през следващите десет години. За Русия това ще означава пълно натоварване на мощностите в атомното машиностроене, нови пазари за продажби на уранова руда, обогатен уран и сервизни услуги, което ще позволи откриването на 10 000 нови работни места в най-наукоемкия отрасъл на икономиката. За да можем да оценим по-пълно предимствата от такова сдружаване, трябва да отбележим факта, че въвеждането в експлоатация на уран-238 е в състояние да обезпечи цялата енергия на планетата през следващите 3000 години. Тук не включваме съпътстващия бизнес с ядрена медицина и създаването на радиоактивни изотопи за употреба в други отрасли на промишлеността. Естествено, че такава голяма хипотетична сделка ще има много противници в самата Америка, които са традиционно убедени, че тясно сътрудничество с геополитическия съперник на САЩ в такъв чувствителен отрасъл като ядрената енергетика е лудост. Само да напомним, че през 2008 г. президентът Буш изтегли от Конгреса договора с Русия за сътрудничество в областта на атомната енергетика, за да я накаже за агресията й срещу „демократична” Грузия. Тогава Конгресът почти единодушно прие това „мъдро” решение на президента. Надяваме се Тръмп да разбира, че запазването на това статукво не е изгодно. За САЩ ще бъде много сложно да решат всички натрупани проблеми в атомната си енергетика без по-тясно сътрудничество с Русия, независимо какъв вятър духа на политическия Олимп. Ако няма подобна сделка, САЩ трудно могат да предложат нещо друго, толкова примамливо, че да бъде в състояние да възпре сближаването между Китай и Русия. Разбира се, всичко това е хипотеза, но в нея не липсват разумни доводи.