Защо Виктория Нюланд отиде в Москва след Киев?

На 17 май 2015 г. на двудневно посещение в Москва пристигна Виктория Нюланд, помощник държавен секретар на САЩ за Европа и Евразия. Официалната цел на посещението беше обсъждане на ситуацията в Украйна и изпълнението на Минското споразумение. В Москва Нюланд пристигна направо от Киев, където прекара няколко дни. Украинските власти, които много обичат в детайли да разказват за разговорите си със западните партньори, този път не дадоха почти никаква информация. Едновременно със срещите си с президента на Украйна Порошенко, с министър-председателя Арсений Яценюк и с членовете на правителството Нюланд проведе разговори и с депутата от опозиционния блок Сергей Левочкин. До 17 януари 2014 г. Левочкин беше шеф на администрацията на президента Виктор Янукович, а след това и негов съветник. В края на 2014 г. Янукович обвини Левочкин за силовото потушаване на протестите на Майдана на 30 ноември. След което ситуацията излезе извън контрол и всички помнят как се развиха събитията. По това време Виктория Нюланд също вземаше активно участие в украинските събития, като се започне от раздаването на топла храна за протестиращите и се стигне до обсъждане с американския посланик на кандидатурите на бъдещите ръководители на Украйна. Активната работна програма на Нюланд в Москва започна на 18 май. В плановете й влизаше провеждането на срещи със заместник-министрите на външните работи на Руската федерация Григорий Карсин и Сергей Рябков. Освен това помощник държавният секретар имаше намерение да поговори и с руските представители на т.нар. „гражданско общество”, без да уточнява с кого именно. Виктория Нюланд направи московския си воаяж по-малко от седмица след посещението на шефа си Джон Кери в Сочи, където той проведе преговори с президента Владимир Путин и министъра на външните работи Сергей Лавров. След началото на украинската криза американските дипломати се срещаха с руските си колеги основно на международен терен, но сега зачестиха с посещенията си в Русия. Това предполага, че Вашингтон е готов да внесе промени в украинската си политика. Обаче за експертите остава неизяснен въпросът за характера на тези промени. Ако едни предполагат, че САЩ са готови да смекчат до известна степен своята политика на конфронтация, то други са убедени, че Белият дом усилено оказва натиск върху Кремъл с цел да отстъпи от своите позиции, като същевременно го заплашва с нова ескалация на военния конфликт в Украйна. В какво направление ще се развият събитията в Украйна, можем да гадаем предвид резултатите от посещението на Нюланд в Москва. Политологът Павел Святенков счита, че американците се опитват да прокарат изгоден за тях сценарий по реализация на споразумението от Минск. Става въпрос за внасяне на промяна в този пункт от споразумението, който третира контрола на руско-украинската граница. Днес граничната територия от украинска страна се контролира от непризнатите Донецка република и Луганска република. Споразумението от Минск предвижда възстановяване на граничния контрол от Киев, но след като Украйна внесе необходимите поправки в конституцията, с които се предоставя на двете републики широка автономия или самоуправление, дори и статут на отделни райони в Донецка и Луганска област. Не е изключено американците да настояват именно този пункт от споразумението да бъде реализиран на по-ранен етап. Защото това в действителност би означавало ликвидацията на ДНР и ЛНР.

Интервю с Павел Святенков, руски политолог и журналист, автор във „Взгляд”, „Агентство политических новостей”, „Русский журнал” и др.

Защо мислите така?

След предаване на границите, контролирани от непризнатите републики под украински контрол, двете републики ще бъдат задушени, макар и бавно, но неизбежно от украинското правителство с военни или икономически средства. Аз мисля, че главният въпрос днес е дали американците ще успеят да изтъргуват въпроса с предаването на границите? Защото, ако успеят, следващият им ход ще бъде удар по Крим. Според мен американците работят за реализацията на този сценарий. Надявам се, че руските дипломати ще проявят достатъчно мъдрост да не допуснат това.

Какво мислите, че могат да предложат американците в замяна?

В замяна те биха могли да предложат пълна или частична отмяна на санкциите. Макар и да е ясно, че ако Русия се съгласи на отстъпки, санкциите или няма да бъдат отменени, или ще бъде отменена само незначителна част от тях. Логиката е, че винаги когато под заплахата на санкции някой прави отстъпки, насрещната страна счита, че тези мерки дават добър ефект и би трябвало да се засилят, а не да се премахнат.

А защо дипломатическата активност на Вашингтон започна именно сега?

Защото европейците силно са обезпокоени от перспективата за възобновяване на бойните действия, към което се стреми Киев. Европейците искат не само от Москва, а и от Вашингтон да няма нова ескалация на войната и нов поток от бежанци. Освен това Брюксел все пак не желае тотален разрив в отношенията с Русия. При тази ситуация Вашингтон е принуден да се активизира. Естествено, че преди всичко американците мислят за своите джобове. И затова нека да видим до какво ще доведат тези преговори.

С риск да се повторя ще кажа, че между експертите се носят слухове, че ДНР и ЛНР вече са изтъргувани.

Някои от експертите също така считат, че в случай на провал на преговорите в Донбас е възможно възобновяване на бойните действия…

Да, действително, носят се слухове, но е възможно това да е шантаж от страна на киевските власти. Грубо казано, информационна поддръжка на преговорите, т.е., ако вие не отстъпите, ние ще възобновим войната.

Доколко реалистична е версията, че САЩ искат да „разменят” Украйна срещу Сирия и Иран?

Това е откровено нелепа идея. Ако руската дипломация се хване на нея, това означава едновременната загуба и на Сирия, и на Украйна. Всички подобни „бартери” с американците винаги са завършвали по един и същи начин. Ние винаги търпим загуба и в двете позиции. Кой в тази ситуация ще се съгласи да ни поднесе Украйна, опакована в подаръчна хартия? Може ли да повярваме, че американците ще махнат Порошенко и ще ни предложат цяла Украйна? Това изглежда абсурдно. Ако такова предложение все пак има и ние се съгласим, това би означавало да предадем Башар Асад и да загубим Сирия в комплект с Украйна. Струва ми се това не е най-добрата перспектива.

Същевременно директорът на Центъра за политически изследвания в университета за финанси на Русия Павел Салин счита, че активизацията на американските дипломатически действия е свързана по-скоро с факта, че Вашингтон разбра, че ситуацията в Украйна се намира в задънена улица.

Създаде се впечатление, че през последните два месеца в съзнанието на САЩ (и в значително по-малка степен на Великобритания) настъпи някакъв обрат. Западна Европа в това отношение „узря” много по-рано. Този обрат се дължи на два момента. Първият от тях е, че Западът започна да се уморява от сегашната украинска власт. Западните страни очакваха от украинските управляващи реформи и т.н., а получиха нещо съвсем друго. Украинската власт започна банално да проси пари от Европа и САЩ под претекста, че „воюва с Русия”. Това ядоса западните партньори и раздразнението им беше явно показано на срещата, проведена от западните спонсори на Украйна в Киев на 28 април, където разговорите с украинското правителство протекоха в доста твърд тон. Вторият момент е свързан с осъзнаване, че ситуацията в Източна Украйна е в безизходица. Да се пречупи тази тенденция с помощта на военни действия, даже и с доставката на оръжия, практически е невъзможно. Мнението на западните военни експерти е, че ако Киев получи оръжие, той отново ще започне бойни действия. Тогава опълченците много бързо ще преминат в контраатака и доставеното оръжие ще се окаже в ръцете на военните от самообявилите се републики. Не твърдя, че САЩ са преразгледали своята концепция за отношенията си с Русия. Просто те са решили частично да размразят контактите си, за да могат да продължат сътрудничеството си в други направления. Много американски експерти са убедени, че сътрудничеството с Русия в борбата срещу ислямския тероризъм е много по-важно, отколкото конфронтацията за Украйна. Разбира се, те няма да забравят и няма да простят присъединяването на Крим към Русия и противопоставянето ще продължи да съществува, но то ще има латентен характер и няма да бъде така ярко изразено, както през последната година.

Може ли Вашингтон да убеди Москва да предаде на Киев контрола на границата преди изпълнението на споразумението от Минск?

По такива въпроси не можеш да убедиш някого, говорейки красиво. За да го убедиш, е необходимо нещо да предложиш в замяна. Специално за Москва това е много сложна стъпка. Според хронологията на споразумението от Минск предаването на граничния контрол е предвидено в самия край след провеждане на местни избори по специален закон и легализация на опълченците в качеството им на милиции. За да предприеме Москва такъв ход, трябва да й предложат нещо съвсем необичайно и много изгодно извън договореностите, записани в споразумението. Честно казано, в момента не виждам американците да разполагат с такъв коз.

В такъв случай как мислите, че ще се развият събитията по-нататък?

Преди всичко можем да говорим за продължително замразяване на конфликта. Първоначално САЩ решиха, че всичко може да се реши с военни средства, но сега тази увереност вече изчезна. Москва има полза Донбас да остане икономически на издръжка в Украйна, а фактически да се контролира от Русия. Това логично ще се получи при потенциалното замразяване на конфликта. Мисля, че сега в диалога между Москва и Вашингтон не се обсъжда само Украйна, а и съвсем други направления на сътрудничество. Все пак САЩ имат жизнени интереси в много други точки на света, а не само в Украйна. Генералният директор на Центъра за политическа информация Алексей Мухин предполага, че Вашингтон усеща, че ситуацията излиза извън неговия контрол и се стреми да го възстанови отново. Американците активно се включиха в процеса на урегулиране на украинския конфликт, нежелаейки да останат в периферията, където се оказаха след започналия в Минск преговорен процес. Сега Нюланд и Кери правят опити да компенсират самоизолацията на САЩ и развиват интензивна дипломация.

Но посещението на Нюланд едва ли ще успее нещо да промени. Виктория Нюланд е един от организаторите и е непосредствен участник в държавния преврат в Украйна с всички произтичащи от това последствия. Трудно е да си представим какво толкова може да каже тя на руските си колеги. Освен да им поплаче на рамото, разочарована от украинските си партньори, на които тя така самоотвержено помагаше, а те направиха всичко възможно да доведат страната до разпад.

Преди да дойде в Москва, Нюланд беше в Киев. За какво би могла да си говори с киевските лидери?

САЩ трябва да излязат от сложната ситуация, в която попаднаха в Украйна. Те се надяваха, че държавният преврат ще им помогне да получат пълен контрол над газотранспортната мрежа и някои важни обекти, които можеха да приватизират. Но вместо това да се случи Украйна се потопи в гражданска война и сега вече е много сложно процесите в страната да се управляват без участието на Европа и Русия. Именно затова в последно време американците отделят такова голямо внимание на контактите с колегите си от Европа и Русия. Погрешно се оказа това, че могат сами да се справят в тази ситуация.

Може ли в такъв случай да очакваме отмяна на санкциите?

Вашингтон няма намерение да преразглежда своята политика по отношение на санкциите. Защото това би означавало да се откажат от всички геополитически и икономически ползи, които се надяваха да получат след държавния преврат в Украйна. Съдейки по всичко, става дума само за опит Русия да бъде обвързана по-тясно в процесите за урегулиране на конфликта. Доскоро позицията на САЩ беше, че Русия представлява страна агресор в конфликта. И тази позиция САЩ постоянно се опитваха да прокарат в Европа. Украинците, естествено, приветстваха тази формулировка, но европейците само частично. Така че сега Америка ще се опита да използва тактиката на моркова и тоягата.

Svpressa.ru

Май 2015 г.