Резултатите от референдума за Брекзит предизвикаха невиждано разместване на пластовете и политическа криза в Обединеното кралство. В резултат на това през март 2017 г. Великобритания се превърна в първата страна в историята, която се позова на член 50 от Договора за Европейския съюз (ЕС) и задейства излизането си от него. Но миналата седмица Найджъл Фараж, един от двигателите и силни поддръжници на решението страната да напусне ЕС, заговори за ползата от провеждането на втори референдум. Това е първото нещо, което от партията „Либерални демократи” предложиха, след обявяването на резултатите от референдума от юни 2016 г. Но да се повдигне отново този въпрос, и то след толкова дълго време, е съвършено нова идея. Разликата е в мотивацията за провеждане на този втори референдум. Докато за либералните демократи той е възможност да се даде още един шанс да останат в ЕС, за хора като Найджъл Фараж и за милионера Арън Банкс е втори шанс да бъде потвърден резултатът от референдума и безпроблемно да бъдат скъсани оковите на Европейския съюз.
Възможно ли е да се проведе втори референдум? Това е много сложен въпрос, тъй като само парламентът може да даде разрешение за това, след като бъде направено предложение от правителството или от коалиция от опозиционни партии. Залогът при такова политическо решение е твърде голям, а ако се съди по политическата обстановка в Обединеното кралство в момента, не виждам кой политик би се впуснал в подобно начинание.
Както Тереза Мей, така и Джереми Корбин са изключили такава възможност, тъй като това би означавало да прекършат доверието на гражданите, а Великобритания би могла да бъде погълната от „безкраен референдум” (neverendumn), както се случи за пръв път в провинцията Квебек. Там са проведени два референдума за откъсване от Канада, а кампанията за независимост така и не е прекъсвана. Ако бъде позволено провеждането на втори референдум във Великобритания, това може да подсили схващането, че истаблишмънтът ще продължи да провежда референдуми, докато не получи желания резултат. Следователно е много малко вероятно британският политически елит да се съгласи да проведе нов референдум.
Независимо от това какво мислят хората за резултата, това беше изборът на повечето британците и като такъв трябва да бъде уважаван. Опитът да се преобърне процесът по излизането, като се призове за втори референдум, допълнително ще навреди на състоянието на демокрацията във Великобритания. Демокрацията, по дефиниция, е управление от страна на народа. Макар и кампанията за излизане от ЕС да е била спечелена само с едно провеждане на референдум, резултатите все още са валидни. Победата беше извоювана с над един милион гласа, а избирателната активност бе една от най-високите в съвременната британска история. Би било пълна пародия такава сериозна разлика да бъде пренебрегвана като незначителна. Провеждането на втори референдум ще бъде подигравка спрямо демокрацията и спрямо нареждането, което хората дадоха на своите управници в онзи ден. Това ще нагнети допълнително напрежение в страната и ще отслаби позицията на Великобритания при преговорите с представителите на ЕС. Резултатът едва ли ще се промени, но това ще разбие на парчета всички надежди за плавно излизане на Великобритания от ЕС.
Важно е да се помни това, че няма никакви доказателства, които подкрепят схващането, че изходът ще бъде различен, ако тази година или най-късно в началото на следващата се проведе втори референдум. Гражданите стават все по-скептични по отношение на преговорите за Брекзит и на възможността истаблишмънтът да се справи успешно със сделка за излизане от ЕС, но това не значи, че подкрепящите Брекзит са променили начина, по който мислят. Освен това 75% от възрастните хора са гласували в полза на излизането от ЕС, а 75% от младите хора са гласували за оставане в ЕС. Няма никакви доказателства и за това, че която и да било от тези две групи са променили решението си. Следователно, ако се проведе втори референдум, резултатите може да останат същите. А и такова разделение води до важна дилема: демокрацията дава възможност правата на всички в съвременните общества да бъдат равни. А ако фокусът бъде обърнат върху това каква е възрастта, нивото на доходите, образованието, социалният статус и географското разположение на някого, усещането за равенство ще бъде окончателно унищожено, а с него и самата демокрация.
Реалността е такава, че подкрепата за втори референдум е твърде малка, за да бъде обмислена сериозно от парламента. Единствените хора, които публично са изразили своята подкрепа за него, са либералните демократи, които нямат какво да губят. Те са маловажен фактор в Камарата на общините, тъй като имат едва 12 места. Да не говорим, че не е ясно дали подобен процес е обратим. Има два възможни сценария: всички страни – членки на ЕС, да се съгласят с това Великобритания да отмени задействането на член 50 и случая да бъде представен пред Европейския съд, макар че дори и един глас ще бъде достатъчен, за да бъде наложено вето върху този процес; и второ, Великобритания може едностранно да отмени задействането на член 50 и да отнесе делото до Европейския съд. И двата сценария ще отведат страната и целия континент до напълно необятни територии.
Европейският съюз пострада най-малко, макар да е вярно, че Брекзит отслаби организацията. И все пак паниката и шокът бяха по-големи от реалните щети. Мнозина прогнозираха, че някои страни ще последват примера на Великобритания и ще задействат член 50. Но липсата на план от страна на британския парламент послужи като груб пример за онези, които в миналото са мислили за напускане на ЕС. Разпадането на политическа система не започва непременно с желанието лидерите да направят това, а с по-скоро тяхната собствена посредственост и невъзможност да се изтеглят за косата от блатото на политическия безпорядък, който сами са сътворили.
Автор: Лисди Еспиноза Педраза
Източник: Eurasia Review
Превод: Десислава Пътева