Футболистът сенатор ще се бори за кметското място

От фавелите в Рио през върховете на световния футбол до парламента в Бразилия – животът на нисичкия бивш нападател на «Барселона» е изпъстрен с бляскави мигове и срамни скандали. В последната си роля на депутат обаче бразилецът гради устремно положителен имидж пред избирателите в 200-милионната южноамериканска страна. Сега вече е сенатор, но поглежда и към кметското място на Рио Де Жанейро. Засега само толкова.

Той е кандидатът, събрал най-много вотове от щата Рио де Жанейро. Това означава, че за него са гласували не само привържениците на футболния клуб „Вашку да Гама”, с който най-често го свързват, но и много други хора, нямащи нищо общо с футбола. След четиригодишен мандат в Долната камара на парламента той вече е избран за сенатор и влиза в Горната камара. Председател е на Комисията по туризма и спорта, вицепрезидент на Парламентарния фронт за хората с увреждания и директор по спортните въпроси. В парламента често ходи с няколкодневна брада, но без обицата на ухото си. Облечен е само в маркови костюми, обаче се държи скромно. Има дори леко притеснен вид като на човек, учещ се в крачка, чиято привична среда е твърде различна от настоящата. Въпреки това действията му показват, че той е твърдо решен не само да се впише в тази среда, но и да се наложи като основен играч. Политикатачесто се възползва от известни лица за своите нерядко мръсни или просто популистки цели. Бившият номер 11 от националния отбор на Бразилия по футбол обаче има намерение да бъде нещо съвсем друго. Нещо стойностно.

Запознайте се с Ромарио де Соуза Фариа – изненадващо успешния бразилски политик. Същият този, който, докато беше футболист, беше отбелязал, че когато съотборниците му от националния тим отиват на сутрешната си тренировка, той се връща, изтощен у дома си, от нощен клуб. Същият този, който в първия си мандат в парламента се оказа сред най-работливите законотворци с почти пълен набор от присъствени дни – 95%. Самият той смята, че това се дължи на присъщата на всеки естествена тенденция да еволюира.

ПЪРВИ СТЪПКИ, ПЪРВИ МАНДАТ

На изборите за бразилския Конгрес през 2010 г. Ромарио не е единственият куриозен кандидат. Той влиза в парламента заедно с клоуна Тиририка, боксьора Аселино Фрейтас и колегите си футболисти Дарнлей де Деус Интехолц и Делей де Оливейра. Но от всички тях единствен той продължава и днес да печели политически симпатии на своя страна. Точно пет години преди да се кандидатира за федерален депутат, през 2005 година се ражда шестото дете на Ромарио – Иви. Радостта обаче е помрачена от вестта, че момиченцето страда от синдрома на Даун. Оттогава почти във всяко свое интервю бившият футболист неуморно повтаря, че Иви му е помогнала най-после да порасне. Помогнала му е също да потърси политическото поприще, за да облекчава живота не само на своето дете, но и на останалите 25 милиона бразилци с различна степен на инвалидност. Ромарио влиза в Бразилската оциалистическа партия (Partido Socialista Brasileiro) и се концентрира именно върху инициативите в полза на хората с различни заболявания. Избран е с лекота за федерален депутат на шесто място по гласове от щата Рио де Жанейро благодарение на своята популярност на терена, а също и като протестен вот срещу традиционната политическа класа. В началото всичко в живота на Конгреса в столицата Бразилия го обърква. Ромарио дори си позволява да възкликне в Туитър: „В столицата съм от три седмици и още нищо не се е случило. Нима годината наистина започва едва след карнавала?”. (След изборите, които обикновено са през октомври, новите парламентаристи започват работа на 1 януари, а карнавалът най-често е през февруари. – бел.авт.) С това си навлича гнева на своите колеги в сиви костюми, но и адмирациите на гласоподавателите и на пресата. И до днес Ромарио си позволява да критикува политическото статукво, като особено силна и продължителна беше атаката му срещу подготовката на Бразилия за Световното първенство по футбол през 2014-а.

Събитието беше белязано с корупционни скандали, закъснение на завършването на спортните обекти и стачки на работниците, строящи новите стадиони (някои от които в градове без отбори в първа дивизия на страната!). Вложените за световното пари според Ромарио са в ущърб на средствата за развиване на здравеопазването, образованието и инфраструктурата. С тази позиция той се превърна в един от най-известните и влиятелни опоненти на президента с български корени Дилма Русеф. Само няколко години по-рано обаче, още когато Ромарио е все още далеч от всякаква политическа кариера, той ентусиазирано уверява Сеп Блатер, че страната му не само ще се справи с организацията на световното по футбол, но дори ще поднесе на света „най-големия мондиал в историята”. През 2012-а, когато първоначалният бюджет от 52 милиарда реала вече беше прехвърлил 80 милиарда, новоизлюпеният политик прави редица изявления, с които си взема думите назад. Според него световното първенство е предназначено предимно за най-богатите, които пътуват с частните си джетове, спят в хотели пет звезди и гледат мачовете в специални ложи на стадионите. След влизането си в парламента Ромарио формира екип от седем човека, с които се настанява в работен кабинет едва от 40 квадратни метра. В интервю за бразилския сайт „Езаме” той си поставя висока цел: „Ще спечеля изборите за кмет на Рио през 2016-а независимо от това кои са опонентите ми”.

Очевидно бързо се ориентира, защото през четирите си години като федерален депутат футболистът внася общо 40 предложения за нови закони и допълнения и изменения към вече действащи такива. Всички тези предложения се качват на сайта на Ромарио, където обикновените граждани могат да ги прочетат и да си дадат мнението. Сайтът съдържа и препратки към парламентарната уебстраница, където има подробни отчети за всяко изказване на Ромарио в пленарната зала от 2011 г. насам. На заглавната страница на сайта ни посреща усмихната и добре позната физиономия, чието име заиграва и с родния й град – РомаРио. Фамилията липсва не защото се цели някаква фамилиарност. Дори президентката на страната за всички е просто Дилма. По този начин бразилците хем се приближават до важните персони в обществото, хем ги примъкват и в своя обикновен живот. През 2013 г. Ромарио е избран за председател на Комисията по туризма и спорта в Долната камара на парламента, но месец по-късно обявява, че напуска Бразилската социалистическа партия. Така е принуден и да се откаже от шефството на комисията. Той твърди (цитиран от в-к „Глобо”), че се е разделил с партията „поради липса на диалог” и защото не е включен в проучване на общественото мнение по повод издигането на кандидатура за кмет на Рио през 2016 година. Съвсем скоро след това решение обаче депутатът, известен по футболните терени с прякора Дребния, се завръща в редиците на социалистите, след като очевидно е получил обещание за кметската кандидатура, както и мястото на шеф на партията в щата Рио де Жанейро. „Ромарио разби мита, че да си политик у нас се става само по наследство, и показа, че кандидати без опит в политиката могат да бъдат компетентни – казва бившият участник в едно от изданията на „Биг Брадър” в Бразилия и настоящ депутат от Рио де Жанейро Жан Уилис от Партията на социализма и свободата пред „Мари Клер”. – Публична тайна е, че голяма част от парламентаристите с многогодишен стаж, които са в Конгреса по наследствена линия, не са направили нищо за подобряване на състоянието на страната ни.” Сред основните интереси на Ромарио освен нуждите на хората в неравностойно положение са още образованието и науките, проблемите на градската мобилност и борбата с наркотиците. Това недвусмислено показва, че той се стреми да разширява полето на дейността си като депутат, явно готвейки се за кметския стол в Рио, където ще трябва да разрешава проблеми от всякакво естество. При свое посещение в кабинета на Ромарио журналист от бразилското списание „Ролинг Стоун” отбелязва нескончаемата вър волица от представители на различни партии или обикновени хора, които търсят някаква подкрепа от него. Освен официалните разговори, които води ту очи в очи, ту по телефона, Ромарио дава автографи, пропуски за различни събития и дори пари. Снима се, с когото пожелае. На една маса има купчина флайъри, снимки и официални фланелки, които надписва и подарява. Голяма част от тях са на „Вашку да Гама”. Жив, интелигентен, откровен, буен, безстрашен, полемичен и по свой начин уникален, какъвто беше и на футболния терен – това е днес Ромарио според в-к „Глобо”. Продължава да се държи непосредствено дори когато знае, че го наблюдават журналисти. Провежда разговор по телефона и отбелязва: „Обадиха ми се да ми кажат, че днес ще имаме събрание, на което да решим дали утре ще имаме събрание. Каква глупост, а!”. Не използва ругатни в официалните си разговори, а в кабинета му всички се обръщат към него с „господине”. И днес продължава да не обмисля много изказванията си не само защото е защитен от депутатски имунитет. „Ще продължавам да говоря това, което мисля. Хората очакват от мен да се държа така, както, когато бях футболист. В парламента има много колеги, които не са доволни от думите ми, но те са несериозни типове. Тук има много лош материал. Хора, които със сигурност не са качествени” – казва Ромарио. Депутатката от неговата партия Луиза Ерундина обаче твърди, че професионалните взаимоотношения не са проблем за Ромарио: „Като цяло хората в парламента много го харесват, защото проявява внимание, отдаденост и е винаги насреща, за да помогне”. Ромарио е близък с Ерундина и се обръща към нея като към своя майка, тя е сред малкото хора, пред които сваля всичките си карти. Според политолога Фернанду Абрусиу от фондация „Жетулио Варгас” в Сао Пауло има две причини за бързото издигане на Дребния в политиката. Първата е независимата поза на бившия футболист, който не се оставя да бъде въвлечен в съглашателствата между колегите му депутати. Другата е късметът, че едно от неговите протестни знамена – критиката срещу мондиала беше подкрепена и от обикновените бразилци, изразили недоволството си на улиците през 2013-а. „Той все още няма необходимия опит в политиката и не е ясно дали е готов да се пребори с по-обиграните кандидати, които познават правилата на играта по-добре от него.” В началото на кариерата си в парламента Ромарио сам проверява социалните мрежи и поства в тях. „Когато влязох в политиката, имах около 200 000 последователи в Туитър, а две години по-късно те вече бяха 430 хиляди. Сега са над един милион. Част от тях са от висшата класа. По улиците виждам, че голяма част от гласувалите за мен са от най-ниските класи на обществото. Но сега много хора от привилегированите прослойки ми споделят, че при следващи избори биха дали своя глас за мен. Очевидно са разбрали, че не съм поредният балама, влязъл в политиката, за да защитава загубени каузи или за да краде. Тук има депутат, който е в парламента от 16 години и нищо не е свършил.” Трудно е да се предвиди как ще се развие Ромарио по-нататък, смята Абрусиу. „Популярността му извън политиката вече привлече много избиратели и ако той успее да създаде добри връзки и да поддържа високо качество на работата си, тенденцията е да се изкачи до върха на пирамидата.” Нищо, че в политиката не е като във футбола, където по изчисленията на Ромарио „80% са положителни неща и само 20% негативни”.

В СЕНАТА

На изборите за парламент, щатски губернатори и президент, провели се на 5 октомври миналата година, Ромарио събира 4 683 963 гласа, или 63,43% от всички вотове. Така той става депутатът (този път в Горната камара на парламента – Сената), събрал най-голям брой гласове в Рио. На тези избори е твърдо против Дилма Русеф и на втория тур за избор на президент подкрепя опонента й Аесио Невес. В предизборната си кампания обикаля 92 общини и разговаря с хората, които по думите му са изморени от политици, които търсят само изгода за себе си, грабят и лъжат. „Начинът, по който аз правя политика – честно, с лично участие и присъствие, с проверки дали е изпълнено обещаното, съвсем прозрачно, се харесва на хората. В Сената ще се срещна с политическата аристокрация – бивши президенти или губернатори на щати, богати бизнесмени. За мен като човек, тръгнал от фавелата, това е изключително емоционален и важен момент. Чувствам се готов, макар че нямам опит, но нямах опит и когато влязох в Долната камара. Готов съм да се уча.” След изборите отношенията му с Бразилската социалистическа партия продължават да не са съвсем гладки, защото Ромарио чувства, че все още не е получил заслуженото. Първо, за работата си през първите четири години като депутат и, второ, защото по брой гласове е надминат единствено от кандидатката за президент Марина Силва. Но засега сенаторът няма намерение да си търси нова политическа формация.

ПРОБЛЕМИ С ВЛАСТИТЕ

Преди две години Ромарио споделя пред „Мари Клер”: „Продължавам да се занимавам с политика, защото искам да създам по-добра реалност за хората. Ако говорим за личните ми финансови облаги от политиката, то засега само влизам в дългове”. Той има предвид съдебните дела, които се водят срещу него от хора, които се е опитал да изобличи. „Нямам нужда да печеля пари, защото с парите, които съм спестил от футболната си кариера, мога да живея, без да работя, до края на живота си и да издържам дори правнуците си.” Въпреки сегашното си почти изрядно настояще Ромарио има няколко черни точки в досието си. През 2003-а напада фен на тогавашния си тим „Флуминензе”, който хвърля на тренировъчното игрище живи пилета в знак на протест срещу слабата игра на отбора. Вследствие на това е даден под съд. През 2009-а бившата му съпруга Моника Сантору го съди заради неизплащане на издръжката на сина им Ромариньо и дъщеря им Моникиня. Някъде по това време футболистът е разследван заради срещата си с един от най-известните наркобосове в Рио – Бем Те Ви, от най-голямата фавела в Южна Америка – Росиня. Ромарио твърди, че се е виждал с него само веднъж, и то само защото наркобаронът обещал парична подкрепа за деца, страдащи от синдрома на Даун. Отново през 2009-а Ромарио е осъден на три години и половина затвор и на парична глоба в размер на 1,7 милиона реала заради неплатени данъци в периода 1996-1997 година. Той обаче избягва затвора, като надлежно плаща всички суми. Заради шега, демонстрираща лош вкус, Ромарио е съден и от бившия бразилски нападател Зико и бившия футболист и треньор Марио Загало, защото бил поръчал лицата на двамата да бъдат нарисувани на вратите на тоалетните в бара му в Рио. Това било отмъщение за това, че те не го включили в бразилския национален отбор за световното първенство през 1998-а. На прага на 50-годишнината си обаче самият Ромарио подчертава, че се чувства променен към по-добро: „Аз съм добър човек преди всичко. Приятел съм на своите приятели. Имам предимства и недостатъци. Но гледам на живота по различен начин от преди няколко години. И сега не бих направил някои грешки, които съм правил преди. Дискретен съм, обичам децата си. Убеден съм, че всеки ден в политиката мога да свърша още и още”.

ПРОЕКТИ

Според Ромарио, който изхожда от собствената си съдба, спортът е най-доброто разрешение на проблемите с дрогата. А милиони бразилци са зависими именно от дрогата. Спортът е най-подходящият път за младите от гетата. Тази теза става все по-актуална както около мондиала, така и в момента, когато Бразилия се готви да се справи и с Летните олимпийски и параолимпийски игри през 2016-а. Ромарио счита, че зависимите трябва да бъдат вкарвани в здравни заведения дори против волята им. „Правителството трябва да плаща за лечението на тези хора, независимо дали те го искат или не. По този начин ще покажем на обществото, че наистина се вземат мерки. Търговията и употребата на крек в Бразилия са достигнали такива размери, че дори футболът губи пред пагубната сила на наркотиците.” В новия си мандат на сенатор Ромарио е готов да обсъжда намаляването на възрастта за носене на наказателна отговорност от младежи от 18 на 16 години само в отделни случаи. „Докато няма основни промени в образователната ни система, няма да подкрепя изцяло такава промяна на закона – казва той пред сайта „Естадао”. – Не мога да приема подобно безчинство от страна на властите върху младите негри от фавелите, защото самият аз съм негър, израсъл във фавела.” Готов е да обсъжда и законопроекти като този за разрешаването на брак между еднополови двойки. Принципно подкрепя щастието между хората независимо от предпочитанията им, „макар да не искам подобно нещо за себе си или пък за синовете си, честно казано”. През 2013 г. Ромарио внася законопроект, който да превърне в криминален акт разпространението на интимни материали като снимки или видеоматериали. Автор е и на законопроект за криминализиране на злоупотребата със служебно положение. Внася в пленарната зала проектозакон за изучаването на федералната конституция в началното и средното училище с цел учениците да бъдат запознати със своите граждански права и със социалните си задължения и да бъдат подготвени да са активни участници в обществото. Друг негов проектозакон предвижда опростяването на вноса на материали, необходими за научни изследвания, и освобождаването им от мито. Защото според проучване 76% от бразилските учени губят свои поръчки на митницата, а 99% от тях променят курса на изследванията поради това. Ромарио внася и проектозакон за забрана на допълнителна такса за учениците с физическа или интелектуална обремененост в частните училища, изисквана до момента заради необходимостта от придружител за всяко едно такова дете. Проектозаконът предвижда и отчитането на специфичните нужди на всяко дете и индивидуален учебен план. Първият му проект за закон в Сената е за създаване на Национален фонд за олимпийско и параолимпийско наследство. „Трябва да развием потенциала на Бразилия като световна спортна сила, като използваме материалното наследство на олимпиадата” – пише той на сайта си. Законът ще е в подкрепа предимно на проекти за поддръжката на спортните съоръжения в Олимпийския парк и комплекса Деодоро в Рио. Най-новата му кауза е създаването на парламентарна комисия за разследване на бразилския футбол, идеята за която идва, след като ФБР арестува шестима делегати на конгреса на ФИФА в Цюрих в края на май. Сред тях е и бившият президент на Бразилската футболна конфедерация Жузе Мария Марин. Операцията на ФБР разследва корупционна схема, свързана с избора на градовете, в които ще се проведат следващите две световни купи – Москва и Доха. Твърди се, че платените подкупи, за да се осъществи изборът на двата града, са над 150 милиона долара. Според Ромарио в документите на ФБР има и разследвани лица, които са били обвързани с първенството от 2014 година и също са взели подкупи. В парламента той атакува Марин и настоящия президент на Бразилската футболна конфедерация Марку Поло дел Неру с думите „корумпирани” и „крадци”. „Много корумпирани, крадци и врагове на футбола бяха арестувани, включително една от най-високопоставените фигури в света на спорта у нас на име Жузе Мария Марин. За съжаление тези хора не бяха задържани от нашата полиция, но при всички положения мястото на крадеца е в затвора.” На 10 юни Ромарио споделя в сайта си и във Фейсбук „своята най-голяма победа в политическата си кариера – приемането на Закона за интеграцията, третиращ статута на хората с увреждания. Въпросният закон се дискутира и развива в продължение на 12 години с цел да обхване колкото се може повече страни от живота на хората с увреждания. Сенатор Ромарио подчертава, че благодарение на него „обществото вече ще трябва да се адаптира към тези хора и нуждите им, а не те към обществото”. Той допълва в типичния за повечето му постинги приповдигнат и много личен тон: „Тази победа е и ваша, този закон е за всички нас. Още един ден, в който ще се прибера с усещането за свършена работа и щастлив, че съм спомогнал моята Бразилия да се превърне в по-добро място за живот”.