Дмитрий Дробницкий е политолог, публицист, специалист по американска вътрешна и външна политика. Писател (под псевдонима Максим Жуков), бивш главен редактор на интернет портала Terra America. Автор на блог, посветен изцяло на изборите в Съединените американски щати. Той предвижда интригуващото развитие на президентската кампания още през 2014 година.

Американските медии вече определиха за победител в президентската надпревара бившия държавен секретар Хилъри Клинтън. По всички правила на политическата наука нейният опонент Доналд Тръмп трябва да загуби. При това с много. Но дали наистина е така?

Само две седмици ни делят от изборите в Съединените щати. Президентската надпревара, която наблюдаваме – вълнуваща, непредсказуема, безумна, тежка и мръсна, е към своя край. Водещите американски медии вече определиха за победител бившия държавен секретар Хилъри Клинтън. Според централната преса и повечето телевизионни канали, антисистемният републиканец Доналд Тръмп окончателно се дискредитира с изплувалите от 2005 година пошли разговори за жените, отказа му да обещае, че ще признае какъвто и да е изход от изборите, а също и поради „връзките с Путин“.

През изминалия уикенд бяха публикувани данните от допитване, проведено от телевизионния канал ABC News и ако се вярва на резултатите, Хилъри изпреварва Тръмп по рейтинг с цели 12 процентни пункта. Да се преодолее подобна разлика в оставащите до вота дни, вече изглежда невъзможно.

Макар самата госпожа Клинтън след финалните президентски дебати да не проявява голяма активност, нейният щаб продължава редовно да бомбардира медиите с предизборна реклама, 80% от която се свежда до критика по отношение на Доналд Тръмп. По размера на разходите за предизборната кампания тя превъзхожда трикратно републиканския кандидат. За Хилъри агитират действащите президент и вицепрезидент, първата дама, всички конгресмени на демократите без изключение, докато в същото време Тръмп остана практически сам, заобиколен единствено от най-преданите си привърженици. В последно време високопоставени републиканци дават вид, че на 8 ноември сякаш няма да има избори за президент, а само преизбиране в двете камари на Конгреса.

По всички правила на политическата наука Големият Доналд трябва да загуби. При това с много. Но дали наистина е така?

Рейтингите

Една от основните особености, отличаващи сегашния политически сезон в САЩ, е необичайно слабата надеждност на социологическите проучвания. Работата не опира до това, че водещата преса и вашингтонските центрове за проучване на общественото мнение подиграват Хилъри. Проблемът е в това, че методиката и базата данни от избиратели, възприети от специалистите в рейтинговите агенции за последните 35 години, са загубили актуалност.

Доналд Тръмп и отчасти Бърни Сандърс възбудиха онази част от населението на Америка, която доскоро не вземаше участие в изборите и като цяло се отнасяше скептично към политиката. Това са хора, които смятат, че и без тях във Вашингтон отдавна е взето решение и нищо не би могло да се промени, и че е без значение за кого гласуват избирателите.

Но откакто към вашингтонския естаблишмънт беше хвърлена ръкавица, това „мълчаливо мнозинство“ американци прерасна в движение, разбивайки обичайните предизборни нагласи. Това явление се сдоби със специфичен термин – „неотчетени избиратели“. Рейтингите постоянно лавират въз основа на това дали социолозите ще попаднат в проучванията на такива неотчетени избиратели или не. Само за последните шест месеца Доналд Тръмп за съвсем кратко време (от три седмици до един месец) наваксваше изоставането си от Хилъри Клинтън в двуцифрено измерение (до 15%) от размера на статистическата грешка, а дори на два пъти изпревари конкурента си. При това по усреднен рейтинг! Ако се вземат предвид отделни проучвания на различните агенции и медии, рейтингите не просто се менят прекалено бързо, но и силно се различават едни от други. Понякога са диаметрално противоположни.

Да вземем дори края на миналата седмица. Да, телевизия ABC News даде на Хилъри преимущество от 12%, но три други рейтинга – на IBD/TIPP, The Los Angeles Times и Rasmussen Reports, отчетоха предимство на Тръмп или поне равни показатели за двамата кандидати. Същото се наблюдава в класическите колебаещи се щати, от които в крайна сметка зависи изходът на изборите. Рейтингите се менят с всяко проучване и от агенция до агенция в Колорадо, Охайо, Флорида, Северна Каролина и Вирджиния.

През този политически сезон се появиха и нови колебаещи се щати, принадлежащи към „ръждивия пояс“ – регион, най-силно пострадал от деиндустриализацията през последните десетилетия. Да се предскажат резултатите от изборите в щата, който по-рано се приемаше като надежден бастион на демократите – Пенсилвания, сега е просто невъзможно, а това все пак са 20 електора в Избирателната колегия.

На 21 октомври агенция Reuters публикува данните от свои допитвания, проведени в Мичиган и Минесота – тук демократите не са губили вече 30 години и резултатът се оказа поразителен. Тръмп и Клинтън са с практически изравнени сили. Трябва да се има предвид, че ако Reuters е близо до истината, то ABC News са отдалечени на километри, при това в обратна посока. Данните им са несъпоставими.

Въпросът чии сведения са по-точни е безсмислен. Резултатите от допитванията говорят само за едно – тези резултати не могат да ни подскажат нищо за това кой ще е победителят от изборите на 8 ноември. При все това трябва да се отбележи, че Тръмп се намира в изключително сложна ситуация. Той и неговият щаб работят срещу цялата политическа класа на САЩ и преобладаващото мнозинство от медиите. Това затруднява всекидневната работа по места и може да повлияе негативно на избирателната активност сред привържениците му в отделните избирателни участъци. Неслучайно Доналд на всеки митинг призовава хората задължително да отидат да гласуват или да пуснат своя вот предварително по пощата.

По същество и щабът на Хилъри, и щабът на Тръмп разчитат на максимална мобилизация на своите привърженици и деморализация сред гласоподавателите на съперника. Тези настроения се забелязаха добре, докато течеше обсъждането на резултатите от финалните дебати. Двата лагера празнуваха победа... разчитайки на ентусиазма на твърдите си ядра избиратели. Този ентусиазъм разбира се не е достатъчен за победата. Лично към двамата кандидати мнозинството американци се отнасят крайно негативно. Поради това, нито госпожа Клинтън, нито Големият Доналд могат да разчитат на това, че ще спечелят изборите с гласовете на своите привърженици. На всеки от тях ще се наложи да убеди избирателя да преодолее своята неприязън към тяхната личност в името на съхранение на статуквото (в случая с Хилъри) или поради нуждата от промяна (в случая с Тръмп). А за целта трябва хората да погледнат не към себе си, а към света след януари 2017 година, когато ще се нанесе новият обитател на Белия дом.

Програмите

За Хилъри Клинтън от самото начало задачата беше по-лесна. Разчитайки на достатъчно високия рейтинг на одобрение на президента Обама (през цялата 2016 година той се държеше на равнището над 50%, което е добър показател за президент в края на последен мандат), на нея й беше необходимо само да хвали постиженията на предходната администрация, напомняйки за своя политически опит и обещавайки да „поправи отделните дефекти“. Това би била безпогрешна стратегия, ако насреща й се бяха изправили Джон Касич, Джеб Буш, Марко Рубио или дори Тед Круз. Но първичните избори на републиканците бяха спечелени с преобладаващо мнозинство от човек, който от самото начало беше обявил, че се бори с целия корумпиран вашингтонски естаблишмънт, глобалния елит и наложената от тях политическа коректност.

Още преди двете партийни конференции, когато Тръмп оглави републиканската надпревара, пропагандната машина на Хилъри се насочи лично срещу Големия Доналд. Разбирайки, че неговите призиви за промяна намират отзвук в сърцата на много американци, бившият държавен секретар, нейният щаб и всички водещи медии се съсредоточиха върху тезата за недопустимостта на президент като Тръмп.

При това Клинтън не представи никаква програма, а всеки път отпращаше пресата и избирателите към своя предизборен сайт, където се намира всичко това. После следваше обичайният завой: разговорът се отместваше към опасната и „неамериканска“ политика на Доналд. Стигна се и до куриози. Три четвърти от своите речи за външната политика Клинтън посвещаваше на своя съперник. А също и – в 98% от речите, които трябваше да проведе с американците за мерките за насърчаване на малкия бизнес.

Тръмп не й остана длъжен и не престана да изобличава Хилъри. Но той все пак изложи и своята програма. Той произнесе реч за външната политика, после реч за икономиката, по-късно – за емиграцията... И ето че на 22 октомври в Гетисбърг, щата Пенсилвания, Големият Доналд излезе с реч, която определи като своя „договор“ с народа на Америка. Мястото не беше избрано случайно. Тук през 1863 година своята знаменита реч държи президентът Ейбрахам Линкълн, провъзгласявайки новата ера на свободата. „Договорът с Америка“ също не е случайна фраза. Така се е наричала програмата на републиканците, явявайки се на изборите за Конгреса през 1994 година. Един от авторите на съставения от тях „договор“ е Нютън Гингрич, който в момента е активен поддръжник на Тръмп. Според резултатите от този вот през 1994 г. републиканците за първи път от 40 години получават мнозинство в Камарата на представителите. Гингрич тогава става говорител на Камарата и под негово ръководство бива приет първият от много десетилетия бюджет на САЩ без дефицит.

В своята гетисбъргска реч Доналд Тръмп изложи плана си за първите 100 дни като президент. За външната политика Големият Доналд говори съвсем малко – единствено за мерките за борба с терористичната заплаха. Тръмп говори за етичната реформа на властта (преди всичко за ограничаване на мандатността в Конгреса и за противодействие на лобизма), за образованието, здравеопазването, данъците, инфраструктурата на страната, емиграцията, правосъдието, работните места, съкращаването на дефицита в бюджета и международната търговия. Беше изложена достатъчно цялостна дясно-центристка програма с елементи на протекционизъм и отчетлив антикорупционен патос.

Ако не беше разколът в редиците на републиканските конгресмени и губернатори и неподкрепата сред част от тях на глобализма, тази програма можеше спокойно да стане новата партийна платформа, която би имала всички шансове да допадне на повечето американци.

Но днес с тази програма на избори излиза човек, срещу когото се опълчиха не само медиите, но и двете най-големи партии в САЩ. И затова въпросът не е в това ще успее ли Доналд Тръмп да преодолее изоставането от Хилъри Клинтън (не сме сигурни дори дали има такова изоставане), а в това колко американци могат макар и общо взето да припознаят неговата програма. Като цяло за изводи е твърде рано. Смятам, че дори и ден преди вота ще бъде рано.

Вместо заключение

Журналисти пресметнаха, че думата „Русия“ се използва в дебатите по-често от други важни имена и термини. Повече дори от „емиграция“, от НАТО, ИДИЛ и „работни места“.

Инициатор за обсъждането на Русия беше Хилъри, която пренесе разговора от представянето на нейните изцяло различни политически позиции спрямо различната аудитория – от закритите срещи с инвестиционни банкери до избирателите.

Както навярно си спомняте, това стана известно от разобличителните публикации на WikiLeaks, които по мнението на бившия държавен секретар, получават цялата информация от руски хакери, осъществяващи кибер атаки срещу американските граждани и институции. А пък Тръмп, по думите й, е „фаворит на Кремъл“.

Източник: Взгляд
Превод: Николай Чадаров