Върховният съд на Обединеното кралство ще трябва да вземе решение по един от най-сложните правни казуси в последните десетилетия. От днес до 8 декември всички 11 върховни съдии ще изслушат страните по делото за излизането на страната от Европейския съюз (ЕС). Това е най-големият състав от съдии, събирани за разглеждането на един-единствен случай от 1876 г. насам. Магистратите ще трябва да определят дали Тереза Мей има основание да обжалва решението на съд от по-ниска инстанция, което гласи, че правителството не може да задейства член 50 от Лисабонския договор, ако парламентът не е съгласен. Чрез този акт Великобритания уведомява останалите 27 страни-членки и европейските институции, че започва преговори в рамките на 2 години за напускане на евросъюза.

Член 50 гласи, че всяка държава от ЕС може да напусне „в съответствие със своите конституционни изисквания” – спорна клауза, която позволява обширни интерпретации. Своята позиция по отношение на Брекзит ще могат да изразят правителствата на Шотландия и Уелс, представители на живеещите в чужбина британци, профсъюз, представляващ нископлатените британци и работещите в страната граждани от ЕС, както и група за защита правата на децата. Ако съдът потвърди, че правителството трябва да поиска съгласието на парламента, процедурата по задействането на напускането на ЕС може да бъде спряна в Камарата на общините или в Камарата на лордовете.

Главният прокурор Джереми Райт представлява администрацията на Тереза Мей в съда. Премиерът на Великобритания даде да се разбере, че независимо от резултата, възнамерява да се възползва от член 50 не по-късно от края на март следващата година и да започне преговори с останалите страни от ЕС, като целта е страната да излезе от съюза през 2019 г. Ако се окаже, че парламентът наистина трябва да има последната дума за Брекзит, това ще бъде сериозен удар за Тереза Мей, а излизането на страната от ЕС може значително да се забави. Според Лисабонския договор напускането на общността става чрез преговори, като има заложен срок – две години от момента на депозиране на молбата в Брюксел. Ако до това време преговорите не приключат, то членството се прекратява автоматично.

 „Не става въпрос само за това дали да го направим, или да не го направим”, заяви Шами Чакрабарти от Лейбъристката партия. По думите й твърде много проблеми чакат своите решения, като например как Великобритания ще функционира след Брекзит и какви ще са отношенията ѝ с останалите страни от ЕС. Според нея върховните съдии трябва да бъдат съдници за изхода от тази сложна ситуация.

За много британци резултатът от допитването беше изненадващ. Решението за Брекзит доведе до спад в стойността на паунда с 15 на сто тази година и предизвика най-големия еднодневен спад на местния пазар на ценни книжа след финансовата криза от 2008 г. Скорошен доклад гласи, че броят на доларовите милионери във Великобритания е намалял с 15% след референдума за излизане от ЕС. Освен това домакинствата във Великобритания са обеднели общо с около 1500 млрд. долара след референдума за Брекзит.

При окончателно решение за излизане от ЕС, Великобритания ще напусне единния пазар. Това ще намали значително конвергенцията между нея и членките на съюза. Според изчисления на Института за фискални изследвания, ако островната държава остане извън единния пазар за стоки и услуги на Европейския съюз, ще загуби трайно около 4 на сто от своя БВП до 2030 г. Прогнозираните загуби се равняват на около 75 милиарда лири. Ако се съди по изтекли правителствени документи, публикувани в Times, ако Обединеното кралство реши да разчита само на Световната търговска организация, това ще коства на Великобритания 66 млрд. паунда на година. Освен това в Шотландия средният доход може да намалее с 2000 паунда и да бъдат закрити над 80 000 работни места. Решението на съда не се очаква преди първите месеци на 2017 г.