Днешната враждебност в руско-американските отношения отчасти е предизвикана от високомерното отношение на Вашингтон към притесненията на Москва около въпросите за безопасността, които възникнаха след края на Студената война, каза бившият шеф на Пентагона Уилям Пери. Той оглавяваше министерството на отбраната в периода 1994-1997 г. Според него влошаването на отношенията между Изтока и Запада през последните пет години се дължи на военната интервенция на Путин в Украйна, Сирия и други държави. Той обаче добави, че докато е ръководел Пентагона, военното сътрудничество между двете страни бързо се е подобрило и то само няколко години след разпада на СССР. Пери подчерта, че тези достижения са пропилени по-скоро в резултат на действията на САЩ, отколкото на тези на Русия.

„Първото неправилно действие, което извършихме, беше при приемането в НАТО на държави от Източна Европа, някои от които граничат с Русия. По това време ние тясно си сътрудничехме с руснаците и те започнаха да свикват, че Северноатлантическият алианс може да бъде не толкова враг, колкото приятел. Русия обаче силно се безпокоеше от факта, че НАТО се е оказал до нейните граници и ръководителите й настоятелно ни призоваваха да спрем с това.“ В мемоарите си, озаглавени „Моето пътешествие по края на ядрената пропаст“ Пери пише, че се е застъпвал за забавянето на темповете на приемане на нови страни в НАТО, за да не бъде отчуждена Русия. На противоположното мнение са били Ричард Холбрук и Ал Гор, които смятали, че ще се разберат по този въпрос с Русия. Това решение, пише Пери, отразяваше пренебрежителното отношение на някои хора в американския истаблишмънт към затъналата в проблеми бивша супердържава. „Кой се вълнува какво мислят руснаците? Те са треторазредна държава“, казвали тези хора. И разбира се, обяснява Пери, този възглед стана известен на руснаците и тогава всичко тръгна по нанадолнището.

Според бившия шеф на Пентагона втората сериозна грешка на Вашингтон е решението на администрацията на Джордж Буш да разположи в Източна Европа системи за противоракетна отбрана, независимо от решителните възражения на Москва. „Ние обяснявахме това с необходимостта да се защитим от иранските ядрени ракети, пише Пери, само че Иран не притежаваше такива ракети. И отново не обсъдихме както трябва нещата и пак действахме на принципа „кой се интересува какво мисли Русия, тя вече не ни засяга“. Пери е бил против разполагането на тези системи по технически съображения: „Това е пилеене на пари. Не мисля, че тези системи са ефективни. Когато говорих с руснаците, се опитвах да ги убедя да не се безпокоят, защото това са неефективни системи. Те обаче не ми вярваха.“

Третият фактор, който спомага за влошаване на отношенията между САЩ и Русия, според Пери, е подкрепата, давана от Вашингтон на „цветните революции“ в бившите съветски републики, включително в Грузия и Украйна. Той се съгласява, че такива движения трябва да се подкрепят от етични съображения, но отбелязва и крайно разрушителното въздействие на въпросните революции върху отношенията между Изтока и Запада. „След като дойде на власт Путин започна да вярва , че САЩ осъществяват детайлно изработен план по сваляне на режима му“, смята Уилям Пери и продължава: „От този момент нататък Путин започна да мисли по друг начин и се отказа от сътрудничеството със Запада.“ Според Уилям Пери днешното напрежение в отношенията между Русия и НАТО може да доведе до крайно опасни последици. Той призова за радикално съкращаване на ядрените арсенали, в частност за отказ от междуконтиненталните балистични ракети. В момента има хиляди такива ракети в САЩ и Русия, и те са в състояние на пълна бойна готовност.

Превод със съкращения
Източник: Guardian