Интервю на Калин Първанов с Тиери дьо Монбриал, основател и президент на Френския институт за международни отношения и бивш председател на Френската академия на науките

Господин Монбриал, кой победи на президентските избори във Франция? Статуквото или промяната?

Аз мисля, че победиха промените, но в добра посока. Мисля, че на тези изключителни избори мнозинството отхвърли крайностите. Отхвърли левия и десния популизъм. Показано бе желание да се промени начинът на правене на политика. Антиевропейският популизъм бе отхвърлен. Аз мисля, дори съм убеден, че Манюел Макрон вярва в необходимостта да се правят дълбоки реформи във Франция, а също и на ниво ЕС. Това е една добра новина.

Новият президент на Френската република получи 66% от вота, но едва на около 44% от всички избиратели. Разделена ли е Франция? По какъв начин? В сила ли е електоралната география на господин Ив Лакост?

Доколкото знам, в западните демокрации лидерите се избират с малък процент за разлика от тоталитарните държави. Това е правило навсякъде включително и в САЩ, където имаме сериозен процент на въздържали се. Както е в случаите при избирането на Доналд Тръмп и Джордж Буш, където имаме даже и избиране с малцинство. Мисля, че проблемът не е в този план. Що се касае до електоралната география, хората, които са най-критични и отхвърлят естаблишмънта, са предимно тези от провинцията, от селата. Но ние живеем в свят, в който водещи са преди всичко градовете. Те са по-динамични. Ние наблюдаваме подобна електорална география не само във Франция, където градовете са противопоставени на провинцията. Това е проблем, който съществува и извън Франция.

„Няма френска култура, има култура във Франция”, казва господин Макрон. Съгласен ли сте с него? Ако продължим тази мисъл, това означава ли, че вече няма и френска политика, а има политика във Франция?

Що се касае до културата, аз лично никога не бих използвал този израз. Mисля, че той не би искал да си противоречи. След тази фраза е казал и много други неща, с което е показал високото ниво на френската култура. Макрон е един културен и образован мъж, който познава добре френската история, литература и т.н. Аз не бих използвал тази фраза, но ние разбираме това, което той е искал да каже. Той се е старал да не каже невнимателни думи, с които да настрои мюсюлманите срещу традиционните французи, в частност християните. Става въпрос за един голям проблем, който стои пред Франция и редица други страни. Въпросът за идентичността. Аз съм един от тези, които считат, че това е голям проблем, един истински проблем. В стария речник имаме понятия като асимилация, интеграция. Днес съществува риск – и това е истина – за развитие на общностни проблеми в една част на Европа, която няма опит в тази област. По исторически причини Източна Европа в това отношение има предимство. Ние от Западна Европа нямаме този опит. И тук е голямата опасност, която се крие зад речниковия проблем. Зад него, естествено, съществуват редица други проблеми като тези с бежанците, с миграцията, както и въпросът с тероризма. Това е предизвикателство не само пред Франция, но и пред страните от ЕС. Най-вече пред страните от Западна Европа, защото, както казах, ние нямаме исторически опит.

Какви са Вашите прогнози за предстоящите парламентарни избори във Франция? Считате ли, че те могат да се превърнат в реванш на класическите левица и десница в лицето на републиканци и социалисти? Или те са една затворена страница от политическия живот във Франция?

Твърде рисковано е да се правят прогнози в краткосрочен план. Но ще ви кажа, че въпросът още стои отворен. Сондажите, които бяха направени във вечерта на изборите, на които бе избран господин Макрон, показват, че е възможен реванш, както Вие казахте. Но не мисля, че това е най-вероятно. Считам, че най-вероятно ще имаме абсолютно мнозинство на „Напред”, което ще подкрепя господин Макрон. Това е оптимистичният сценарий за него. Или ще имаме едно относително мнозинство. Относителното мнозинство, което ще подкрепя правителството, ще се състои от десницата, която подкрепя „Напред”, т.е. републиканците, които подкрепят формацията на господин Макрон. Те са силно изкушени от този вариант. Ако се случи това, то ще е твърде различно от това, което се нарича „съжителство” от времето на Митеран и Ширак. Тогава имаше парламентарно мнозинство, което беше опозиция на президента. Сега по-скоро може да се говори за голяма коалиция, каквато има в Германия. Да се използва опитът, който има Меркел с голямата коалиция. Ако се получи описаната ситуация, то тя ще бъде нова за Франция, ще бъде нов опит. Той ще позволи да се развие духът на компромиса. Това се наблюдава при френските синдикати. Пример, който би трябвало да се следва. Но не вярвам, че резултатите от парламентарните избори на 18 юни ще бъдат отхвърляне на господин Макрон. За мен това е малко вероятно.

Считате ли, че новият френски президент ще направи корекции във френската външна политика? Ако да, то какви? През 80-те някои преподаватели в института Sciences Po в Париж определяха Франция като „специфична средна велика сила”. Днес Вие как бихте определили Франция?

Не бих искал да говоря от името на преподавателите от Sciences Po, бих искал да говоря от мое име. Мисля, че Франция е „много голяма средна велика сила”. Франция е на най-високото ниво на средните велики сили. Днес имаме само две големи велики сили. Те са САЩ и Китай. Що се касае до френската външна политика, аз бих могъл да кажа само моите виждания. Трудно е да се каже какво би направил господин Макрон във външната политика. До този момент той няма опит в нея. Той много говори по европейските и френските въпроси. Но до този момент е казал съвсем малко неща за външната политика. Предлагам Ви да оставим засега този въпрос отворен.