На полуострова се решава един от големите залози на Втората Световна Война: битката за петрола

На 22 юни 1941 г. жителите на Севастопол се събуждат малко след 3:00 часа. И бездруго мнозина не спят. По кримските плажове групи младежи са си устроили традиционното нощно къпане срещу деня на лятното слънцестоене. Из града шетат момичета с венци от цветя, набрани навръх Еньовден. Въпреки забраната на военните по хълмовете край Севастопол някои са запалили огньове. Според славянските обичаи на този ден прескочиш ли пламъците, зло те забравя, а здравето ти укрепва. Но малко след 3:00 часа над града се донася необичаен шум, който нараства всяка секунда. Скоро небето е осветено от ярките конуси на противовъздушните прожектори, които опипват хаотично пространството. Отраженията им шарят по фасадите, проникват в спалните и хиляди объркани хора излизат по балконите. Скоро съзират огромни парашути, а младежите се втурват да ги видят отблизо. Приемат ги за атракция. Сирените не работят, прожекторите превръщат тези последни секунди на неведение в кадър, който се гравира в паметта на всички местни жители. Около 3:15 часа ескплозивите, окачени на парашутите, се взривяват. Убитите са десетки. Настава паника. Войната на Източния фронт започва не другаде, а тъкмо в Крим, около час преди сухопътното настъпление на Германия.

Първият акт на съпротива от руска страна не идва по заповед от Кремъл. Решава го с подписа си контраадмирал Елисеев, началник-щаб на Черноморския флот. В 4:00 часа на 22 юни той предава по радиото кодирана заповед до противовъздушната отбрана да атакува немските самолети, нарушаващи въздушното пространство по цялото крайбрежие. Втората вълна бомбардировачи се появява над Севастопол след броени минути. Корабната ПВО ги посреща с масиран огън и успява да ги отблъсне. Началникът на Генералния щаб Георгий Жуков звъни от Москва, за да узнае обстановката. Войната още не е започнала, но в Севастопол тя вече е факт. „Първата атака е отбита. Опитът за удар по корабите е провален. Но в града има разрушения и жертви”, докладва командващият флота вицеадмирал Октябрски, спомня си Жуков в мемоарите си. Войната вече е необратима. В 4:30 часа започва грандиозното немско сухопътно настъпление от Северния ледовит океан до Черно море.

Стъпка в морето

Войната в Крим е урок по история и география. Най-напред за начинаещите и невежите по избор, които днес разнасят пропагандната теза, че „Крим е Украйна”. В кримската трагедия от 1941-1944 г. украинският национализъм въобще отсъства като фактор. Бандеровските отряди се радват на подкрепа в Западна Украйна и се опитват да разнасят идеите си на изток, но не се надяват на успех и дори не правят опити в Крим. Тук немската окупация разчита на татарското малцинство, трайно уседнало на полуострова. То е разделено на две. Една част остава лоялна към Москва и воюва активно срещу окупатора в армията и местните партизански отряди. Другата част, обединяваща усърдните мюсюлмани, татарските националисти и пострадалите от сталинските репресии, съзира в германците освободител и покровител. Фелдмаршал Ерих фон Манщайн разказва как делегация от местни татари му връчила „ръчно изработени платове и ароматни плодове, подарък за Хитлер ефенди”. Самият фюрер приветства „военната доблест и готовността на кримските татари да се сражават рамо до рамо с войниците на Вермахта срещу болшевизма”. В Крим по-успешно от другаде германците успяват да вбият клин между местното етническо малцинство и руснаците и да употребят татарските надежди за автономия за свои нужди. През януари 1942 г. Гестапо ръководи създаването на Симферополския мюсюлмански комитет, който си поставя за цел „борбата с евреите и съветската власт”. Немските наместници няма да позволят на комитета да се назове кримскотатарски, затова пък му разрешават да издава вестника „Азат Кърим”, който разпалва антисемитските настроения и благодари на Хитлер за „възвърнатата свобода на словото”. Окупационната администрация формира и „доброволни отряди за самоотбрана” от местните татари. Гестапо им поверява обслужването на концлагера в совхоза „Красный”, където са избити около 15 000 руснаци, евреи и украинци, много от тях в специални камиони душегубки, в които изгорелите газове от ауспуха са отведени в херметизираната ламаринена каросерия. В нея затварят обречените. Цялата екзекуция отнема около половин час. Впрочем старейшините в някои татарски села, като Ускут, Капсихар, Таук Кучун и Узен, осъждат колаборацията на младите с немските власти. Припомнят им как през 1918 г. германските войски също били за кратко в Крим, а сетне ги изоставили на произвола на съдбата и това донесло само мъки и разорение на татарските селяни. Същото ще се случи и след освобождението на Крим през 1944 г., а цената на колаборацията ще платят всички: виновните и невинните.

Войната е драматичен проявител не само на историята, но и на географията. Втората световна откроява стратегическата роля на полуострова. Бронетанковата и въздушната война изискват гориво, а Германия не разполага с него. Разчита на петролните кладенци край Плоещ, които в онези години отреждат на Румъния челно място по добив на нефт в Европа. В предвоенната година Германия внася 11 милиона барела от Букурещ, които покриват една четвърт от нуждите на Райха. Стратегическата цел на Групата армии „Юг” под командването на Герд фон Рундщет е да завладее житницата в Западна Украйна, индустриалния Донбас, а сетне да завие към нефтените полета на Чечня и Азербайджан. Хитлер се надява така да лиши Червената армия от гориво и да реши проблема със снабдяването на собствената си армия. Образно казано, Черно море е огромна локва, затворена между Турция, Източните Балкани, Кавказ и Русия. Вдаденият в нея Крим е онзи камък, който позволява да прескочиш локвата с едно оттласване на стъпалото от полуострова. Ако Вермахтът завладее Крим, германската авиация ще може да бомбардира Кавказ и да отреже горивото на Червената армия. Да разруши в дълбочина комуникациите в съветския тил. В онези години Сибир още не е разработен и Москва разчита основно на кавказкия петрол. От своя страна Крим е и непотопяем самолетоносач за съветската авиация, която се стреми да извади от строя румънските петролни инсталации. В Севастопол се намира и основната база на руския Черноморски флот, който може да пресече морския път за транспортиране на румънския нефт към Германия. Още в първите дни флотската авиация бомбардира успешно нефтените сонди край Плоещ, а група кораби обстрелва пристанището в Констанца. За Берлин овладяването на Крим се превръща в приоритет. Полуостровът става театър на трагична епопея с няколко потресаващи епизода.

«Армения»

След разгрома на първия ешелон на Червената армия през лятото на 1941 г. немските войски се появяват на тънкото гърло на полуострова, района Перекоп, в средата на септември. Силите са неравни. Руското командване решава да изостави Одеса и прехвърля с кораби армейските остатъци в Севастопол, но Луфтвафе потапя някои от транспортите и скоро генерал Ерих фон Манщайн пробива фронта. В края на октомври оцелелите съветски части се прибират зад отбранителните съоръжения на Севастопол. Крепостта е обсадена, но не за първи път. Местните столетници още помнят Кримската война. През септември 1854-а градът е обсаден от турци, британци, французи и италианци. Тогава устоява на атаките цяла година и пада през август 1855 г. През 1941 г. Генералният щаб в Москва също взема решение Севастопол да бъде отбраняван с всички сили и средства. Стига се дотам, че командването на флота успява да извърши невъзможното: с помощта на водолази и кранове да демонтира тежките оръдия от потопените при бомбардировките крайцери и да ги монтира в бетонни укрития на северните подстъпи към града. Всичко това за няколко дни. Междувременно 200-хилядният град е задръстен от бежанци, местният манастир е превърнат във военна болница. Организира се евакуацията на ранените на материка.

На 6 ноември започва товаренето на санитарния параход „Армения”. Един от редките свидетели, Е. С. Никулин, си спомня как в два след полунощ ги разбудили и ги повели почти под строй към кейовете. „На пристана стоеше огромен параход. Гъмжеше от народ. Вляхме се в тълпата. Товаренето протичаше много бавно. За два часа почти не напреднахме. Беше невероятна блъсканица. Качването на кораба продължи чак до седем сутринта. От двете страни на стълбата стояха въоръжени бойци от НКВД, които пропускаха само жените и децата. Понякога отделни мъже успяваха да се промъкнат. Времето беше мрачно и валеше дъжд. От опожарения склад за гориво над града се кълбяха черни облаци”. Невръстната тогава Вера Чистова е друг оцелял свидетел. „Първо натовариха ранените, после пуснаха гражданите. Никой не проверяваше билетите и пред стълбата настана блъсканица. Най-смелите се катереха отстрани по перилата. В суетнята отгоре изхвърляха куфари и всякакви вещи. Така и не успяхме да се качим на кораба”, спомня си Чистова.

Никой не знае колко народ се е домогнал до заветните палуби, но източниците се колебаят между 6 и 7 хиляди човека.

Капитанът Плаушевски получава нареждане да мине през Ялта, преди да продължи към Кавказ. Като опитен професионалист той осъзнава, че да остане на пристана с претоварения кораб е прекален риск. Немската авиация бомбардира града ежечасно, а пристанището не е защитено от въздуха. Нощем Луфтвафе не лети, но дотогава има много време. Плаушевски поема огромен риск и „Армения” отплава от Ялта рано сутринта на 7 ноември. Ескортират я само два катера и два самолета, които изразходват горивото и скоро се прибират. Над палубите са разпънати огромни платнища със знака на Червения кръст, които се виждат от въздуха. В 11:25 часа немски торпедоносец Хайнкел 111 се приближава откъм брега, пикира и изстрелва две торпеда, които попадат в „Армения”. Претовареният кораб потъва за секунди. Загиват всички: ранените, медицинският персонал, жените, децата и някои партийни началници, които са успели да се вредят за евакуация. Оцеляват осмина, които са прибрани на един от катерите. Потапянето на „Армения” е една от най-тежките катастрофи в морската история, а авторът на военното престъпление остава неустановен. През февруари 1945 г. Германия ще бъде сполетяна от подобна по мащаб трагедия с потопяването на круизера „Вилхелм Густлоф”.

«Максим Горки» 1 и 2

Така немските войници кръщават двете артилерийски батареи на брега на Севастопол, които са основната ударна сила на отбраняващите се. Всъщност става въпрос за грандиозни фортове, всеки от които е увенчан с два въртящи се купола с по две или три оръдия. Калибърът е впечатляващ: 305 мм. При пряко попадение танковете отхвърчат на двадесетина метра над земята. Кулите се обслужват от 300 човека, имат собствен водоизточник и електрогенератор. Снарядите се зареждат автоматично, а самите батареи са защитени от минни полета и картечни гнезда. Гигантските фортове са построени през 20-те години, а стените им са дебели 4,5 метра. В продължение на месеци тези артилерийски мастодонти осуетяват немските атаки. Но Манщайн има своите козове. Германците построяват нова железопътна линия, за да превозят по релсите най-голямото оръдие, употребено във Втората световна война. То е 807 мм и стреля на 39 км. През зимата на 1941-1942 г. обсаденият град се превръща в арена на артилерийски дуел, от който се тресат сградите на километри околовръст. Вермахтът предприема три щурма. Първите два са отблъснати. Третият завършва с превземането на Севастопол на 1 юли 1942 г. Оставени без боеприпаси, батареите „Максим Горки” 1 и 2 взривяват оборудването и още седмица водят бой в разрушените бетонни катакомби, в които немците пускат отровен газ. Последните тридесетина оцелели с плуване се добират до някакъв катер и успяват да се спасят. Остатъците от съветската армия обаче отстъпват хаотично, зарязани от командването, което се евакуира по въздуха. Около 160 000 загиват, а над 70 000 попадат в плен.

В Берлин ликуват. Манщайн получава фелдмаршалски жезъл. Дори обикновените войници зашиват на ръкавите си емблемите „Кримски щит”, изпратени от Германия на целия личен състав. Но радостта ще е мимолетна. Вермахтът продължава да понася удари и да става жертва на засади. Причината е необичайна: Аджимушкайските каменоломни, за които немското разузнаване научава от местното татарско население. Това е гигантска система от природни пещери и подземни проходи, в която са се укрили над 13 000 червеноармейци и цивилни бежанци, отрязани от всякаква възможност за евакуация. Опитът на немците да щурмуват катакомбите завършва с неуспех. Решават да засипят двата кладенеца, от които обсадените черпят вода. „За кофа вода плащахме с кофа кръв”, спомня си един от редките оцелели. Опитите хората в катакомбите да бъдат отровени с газ не сполучват, тъй като пещерите са твърде големи. Боевете продължават чак до есента на 1942 г. След шестмесечната обсада живи на повърхността излизат едва 48 човека.

Историята като филмова лента

Освобождението на Крим удивително прилича на превъртян обратно филм. През май 1944 г. съветските войски се десантират точно там, откъдето две години по-рано се евакуират: край Керч. На север немската отбрана е пробита и Вермахтът се оттегля в останките от разрушения Севастопол. „Притиснати на малък къс земя, смазани от непрестанните въздушни удари и изтощени от несекващите атаки на превъзхождащия ги противник, немските войски губят всякаква надежда да се измъкнат от ада”, пише Курт фон Типелскирх. Берлин разрешава евакуация по море, но тя се превръща в серия трагедии от ранга на потопяването на „Армения”. Вермахтът натоварва германски, румънски и словашки войски на два кораба: „Тотила” и „Тейя”. На палубите са качени и над 4000 съветски военнопленници, като жив щит. Но, дали от незнание или съзнателно, съветската авиация бомбардира и потапя целия конвой. Загиват над 11 000 човека.

Когато Червената армия влиза в Севастопол, в града-призрак са останали няколко хиляди човека. Пристанището е задръстено от потопени кораби, чиито корпуси и мачти стърчат из целия залив. Някогашните фортове „Максим Горки” са превърнати от германците във военни болници. Според немския историк Мартин Егер при новината за падането на Севастопол хитлеристките офицери разбили шкафовете с морфин и си инжектирали смъртоносни дози, след като умъртвили и болните в безпомощно състояние. Това е последният трагичен епизод от битката за Крим.

Спекулациите с историята са най-страшната манипулация, защото целта е не да се изясни истината, а да се посеят омраза и ненавист. Знаем до какво водят те – конфликти и война.