На 12 август вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън призова в телефонен разговор украинския лидер Петро Порошенко да изпълни своята част от ангажиментите, за да избегне ескалацията на напрежението с Русия. Аналогична молба прозвуча и по адрес на Москва. Същият ден се проведе телефонен разговор и между външния министър на Украйна Павел Климкин и неговия европейски колега Федерика Могерини.

Могерини заяви, че ЕС никога няма да признае анексирането на Крим и осъжда действията на руските власти. Тя отбеляза, че Евросъюзът ще бъде непоколебим в своята подкрепа за Украйна и призова Русия и Украйна да изпълнят всички пунктове от Минското споразумение .

За отбелязване е обаче, че никоя от западните държави не коментира терористичната операция на територията на Крим, която практически погреба по-нататъшните преговори в рамките на „нормандския формат” . В същото време, украинската преса истерично започна да обсъжда подготовката на Украйна за война с Русия . Любопитна новост бе информацията за опит на Порошенко да проведе телефонен разговор с Путин. Съдейки по всичко, такъв разговор не е бил проведен. Но за сметка на това стана известно, че Москва обмисля да прекъсне дипломатическите си отношения с Украйна, което макар и да не е задължително, но все пак не изключва и обявяването на война.

Засега единствените факти за организирания терористичен акт се базират на показанията на единия от заловените изпълнители Андрей Захтея. В показанията си пред съда в Симферопол той сочи като организатор и ръководител на терористичната група началника на разузнаването от 37-ми батальон, 56-та бригада на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, капитан Владимир Сердюк . Разбира се, това не означава непременно, че официалните власти в Киев стоят зад нелегалната мрежа и диверсионния акт в Крим. Неяснотата идва основно от това, че ако преди квалифицираха Украйна като „failed-state” , сега тя вече се превърна в махновска квазидържава. Тоест въпросът е контролира ли Порошенко въоръжените паравоенни формирования в страната, които в последно време опасно се увеличиха? И въобще има ли представа президентът какво се случва в Украйна? Ако отговорът на тези въпроси е „не” , то последствията за държавата и за самия него могат да бъдат плачевни, а терористичният акт може да е планиран от всеки, обаче от името на някоя от разузнавателните служби.

Ако все пак допуснем, че Порошенко, макар и частично, контролира своите бандеровци, това означава, че като минимум той е знаел за подготвяната провокация или в краен случай, тя е подготвяна с неговата благословия. Такива действия от страна на сегашната украинска власт не са изненада. Същата тази власт с ръцете на т.нар. „активисти” взривяваше далекопроводи в Херсонска област за да създаде проблеми за населението и икономиката на Крим. Така че нищо не пречи да реши да прави терор в самия Крим.

Вероятно две са причините, които мотивират киевските власти да предприемат такъв рискован ход. Едната от тях е надеждата, че Западът ще ги подкрепи, тъй като диверсионният акт става на „окупирана” от Русия украинска територия. А другата е, че  Москва ще се въздържи от ответни действия, които могат да я въвлекат в мащабна война с Украйна, респективно със Запада. Съдейки по реакциите на заинтересованите страни обаче, очакванията на Киев не са съвсем оправдани. Путин заяви, че ще има „отговор” за провокацията на Киев и за убийството на един от служителите на руската ФСБ. Реакцията на Джо Байдън беше много премерена, не защото САЩ са загубили интерес към Украйна, а защото основната задача на американската администрация е да държи ситуацията в Украйна във фризера до президентските избори в САЩ. Ясно е, че след това решения ще взема новият американски президент. В този случай, един военен отговор на Русия, при който разгромът на Украйна ще бъде неизбежен, е крайно неприемлив вариант за Америка.

Единствено Могерини малко прибързано направи по-емоционално изявление, в подкрепа на действията на украинските власти. Но то прозвуча самотно, тъй като лидерите на европейските страни, участници в „нормандския формат” , не коментираха случилото се. Втората причина, която би могла да бъде мотив за това, меко казано странно действие на Киев, е самия Порошенко. За него войната, като че ли остава единственият начин да запази властта си. Проблемът е в това, че противопоставянето между президента и условно казано „активистите за война” в Украйна, в момента не може да завърши с победа за нито една от страните. Зад гърба си Порошенко има бързо намаляващата, но все още съществуваща подкрепа на Запада. „Активистите за война” обаче разполагат с паравоенни формирования, благодарение на които днешният киевски режим дойде на власт, и които за последните две и половина години нараснаха над десет пъти. Баланс между тези две страни, в условията на постоянно влошаващата се икономическа обстановка в Украйна не може да съществува. Рано или късно някой ще трябва да изпусне парата.

Сега времето работи против украинския президент. Всеки ден, в който няма нито истински мир, нито война с националистите, скъсява момента до възможния военен преврат в Украйна. И властта няма да бъде свалена от генералите и украинската армия, а от командирите на частните армии . Порошенко не е Ердоган и никой няма да излезе в негова защита. Същевременно, украинският президент не може да си позволи война с Русия, защото ще получи незабавно „отговор” и то не само от Москва, а и от Луганск и Донецк, и то без да е сигурен, че ще има военната подкрепа на Запада. Единствено, комфорт в този момент му дава преговорният процес за „Минск-3” , който той всячески се старае да удължава. Но и това не е решение, защото няма пречка друг президент да сложи подписа си под това споразумение . Освен това, търпението на Запада вече се изчерпва и украинският президент трябва да започне да прави нещо по договореностите от Минск, защото засега освен „Минск” няма друга алтернатива за постигане на пълноценен и стабилен мир в Украйна.