Кои са подценените заплахи, конфликтите на бъдещето и новите методи за постигане на надмощие, обсъждаха изследователи в Софийския университет

В медиите се завръща говорене, характерно за Студената война – около този извод се обединиха участници в националната научна конференция „Европейският съюз, България и войните на XXI век – подценените заплахи“. Като един от признаците за това беше посочено нарастващото представянето на Русия като заплаха за Европа.

Системата за обща сигурност започна да се руши еднопосочно заради стремежа на САЩ да са единствен победител от световните конфликти в XX век, посочи доц. Александър Сивилов от Историческия факултет на СУ и припомни неизпълнените обещания за неразширяване на НАТО на изток от срещата в Малта през 1989г. В резултат от събитията в последните години новата концепция на Русия разглежда страната като един от центровете на световната система за сигурност. Вместо да отговаря реактивно на предизвикателствата, Москва се стреми да предотвратява потенциалните заплахи за сигурността си, преди те да станат реалност за нея. В този контекст може да се разглеждат намеренията за руски военни бази в Сирия, Египет, Судан и Виетнам. Доц. Сивилов направи паралел със стратегията на САЩ от 50-те години, когато Вашингтон първо си изгражда щит чрез Организацията на американските държави, формирана  върху антисъветска насоченост, а след това по същия модел създава и НАТО. Според историка, действията на Москва сега трябва да се разглеждат не като заплаха, идваща от Русия, а в контекста на заплахите към Русия. Той припомни, че през XIX и XX век Москва участва в девет европейски конфликта като само в два от тях може да бъде посочена като агресор.

Към посочените рискове за световната сигурност от конфронтация с Русия, проф. Николай Аврейски посочи друга потенциална заплаха: очакваното обвиняване на Китай в „икономическа агресия“ и в обявяването му за заплаха за глобалния икономически ред в новата стратегия за сигурност на американския президент Доналд Тръмп, която беше обявена тези дни.

По време на форума, организиран от Софийския университет, БАН, Българско геополитическо дружество и Балкански институт за стратегически прогнози, бяха разгледани основни конфликти, които се зараждат или тлеят в момента. Сред тях са не само конфронтацията между глобалните играчи – САЩ, Русия, Китай и др., а и между икономическите елити и гражданите в обществата, както и между т.нар. „златен милиард“ и останалата част от човечеството. Според водещи български учени, ЕС не е в състояние да отговори в момента на всички тези предизвикателства. А някои изследователи като проф. Васил Проданов считат, че вече се намираме в състояние на световен конфликт от нов тип, който е твърде различен от познатите досега войни. Негови характеристики са заличаването на границите между бойни и небойни средства; икономически войни за валутно надмощие; приватизация на същинските военни действия от частни структури; премоделиране на икономически противоречия в идеологически и ценностни конфликти; нарастваща битка в информационното и виртуалното пространство; въздействия за разпад на обществената солидарност и на колективните идентичности (с цел не толкова физическо унищожаване на население, колкото промяна на съзнанието му); успешно съчетаване на традиционните методи на тероризма с особеностите на информационната епоха – малка група хора са в състояние да предизвикат глобален отзвук и гигантски последствия; възраждане на неоколониални практики за заграбване на ресурси, които вече се насочват към човешкия капитал и др.

По въпроса за това как ще изглеждат и къде ще се водят битките на бъдещето се чуха и твърде различни мнения. Проф. Теменуга Ракаджийска прогнозира трансформация на самата социалност и подчиняване на все повече хора от собствениците на технологиите. „Огромна маса излишно население се прехвърля във виртуалния свят, смятайки го за своеобразно „убежище“ и място за съпротива срещу елитите“, смята преподавателката от УНСС. На обратното мнение е проф. Искра Баева от СУ, според която ролята на технологиите и на виртуалния свят са твърде надценени, тъй като главно жители на развитите страни живеят в него. По-голямата от населението на планетата живее в реалния свят и ще върне останалите там, заключи известната историчка. Според о.р. ген. Иван Мечков, виртуалният „войник“ още не се е родил, а конвенционалните армии нямат алтернатива. Той даде за пример битката с ИДИЛ в Сирия, която в крайна сметка е спечелена на бойното поле.