Франция трябва да потвърди независимостта си от НАТО – за това призовават френски парламентаристи, които внасят предложение за изменение във военната стратегия на страната. Кой излиза с подобна инициатива, има ли голям шанс за нейния успех и може ли да очакваме сериозно завръщане на французите към заветите на Шарл де Гол?

Военният блок НАТО води войнствена политика и се отклонява от спазването на международното право, поради което Франция трябва да потвърди своята стратегическа независимост от алианса. За това се говори в законопроекта за поправки във военното планиране на страната в периода 2019-2025 г. Документът е внесен за разглеждане в Националното събрание – Долната камара на френския парламент.

„Където и да се намеси НАТО (например в Афганистан или в Либия), всичко завършва с неописуем хаос, съпроводен със засилване на тероризма, милиони бежанци, разрушение на градове и изчезване на държави от световната карта”, цитира текстове от документа RT. В поправката се говори още, че НАТО поддържа войнствена политика и не се съобразява с международното право и резолюциите на ООН. Освен това според авторите на документа, разполагането на елементи от противоракетна отбрана на територията на Франция е поставило страната в зависимост от САЩ.

Инициативата идва отляво, но има „суверенисти” и отдясно

Съдейки по текста на документа, предложението за поправка е внесено от група депутати от лявата партия La France insoumise („Непокорна Франция”), в това число и от лидера на партията и кандидат за президент на последните избори Жан-Люк Меланшон. Програмата на „Непокорна Франция” предвижда, наред с другите планове, и излизане на страната от НАТО и възстановяване на нормални отношения с Русия. Лидерът на левичарите Меланшон зае четвърто място в първия тур като победи кандидата на управляващите тогава социалисти, като остана малко зад Марин Льо Пен с нейните 21% от гласовете. В парламента съпартийците на Меланшон са представени доста скромно – 17 места от 577 депутата в Националното събрание и нито един представител в Сената.

Тази антинатовска инициатива на левицата едва ли може да получи одобрението на Долната камара, прогнозира в свой коментар за „Взгляд” Сергей Федоров, научен сътрудник от Института за Европа на Руската академия на науките и експерт по Франция. Според експерта обаче тази инициатива не трябва с лека ръка да се пренебрегва, а да се отчита, че тя изразява доста по-широки обществени нагласи от електората на партията на Меланшон.

Френският публицист и общественик Дмитрий де Кошко разказа в разговор с вестник „Взгляд”: „Има „суверенисти” както отляво, така и отдясно. Въпросът за суверенитета сега превъзхожда традиционното разделение ляво-дясно. Така че не е много правилно да се разделя това понятие, както по времето на Студената война и Съветския съюз”. Много френски полици от левицата са настроени пацифистки, те критикуват НАТО и политиката на Европа, която е насочена, както смятат те, към увеличаване на военните разходи, обяснява Федоров.

„Въпреки че преди девет години Франция се върна в НАТО, страната винаги се е обявявала за автономия, за силна европейска политика, която е независима в областта на отбраната и сигурността”, подчертава той. Това е отличителна черта на френската политика по времето на Шарл де Гол, който извежда лозунги, подчертаващи, че Европа е самостоятелна сила.

Несъответствие с тенденцията?

Франция е един от съоснователите на алианса през 1949 г., но през 1966 г. по решение на президента Шарл де Гол излиза от военната организация на НАТО, оставайки в политическата структура на съюза.

Реинтеграцията на Франция в НАТО започва при социалиста Франсоа Митеран, а в бъдеще партийната принадлежност не влияе върху този процес. Връщането към алианса продължава при голиста Жак Ширак (през 1999 г. страната участва в операцията на НАТО срещу Югославия) и завършва през 2009 г. Тогава президентът голист Никола Саркози върна страната във всички структури на алианса. При следващия президент на републиката – социалиста Франсоа Оланд, Франция стана четвъртият най-голям спонсор на съюза. Това се случи на фона на факта, че френските сили съставят едва 7% от контингента, участващ в операции на НАТО.

Днешният президент Еманюел Макрон още по време на предизборната си програма обеща да приведе военните разходи до 2% от БВП в съответствие с договорените в Париж рамки. През февруари правителството на републиката утвърди план, съгласно който в следващите седем години военните разходи ще достигнат 300 млрд. евро.

Настоящата инициатива на френските парламентаристи – връщане към доктрината на Шарл де Гол и дистанциране от НАТО, на пръв поглед не се вписва в тази тенденция на превъоръжаване. През миналата година в страните от континентална Европа се заговори за създаването на собствен отбранителен инструмент. „Европа иска да се освободи от САЩ по въпросите на отбраната”, констатира парижкото издание Figaro през ноември миналата година. Тогава пресата в Германия и Франция усилено обсъждаше създаването на Pesco – първообраза на европейска армия. Споразумението за Pesco беше постигнато между повечето страни в ЕС на 14 ноември 2017 г..

За „държавата Европа” помнят не само във френската армия

Въпреки своята атлантическа ориентация, президентът Еманюел Макрон „иска да води самостоятелна и прагматична политика”, смята Дмитрий де Кошко. Вътре във френския офицерски корпус, чието мнение президентът на републиката не може да игнорира, все още е силен лагерът на „голистите антинатовци”. Позицията на тази група не е толкова силна както преди, но въпреки това не е за пренебрегване, смята експертът.

Редица събития играят в полза на привържениците на самостоятелна линия по военния въпрос. Както отбелязва Дмитрий де Кошко, САЩ забраниха на Франция да продаде на Египет една от партидите самолети „Рафал”, „тъй като в тях има електроника, която е произведена в САЩ”. Много неща в политическата линия зависят от финансовото лоби, силно повлияно от мнението на Вашингтон, но и тук се наблюдава определено раздразнение, смята експертът. Той напомни, че още през 2014 г. САЩ изискаха от една от водещите банки във Франция BNP Paribas да изплати глоба в размер на 9 млрд. долара за нарушаване на режима на санкции на САЩ срещу редица страни, включително Куба, Судан и Иран. Де Кошко отбелязва: „Всички знаеха, че това е рекет, но осъзнаваха, че всъщност представлява правилото на най-силния”.

Наблюдава се двойственост – от една страна, Франция е член на НАТО, но в същото време тя съхранява самостоятелност, например при използването на ядрено оръжие, смята Сергей Федоров. Французите може и да участват в операции на НАТО, но „строго съблюдават своя суверенитет и не позволяват на никой да поеме командването над техни въоръжени сили. Това е алфата и омегата на френската политика”. Това означава, че французите разглеждат НАТО като необходима организация, но всячески се стремят да насърчават идеята за самостоятелна европейска отбрана, пояснява Федоров.

Подразбира се, че те няма да заявят гласно, че НАТО е „лош блок”, който трябва да се разпусне. Те могат само да признаят, че „НАТО се нуждае от бъдеща модернизация и усъвършенстване”, смята анализаторът. В същото време „важна част от френската политика е стремежът към създаване на паралелна на НАТО, самостоятелна европейска армия, която да допълва алианса”, смята Федоров. За необходимостта от създаване на подобен по-автономен орган по военни и политически въпроси в рамките на ЕС още през септември се обяви президентът на Франция Еманюел Макрон. Заявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп и неговите критики по адрес на ЕС още повече „подхранват старата френска идея за „държавата Европа”, смята експертът.

ЕС работи по това направление, отбелязва той. „Съществува засилено структурирано партньорство във военната област. На тази тема се посвещават европейски съвети, по време на които се набелязват редица мерки в тази област”, резюмира анализаторът.

Всъщност идеята за „Европа като държава” идва от времето на Наполеон, когато Франция прави опити сама да овладее континента. Континенталната линия (в противовес на атлантическата) е възродена в средата на миналия век от Шарл де Гол, който дава заявка за партньорство с Федерална Република Германия. Що се касае до отношенията с Русия, президентът генерал коригира наполеоновата идея: „Наполеон нападна Александър I и това беше най-грубата грешка, която някога е правил”. Политическите наследници на Шарл де Гол не може да не помнят този афоризъм.

Източник: „Взгляд”