Можем да благодарим за размириците на Румен Радев! Имаме неравновесен и встрастен в егото си президент, който призова за преврат и сваляне на демократично избрано правителство. С евтини популистки фрази за мафия и мутри хвърли държавата в хаос и безредици. Няма такъв аналог по света!

Всички мислехме, че президентът Радев, който отдавна прекрачва правомощията си, ще се ограничи само с това да си прави кампания за втория мандат. Вместо това обаче Радев нападна прокуратурата, а след това надмина всяка мярка на законовите възможности – призова правителството да си ходи, използвайки думи, абсолютно недопустими за политическата му позиция.

Явно обаче „смелостта“ му е била предварително добре подплатена с правилна организация на протестите, координация и финансова защита. Президентът с неговата омраза към ГЕРБ, беше употребен в превратаджийска схема от един олигарх, плюс още няколко прикачени интереси. Става ясно, че ако утре Радев трябва да защитава държавата с армията ни, всеки опитен външен фактор ще го ползва като пластмасова сапунерка за чуждите си дела. Лесно употребяем президент, без оглед на националния интерес.

Отначало БСП му организираха първия жалостив митинг. Само вдигнаха топката, щото нямат ресурс за нищо повече. На втория ден вече дойдоха платените агитки, лумпените, заблудените, велосипедистите, лудите, реално протестиращите и обичайните софийски малчугани, които се забавляват на всички протести. Нещата бяха сготвени както си го пише в „учебниците“ за преврати и цветни псевдореволюции. Малко партиен протест за легитимност, после НПО-събирачите на „гражданско общество“ и добронамерените велосипедисти, и накрая футболните екстремисти и платените провокатори. Целта на ултрасите и бандите е да хвърлят бутилки, да нападат полицаите и когато се стигне до задържане, да се развъртят кадри, в които се показва „как полицията малтретира гражданите, защото всичко в България е една диктатура на мафията“. Нещата тръгнаха по технологията, която отвя Орешарски. Но тогава външният фактор беше още по-силен. Сега също има такава линия и тя не бива да се подценява. Виждаме размирици в много страни от Европа по различни измислени поводи. Технологията работи като прикачва външни интереси към вътрешни напрежения. Разликата днес е, че по времето на Орешарски НПО-мрежите използваха мощната електорална сила на ГЕРБ. Днес НПО-мрежите не могат да ползват електорална сила. Защото няма такава. БСП са инертни, а „Да, България“ са малко. Самите НПО-мрежи пък са поизоставени от реалността, която сполетя САЩ – демократите да загубят изборите. Въпреки всичко, част от механизмите работят, а целите са налице.

Струва си да отбележим, че в цялата тази опасна лавина, пусната безразсъдно от Радев, отново умишлено и натрапчиво се употребяват имената на Доган и Пеевски като обичайно демонизираните плашила за обществото. В сценария „Орешарски“ това проработи фантастично и сценаристите днес ползват отново устойчивите представи на населението. Дори само това доказва, че протестите съвсем не са спонтанни, а много добре обмислени като мотив-възбудител, търсене на конкретен скандал и повод за активиране на омразни познати емоции, вече изпитани и добре работещи. При Орешарски пришиваха Доган и Пеевски за БСП, сега същите велосипедисти от жълтите павета пришиват Доган и Пеевски към Бойко. Аз имам един въпрос. Защо Румен Радев не се отказа от подкрепата на Ахмед Доган и ДПС, когато трябваше да бъде избран за президент?! А прие електоралната подкрепа на ДПС. Защо тогава не поиска охраната на Ахмед Доган да бъде свалена? Или, когато яде кюфтетата, не рева!

Призивите за анархия и хаос дойдаха от Радев като опит да излезе от ситуацията, когато прокуратурата намери у служителите му документи, неправомерно изнесени от Държавна агенция „Разузнаване“. Веднага президентът обяви случая за репресия. И призова за пуч. Точно, когато има намерения и действия на правителството по два важни стратегически въпроса – АЕЦ „Белене“ и Балкански поток. Стана факт и влизането ни в чакалнята на Еврозоната. И именно в този момент Радев, чиято мисловна ориентация за бъдещето на България е напълно неизвестна, предизвиква хаос в държавата, използвайки популизъм от най-елементарен вид. „Долу мафията!“ и т.н., фрази, характерни за извънсистемни играчи, които трудно могат да вземат повече от 2% вот. Радев набързо беше прикачен и във външния сценарий на загиващия неолиберализъм. Политическата смешка идва от това, че БСП се използва безскрупулно в тази схема и Корнелия вече е превърнала БСП в инструмент на задачите на неолибералния фактор. Затова и обединението днес на леви и десни е толкова лесно. Те не са леви и десни! Те са неолиберална глобалистка доктрина (която в крайна сметка инструментализира за свои цели тероризма, мигрантските потоци, финансовите кризи) срещу консерватори, поддръжници на националния суверенитет и завръщането към нормалността. Повечето от тези, които биват ползвани, дори нямат представа за какво точно ги ползват. Такъв е и президентът Радев. Той наистина не разбира кого обслужва, мислейки си, че всичко това е плод единствено на неговия иначе издухан авторитет. А не на олигарси, пари, интереси – вътрешни и външни линии.

Емоциите замаяха Радев и вдишването на политическа подкрепа го накара да повтаря два дни подред нещо, което удари абсурда на институционалното говорене: „Мутри вън!“ Езикът му принизи президентската институция до дъното, към което и без това екипът му гравитира. А колаборацията му с шпиц командите на Божков, съставени от ултраси, идва само да покаже колко опасно незрял политик е Радев, напълно непригоден за поста, който заема. Това е президент, който допуска необмислено вдигнат юмрук над деформираното си его, като набутва държата в уличен разпад и демонтиране на демократичния процес, предизвиквайки безредици, побоища, стълкновения. Без мисъл за последствия, без знание как се овладяват едни такива по правило неконтролируеми импулси на насилие, без отговорност към гражданите и държавата, без грижа какво ще се случи. Призивът на Радев „Нека да ги изметем!“ са думи на омраза и призив за метеж. Защо му е нужно всичко това, 7-8 месеца преди редовните избори в България?! А готова ли е най-голямата опозиционна партия БСП за избори? Не. Просто на Радев му натискат копчетата. Властта увеличава и извежда навън много пороци у човека, но най-опасна от всичко е глупостта. Глупостта може да има разрушителна сила. А понякога една нула на върха може да събори държавата. Само защото в огледалото се вижда като две, три или четири.

Така Радев вече напусна релсите на всякаква демократична форма. И единственото достойно решение оттук нататък за него е подаването на оставка. След което, ако желае, може да си направи така жадуваната партия. А не да се  крие зад електората на БСП. Само че когато нямаш политическо съдържание, няма как да поведеш хората. Омразата не е съдържание, тя е импулс. За валидно лидерство се изисква съдържание. На Радев не му стиска да направи партия. Защото той винаги е бил просто един кариерист, който бавно е драпал нагоре на защитено, никога на ветровито място. Затова толкова болезнено понася несгодите в политиката. Човекът в президентството тотално потвърди всеизвестния Принцип на Питър, че всеки бива издиган до момента, в който достигне до нивото си на некомпетентност, и показно се провали. Днес Радев се превърна в удобна кукла на подгонените олигарси. Организатор на поръчков бунт. По време на епидемия. Това е неприемливо за всеки интелигентен ум, който наблюдава политическата ситуация в България.