Финансирането на Десния сектор
От Елена Йончева
Като самостоятелна структура Десният сектор се появи през декември миналата година в разгара на протестите срещу Янукович. Там влязоха всички по-войнствено настроени организации на Евромайдана с крайно дясна насоченост – УНА-УНСО, „Белият чук”, „Патриоти на Украйна”, „Тризъбец” и няколко по-малки. Тези организации не са създадени наскоро. Те съществуват от двайсет години. Особено силно е присъствието им в Западна Украйна, най-вече в Лвовска област. Това са паравоенни формирования, нещо като местните скаути, само че целта им не е оцеляване, а елиминиране на врага, така че усвояват и определени бойни изкуства. Самият Андрей Парубий, който днес е шеф на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, тръгва от тези среди, един от техните лидери е. Това са добре обучени бойци, няколко пъти в годината се организират тренировъчни лагери за тях. Така че отлично изиграха ролята си на преден отряд за завземане на властта. Тези хора не се притесняват от нацистката символика, не се притесняват да приветстват своите лидери с нацистки поздрави. Видях го с очите си пред парламента. Личи си, че това са обучени хора, не са самодейци. Те още не са вдигнали барикадите, за да могат да прибягнат до сила при най-малкия повод. Как ще се правят свободни избори в такава ситуация? Пращат подразделения из цяла Украйна, за да се бият. Не крият своята идеология, не крият от кого се възхищават – най-вече от Степан Бандера. Следват заветите му. Когато предишният президент Владимир Юшченко направи Бандера национален герой, Европарламентът реагира с остра декларация. А Андрей Парубий им прати ответно писмо с настояване да си коригират острия тон по отношение на Бандера. Така че това са хора със самочувствие.
Ако ги питаш, всички ще ти кажат, че се самофинансират. Да не забравяме обаче, че в Украйна идват много пари от Запада по различни програми за развитие на демокрацията. Виктория Нюланд призна за над 5 милиарда долара, които са налети в Украйна. Ние, естествено, не знаем точно къде са насочени едни или други траншове. Нищо чудно подобни структури да се вписват в представата за „демократизиране на Украйна”. Видяхме, че на Майдана въпросната Виктория Нюланд и други политици от САЩ и Европа не се притесняваха да застанат на трибуната до Дмитрий Ярош, лидера на Десния сектор. И от други места може да идва финансирането, от украинските олигарси например. Те отделиха големи суми за подкрепа на протестите. Олигархът Петро Порошенко, с когото съм се срещала по време на Оранжевата революция и който е вероятният победител на президентските избори, е собственик на Пети канал. Именно тази телевизия изпълняваше ролята на организатор на събитията на Майдана. Тя показваше само гледната точка на протестиращите.
Целите на Десния сектор
Открито заявяват, че не искат да са част от Евросъюза. Дмитрий Ярош казва, че присъединяването към Европейския съюз би било пагубно за Украйна и че държи Украйна да се управлява от украинците. Правих интервю с Андрей Тарасенко, който ръководи киевското отделение на Десния сектор. Питах го защо не иска да говори на друг език освен на украински, макар че знае чужди езици. И той ми отговори така: „Ама аз съм националист, как ще говоря на друг език с вас”. Странно е да чуеш подобен аргумент от един европеец. Иначе той изобщо няма заплашителен вид. Изглежда тих и разсъждаващ човек. Но въпреки това не намирам нищо рационално в техния национализъм. Даже се плаша. Може би за първи път изпитах някакъв ужас от хора, които интервюирам. Когато общуваш с екстремисти от Близкия изток, приемаш, че това са хора, които са много различни от теб, и защитата ти се изгражда по съответния начин. Когато пред теб застанат младежи с дънки, европейци, тяхната агресия изглежда особено заплашителна. Имаше ситуации, в които бях силно уплашена. Имаше случай, когато на Майдана бяха заловили един човек, за когото твърдяха, че е шпионин на Янукович, и май се готвеха да го линчуват. Ние се опитахме да снимаме. Моментално ни казаха да не снимаме. А когато срещу теб има хора с маски, държащи железни прътове или брадви, и когато ти кажат да махнеш камерата, няма как да се почувстваш комфортно.
Бъдещето на Десния сектор
Още от самото начало си разпределиха ролите на доброто и лошото ченге с тогавашната опозиция. На думи днешните управляващи в Киев категорично се разграничават от Десния сектор. Нали са демократи. Постоянно повтарят, че подобни групи трябва да бъдат разоръжени, забранени, защото са терористи. Но това е само за пред хората. Когато разговарях с обикновените членове на Десния сектор и ги питах: „Кои са вашите ръководители, чии заповеди изпълнявате”, те чистосърдечно казваха, че се подчиняват на Ярош и на тогавашната опозиция в лицето на Олег Тягнибок, лидера на партията „Свобода”. Всъщност Десният сектор прави това, което „Свобода” иска да върши, но не е удобно. А в момента тези момчета с маските са на практика част от официалната военна структура на Украйна. Ярош създаде подразделения на Десния сектор във всички областни градове на Украйна. И поиска от новото правителство да бъдат координирани действията на Министерството на отбраната, на полицията, на службите за сигурност с въпросните подразделения на Десния сектор. А кой е лидер на службата за сигурност на Украйна – Андрей Парубий, който ръководеше отрядите за самоотбрана на Майдана, т.е. беше шеф на Ярош.
Днес членовете на Десния сектор се чувстват господари, спират те на улицата, настояват да си покажеш всички документи за самоличност, искат да видят какво носиш в раницата, решават дали да те допуснат или не на някое място. А ти дори не знаеш кой стои пред теб, защото те всичките носят маски. Ето един интересен детайл, който не беше медийно отразен. След като Янукович сдаде властта и започна да се формира новото управление, парламентът беше плътно обкръжен от няколкостотин души от Десния сектор. Те стояха пред двата основни входа на парламента. Отидох при един от тях, който носеше брадва. Попитах го защо му е нужна тази брадва, при положение че вече са победили. Той каза, че я държи за всеки случай, макар че вече не му трябва, защото депутатите от Партията на регионите вече гласували, както трябва. Днес въоръжени и с маски ходят и проруските активисти от Югоизточна Украйна, които искат федерализация и са срещу властта в Киев. На едното беззаконие се отговаря със симетрични действия. Тук е и големят грях на европейците. От самото начало не разказвахме за това, което виждахме на Майдана. И политиците, и журналистите мълчаха.
Когато интервюирах членове на Десния сектор, повечето казваха, че са срещу „москалите и чифутите”. Смятат, че в Украйна командват руснаците и евреите и затова трябва отвсякъде да бъдат махнати. Украинският език трябва да стане единственият официален. В медиите трябва да се говори само на украински. Някои по-крайно настроени дори твърдят, че Русия е завладяла техни изконни територии и те сега трябва да си върнат тези земи. Казват, че по-голямата част от европейската територия на Русия е тяхна. Основната им цел е да бъде установена тотална хегемония на украинците над всички останали. Да, Десният сектор не е някаква многобройна организация, но проблемът е, че има много силни позиции в управлението и властта се съобразява с тях.