Интервю на Десислава Пътева с Владислав Апостолов, журналист от вестник „Труд”

Г-н Апостолов, можем ли да говорим за политическа манипулация в киноиндустрията днес? Има ли опити за индоктриниране на определени убеждения и дори токсични идеологии чрез киното? 

Да, разбира се. Не смятам, че това е някаква централизирана стратегия. По-скоро това е естествен продукт на политическите убеждения и идеологическите импулси на повечето хора, които правят кино. Голяма част от тях са ляво-либерални, те са прогресивни активисти и обичат да правят филми на теми, които смятат, че ще допринесат за композирането на много по-толерантно, много по-мултикултурно, по-качествено общество. Много често обаче тези техни добри намерения преливат в откровена политическа пропаганда. От доста време Холивуд се е превърнал в лъскавото, пропагандно крило на Демократическата партия. Не може толкова много талантливи хора да бъдат редуцирани до един монолитен, идеологически блок. Това е тъжно. Не мисля, че беше проява на добър вкус това обожествяване и митологизиране на Обама, макар той несъмнено да е най-обичаният от Холивуд президент в американската политическа история. Това показа как дори и много талантливи, страхотни професионалисти могат да бъдат подведени от господстващия идеен конформизъм.

Казвате, че Обама е бил митологизиран, а в същото време виждаме, че новоизбраният президент беше демонизиран до крайност. Как разчитате мощната атака спрямо Доналд Тръмп, включително от хората на изкуството, която започна още преди неговото избиране за президент, но продължава и броени часове преди той да встъпи в длъжност?  

Важно е да отбележим, че няма нужда човек да подкрепя идеите на Тръмп, да бъде фен на Тръмп, да бъде избирател на Тръмп, да подкрепя неговите политики, дори да го харесва като човек, за да отсъди по възможно най-рационален и скептичен начин, че това, което се случи в последната една година в американския политически, културен и социален пейзаж, а оттам и в англоезичния свят и в Западния свят, е проява на една истерична, параноична и парализираща паника. Демонстрира се омраза към един човек, а оттам нататък тя се разпростира към неговите избиратели.

Тръмп не беше просто критикуван от така наречените мейнстрийм медии, либерални медии, ляво ориентирани американски медии – флагманите New York Times, Washington Post, телевизиите, с изключение на Fox News, които са консервативна медия, а беше отречен. Той беше опакован като расист, потенциален фашист, сексист, ислямофоб и ксенофоб. Той бе представен като събирателен образ на всичко най-лошо – не просто в Западния свят, а въобще в света. Той беше обяснен като сингуларна, апокалиптична заплаха за мира, за околната среда, за целия установен ред, особено след Втората световна война. Доколко доказателствата подкрепят тази морална и медийна паника е въпрос на дебат. Първо, смятам, че доказателствата не подкрепят чак такова параноично отричане. Второ, според мен голяма част от либералните медии и либералните политически елити, подкрепени от академичния елит на Америка и знаменитостите, се опитаха да конструират един паралелен свят, в който Барак Обама е месианска, специална фигура. Целият този ляво-либерален елитарен балон наистина обитаваше един измислен свят в продължение на 8 години. Президентът Барак Обама в крайна сметка остави едно доста противоречиво наследство. От дистанцията на времето критиките към неговите политики във външен и вътрешен план ще се увеличават прогресивно. Твърдеше се, че той е тук, за да трансформира Америка и единственият проблем пред него е американското общество – или поне онази част от назадничавото, расистко население, от бялото население с работнически произход, което му пречи той да бъде тази месианска, специална фигура с религиозен ореол. Това е много важно. За да се стигне до това свирепо отричане на Тръмп се мина през месианското обожествяване на Обама. И, естествено, след като имаме един тотално разведен с реалността медиен и културен климат в Америка, е нормално, когато един човек бъде припознат за пълната противоположност на фигурата, която до този момент е била обожествявана, той да бъде сатанизиран. Смятам, че проблемите се коренят в този балон, който си изградиха не само по отношение на Обама, но и по отношение на целия свят.

Има няколко основни причини, които доведоха до избирането на Тръмп и до тази реакция. Това са икономическият колапс на средната класа, политиката на Обама за разрастване на социалната държава, за разпростиране на регулациите, които не успяха да стимулират тази средна класа, която беше ударена от финансовата криза преди него и политическата коректност – тази рамка на разговор и на дебат в американското, във възпитаното общество, която не трябва да бъде напускана в нито един момент. Тръмп реши да разбие тази стена на политическата коректност като с оръдие, като с огромна стоманена топка, вързана на верига на строителен кран. Той се позиционира като архиврага на хората, които посветиха живота си на изграждането на тази политическа коректност, за която можем да използваме и друга дума – социално инженерство. Идеята е, че ние трябва да моделираме езика, да моделираме хората и да ги превърнем в нещо друго. Да отречем човешката природа, да отречем разликата и между половете, разликата между отделните индивиди. Все пак Америка е страна на индивидуализъм.

Но наскоро прочетох един много интересен анализ, в който се говори за това, че Белгия е свела наследството на Обама до две думи: Доналд Тръмп. Той можеше да бъде избегнат, ако не беше тази абсурдна, ирационална политическа коректност, ако не беше това търсене на расисти, на сексисти. Ако не беше това демонизиране на бялата работническа класа, толкова краен кандидат, по отношение на реториката, а не толкова на идеите си, можеше да бъде избегнат. Но така нареченото либерално ляво, прогресивно ляво, което някои анализатори по-късно определиха като регресивно ляво, защото ни връща назад, отвори вакуум за политически лидер, който да каже, че наистина има проблем с нелегалната имиграция и това не го прави расист. Да, има проблем с ислямския тероризъм и това, че някой го казва, не гоправи ислямофоб или ксенофоб. Голяма част от медиите, от представителите на Демократическата партия, която притежаваше моралната хегемония в политическия диалог в продължение на 8 години, от знаменитостите, от академичния елит, съответно и от студентите, не можаха да понесат тази реторика. Те си самовнушиха, че когато говориш за ислямски тероризъм и за проблеми с нелегалната имиграция, ти си „буквално Хитлер” („literally Hitler”) – имаше такава шега по време на изборите. След сеизмичната, шокираща победа на Тръмп, ставаме свидетели на истеричното разпадане на този фалшив, конструиран свят на прогресивното либерално ляво в Америка. От една страна, това е забавно, а друга – тревожно. 

Можем ли да приемем, че креативните хора в Холивуд и академичните елити, които залитат по идеите на демократите, са инструмент в ръцете на тези политици? Че известните личности умишлено са използвани, за да подсилят негативния образ, който се изгражда на Тръмп, докато в същото време се поставя ореол над Обама, макар в неговото управление да има сериозни пробойни?

Огромни пробойни. Напълно умишлено е. Много анализатори наблюдават и описват провала на Обама като продукт на токсичните политики на идентичността, които той, неговата администрация и Демократическата партия решиха институционално да приложат върху американския начин на живот. Това е идеята, че американското общество трябва да бъде парцелирано на отделни малцинства, които са видени като репресирани жертви – по полов, етнически, религиозен и расов признак. След като бъдат парцелирани, те трябва да бъдат ухажвани от Демократическата партия, да бъдат спечелени на страната на нейната кауза и да бъдат настроени срещу врага. Това е бялата работническа класа, хората, които са видени по-скоро като носители на историческа вина. В крайна сметка се стигна до отричане на този ярък индивидуализъм и ценността на личността, която е фундамент за американския начин на живот. Конструира се свят, в който колективът е над личността, в който един човек не е важен сам по себе си, а е важен заради цвета на кожата си, заради племето към което принадлежи.

Най-прочутите думи на Мартин Лутър Кинг бяха: „Мечтая за свят, в който човек няма да бъде съден заради цвета на кожата, а заради характера му”. Демократическата партия обърна тази парадигма и каза: „Не, ние решихме да направим свят, в който човек ще бъде съден по цвета на кожата му. Ако той е бял протестант, то той е виновен за това, което са правили неговите предци”. Той е носител на вродена бяла привилегия – една от най-токсичните комбинации от думи, които бяха лансирани. А ако ти си афроамериканец, то ти си репресиран, ти си жертва. Ако по някакъв начин не успяваш в това общество, то е защото обществото е лошо, а не защото ти трябва да се постараеш повече. Ако си мюсюлманин, то ти със сигурност си жертва в Америка. Ако си жена със сигурност имаш проблеми. И много хора си казаха: „Ние не сме расисти, ние не сме сексисти, особено в историческа и глобална геополитическа перспектива. Доста комфортно общество, в което горе-долу се живее добре. Има огромни проблеми, разбира се, но не е тази расистка, институционализирана бяла патриархия, който този конгломерат на влияние, съставен от Демократическата партия, администрацията на Обама, знаменитостите и академичния елит, се опита да лансира.

Така че това е напълно умишлено. Гледайки статистиките и съзирайки простите демографски обстоятелства, те видяха, че бялата работническа класа и бялата популация в Щатите намалява, докато малцинствата се увеличават. Те решиха да играят картата с политиките на идентичността, да ухажват малцинствата, защото си помислиха, че така ще консолидират около себе си тази коалиция на дъгата (Rainbow Coalition), която промотира Обама в два мандата с много солидни победи, но това се разпадна. Причината е, че политиките на идентичността не конструират здравословна рецепта за политика, за културен климат и за социални отношения, даже напротив.  

Фактът, че политическата коректност в Щатите беше детронирана, означава ли, че досега реалните мисли и чувства на мнозинството от американците спрямо определени групи от обществото са били задушавани, че под нейната повърхност зреят други процеси? Мантрите за толерантност и спазване на човешките права, които се повтарят до откат от политиците, изпразнени ли са от съдържание? 

Във всяко едно общество има расизъм, има ксенофобия, но не съм съгласен, че победата на Тръмп се дължи на някакъв масов расистки вот. Според мен сегментът от популацията и от електората на Тръмп, който е откровено расистки, е много малък. Той обаче беше осветен от медиите. Идеята беше те да лансират наратива, че този сегмент е едва ли не мнозинството от електората на Тръмп. Но това по никакъв начин не се подкрепя от доказателствата. Има много общини, много бели американци, които са гласували за Обама в два мандата, а сега са гласували за Тръмп. По-скоро имаме другия момент. Постоянно ти казват, че ти си расист, че трябва да говориш по определен начин, че си носител на вродена бяла привилегия, че си лош, че трябва да мълчиш, когато някой от малцинството има да каже нещо. Понякога това действа на хората по такъв начин, че те са решени наистина да се разбунтуват срещу системата, за да ѝ покажат, че не са съгласни с начина, по който са опаковани.

Самият Обама на няколко пъти е критикувал белите от Юга. Преди 50 години почти всички опорни точки на Демократическата партия щяха да бъдат верни. С една машина на времето, тези хора се опитаха да върнат назад историята и да кажат: „Вижте, сега е етап от историята на Америка, в който имаме систематичен расизъм, линчове, потъпкани граждански права, сексизъм, изнасилвания в колежите”. Нищо от това не е подкрепено от емпирични доказателства, но те се опитаха да смесят епохите и да кажат: „Сега е най-лошият момент от развитието на Америка, това е една расистка система, която трябва да бъде демонтирана”. 

Каква беше причината ударите срещу Тръмп да продължат и след като той вече беше избран за президент? Някои анализатори разчетоха този ход като последен напън от страна на демократите да блокират влизането на Тръмп в Белия дом, да го делегитимират като държавен глава. 

Разбира се. Преди дни прочетох няколко интересни анализа в американски медии. Всеки новоизбран президент има така наречения „меден месец” – поне 100 дни на толеранс, докато влезе в Белия дом и прокара първите си политики. При Тръмп това го нямаше. До известна степен това се дължи и на неговия краен характер, на неговата биткаджийска природа, ако мога да се изразя по-жаргонно. От друга страна, това отново се дължи на истеричния, параноичен опит на демократите да делегитимират неговия избор. Тук има много интересна ирония. По време на кампанията Тръмп намекваше, че изборите могат да бъдат нагласени, че системата е нагласена така, че Хилъри да спечели. И Хилъри, и Обама казаха, че е опасно за демокрацията да се поставя под въпрос легитимността на американските избори, че Тръмп трябва да спре с тези неамерикански аргументи, дори лъжи, инсинуации, конспирации и да приеме резултатите такива, каквито ще бъдат, защото американските избори не могат да бъдат нагласени. В момента, в който Тръмп спечели, палачинката се обърна. Всички демократи казаха, че изборите са хакнати. Първо, това е възможно най-абсурдно формулираната теза. Изборите не са хакнати. Дори да приемем, че Русия е отговорна за изтеклите в медиите истини, автентични имейли на Демократическата партия, показващи корупцията и на Клинтън, и на самия апарат на Демократическата партия, това няма нищо общо с хакване на избори. Няма машини за гласуване, които са били хакнати, няма никаква измама с гласове. Само на едно място се оказа, че Клинтън има много повече гласове, отколкото са хората, които могат да гласуват. Победата на Тръмп свали маската на демократите, лъсна тяхната пълна безпринципност. Опитът Тръмп да бъде обрисуван като някакъв руски агент също беше показателен. Победата му бе съпътствана от епидемия от фалшиви новини (fake news). Медиите като цяло обаче забравиха, че бяха проводници на тези фалшиви наративи. Преди дни сайтът BuzzFeed, който е популярен сред милениум поколението в Западния свят и е пълен с несериозна информация, макар да се смята за легитимен, пусна неподкрепен с никакви доказателства, най-вероятно напълно фалшив доклад. Според него Тръмп е наемал проститутки да уринират върху леглото в Хотел „Риц” в Москва, което било ползвано от семейството на Обама, докато той е бил президент, защото Тръмп го мразел. Както и че Тръмп бил вербуван преди 5 години от хора на Путин, че неговият адвокат се срещал в Прага с хора на Кремъл, и че той едва ли не е руски агент. Това беше ярък пример за фалшива новина, за фалшив наратив, за разпад на всяка претенция за журналистическа етика и журналистически интегритет. Много медии се дистанцираха, но аз видях много силен двоен стандарт.

Ако по същия начин такава крайна, абсурдна конспирация беше излязла за Обама или за Клинтън, медиите щяха да погребат хората, които са имали наглостта да пуснат в публичното пространство толкова откровено фалшива информация. Но дори в някои български медии, които поддържат Обама и се имат за сериозни, прочетох анализи, в които се посочва, че този доклад звучи съвсем в стила на Тръмп, че той е толкова автентичен, че не може да не го приемем за истина. Това показва развода с реалността. Това показва пожеланото невежество на много хора. Вместо да видят истинските аргументи на хората, които гласуваха за Тръмп, решиха да обяснят всичко с расизъм и с чужда намеса.  

Реалистично ли е да се смята, че Тръмп е заплаха за демокрацията в САЩ? Вие споменахте, че дори се стига до там да се прави паралел между него и Хитлер...

Не смятам, че има някакви доказателства, върху които да изградим прогноза, че Тръмп е следващият Хитлер, че ще разбие американската система и 240 години на продължителна, стабилна либерална демокрация в САЩ ще бъдат пратени в небитието. Със сигурност Тръмп е непредвидим, със сигурност в момента американският политически живот влиза в непознати води. Но непознатите води не значат фашистки води, не значат комунистически води, не значат диктатура. Самата американска система е толкова добре устроена, че коментатори, които са против Тръмп, се опитват да успокоят мнозинството от граждани, което е подведено от тази истерична пропаганда срещу него, да ги убедят, че той може да бъде слаб президент, че той може да бъде лош президент, но Тръмп няма да бъде президентът, който ще сложи край на републиката. На този етап няма никакви доказателства, които да предполагат да се мисли по този начин. Това е чист алармизъм. Дали е възможно? Всичко е възможно! Няма нещо, което трябва да бъде 100% отречено. По принцип в логиката не трябва да съществува момент, в който ти отричаш напълно нещо, което не се е случило. Но тук имаме хора, които твърдят със сигурност, още преди той да е встъпил в длъжност, че светът свършва, че това е краят на американската република. Според мен това е много по-вредно, отколкото това хората с по-умерен тон да се опитват да изградят аргумента, че Тръмп не е екзистенциална заплаха за американската република.

Много известни личности подкрепяха администрацията на Обама, даваха гласност на тезата, че на всяка цена Хилъри Клинтън трябва да бъде избрана за държавен глава. В същото време пропускаха покрай ушите си всичко, което излизаше около скандала в Демократическата партия, около пропуските и провалите във външната политика на Обама...

Точно така. Разбира се, това е процес на селективно аргументиране и селективно виждане на реалността. Процесите, естествено, са дълбоки, те датират от десетилетия. Така нареченият либерален елит в Америка е изцяло доминиран от демократически възгледи. Наскоро имаше едно изследване, което показа, че в американските академични институции, в колежите и университетите, на всеки 28 или 30 преподаватели, които се определят като либерали, има един консерватор. Съответно либералите са ангажирани повече с каузата на Демократическата партия, а консерваторите повече с каузата на Републиканската партия. В Холивуд, в медиите и в университетите мисленето, което е доминирано от либерални възгледи, съответно подкрепя каузата на Демократическата партия, е всеобхватно и всепоглъщащо. Има нещо почти като партийна система там, тоест Америка е двупартийна система, но елитът е еднопартийна система. Това до голяма степен обяснява, защото в крайна сметка, колкото и да са софистицирани и образовани тези хора, те все още се поддават на примитивния трибализъм, на племенното мислене. И когато кампанията се разгръщаше, това взе превес и нямаше значение колко големи скандали излизат за Клинтън. Тя беше от демократите, тя щеше да продължи наследствено Обама: „Това е нашият човек, ние ще гласуваме за нея”. Това може да се каже и за другите хора, които си бяха избрали Тръмп и хората, които искаха да бъдат в неговия лагер. Те изобщо не се интересуваха от скандалите, които излизаха около него. Той беше техният човек, независимо каква глупост можеше да изтърси със своя цветист, вулгарен език.

Само че разликата е, че консервативният елит, големи сегменти от Републиканската партия, беше опозиция на Тръмп. По време на тази кампания, дори и в племенното мислене, видяхме, че либералите и демократите са много по-консолидирани, много по-податливи на идеологически конформизъм, отколкото консерваторите и републиканците. Последните – и с голяма доза истинност в исторически план – през последните десетилетия са били критикувани заради своите идеи. Много неща се обърнаха, имаше много иронични ситуации, много парадокси, много забавни явления. От една цинична гледна точка. Всичко се случи за една кратка година. Но те несъмнено имат своите корени в последните няколко десетилетия.

Ставаме свидетели на глобална вълна за промяна на статуквото. Видяхме нейните проявления и при изборите в САЩ, и при Брекзит, при референдума в Италия. Симптом за такава промяна бяха и президентските избори в България. Какво доведе до това рязко снемане на доверието от политиците на толкова много места по света? 

Или поне на част от хората, които решиха да направят така. Те в никакъв случай не са огромно, критично мнозинство, но са достатъчно голямо мнозинство. За Брекзит имаше 52% мнозинство. Има комплекс от причини за това преобръщане на политическите фигури, за това разместване на пейзажа. От една страна, много хора почувстваха, че тази политическа рамка е изчерпана. Със сигурност някои фактори допринесоха за ескалирането на недоволството – безконтролната миграция от Третия свят и от ислямския свят в Европа се отрази много сериозно.

Много хора, които не са расисти, не са ксенофоби, просто забелязват, че има проблем с мюсюлманските малцинства – те се изолират в собствени анклави, живеят по собствени правила и културни обичаи, които често са в пълен разрез с Просвещението, с либералната демокрация, въобще с европейската традиция. В исляма има многоженство, има традиция момичетата да се обрязват, има традиция жените да бъдат насилвани и да бъдат карани да носят маски на лицата. Всичко това не се приема добре от много хора в Европа. Те се разбунтуваха срещу идеята, че техните общества могат да бъдат използвани за лабораторен социален експеримент. Ние видяхме какво се случи през последните две години. Много хора, особено в медиите, се опитват да заметат под килима чудовищните щети, които нанесе върху европейската идентичност вълната от терористични атаки и издевателства.

Какво се случи във Франция? Убийството на карикатуристи от Charlie Hebdo беше толкова значим момент. Това трябваше да бъде вододел. Никой, естествено, не публикува карикатурите отново, но всички бяхме „Charlie”. В Америка ислямският терорист Омар Матин влезе в гей клуб във Флорида и изби 50 човека. После се оказа, че е отгледан в семейство на фанатик, който го е научил на тази омраза към хората от сексуалните малцинства. Въобще тази агресивна идеологическа инвазия от ислямския свят в никакъв случай не е някакъв диаболичен план на Сорос, тоест крайните конспирации, които циркулират, са абсурдни. Няма такова нещо. Вроденият хаос на системата допринесе за колапса на Сирия, за колапса на Либия. Но това не значи, че един рационален човек, загрижен за съхраняването на своята културна идентичност и на своите свободи и права, не се чувства застрашен, когато вижда камиони, които се врязват в коледни базари. Това е съвсем сериозно нещо. Според мен това беше огромен фактор.

В конкретния случай на Брекзит имаше една много интересна реплика, която гласеше, че бракът между Великобритания и ЕС не беше по любов, затова разводът няма да е толкова горчив и тежък. Великобритания винаги е стояла встрани от доминирания от Германия и Франция Европейски съюз. Беше въпрос на време да се еманципират няколко наистина много лоши общи решения на ЕС. Европейският съюз може да е прекрасна система за много страни. Сигурен съм, че България извън ЕС е обречена, поне на този етап. Но Великобритания не е България. Тя не е малка източноевропейска държава, която се нуждае от участие в това голямо институционално семейство. Много хора на Острова виждаха ЕС като огромен, неизбран бюрократичен апарат, който взема решения вместо тях и в крайна сметка ги лишава от толкова ценената в страната на Магна харта политическа автономия. Така че аз изобщо не съм учуден от това, което се случва.

Можем ли да очакваме, че и други страни ще последват примера на Великобритания, което да доведе до разпадането на ЕС? Упорито се говори и за това, че е възможно разпадането на НАТО като военен алианс. 

Да, това бяха наистина малко по-тревожни реплики в интервюто на Доналд Тръмп за „Times”, в което той каза, че НАТО е изчерпан съюз. Не бих се наел да прогнозирам какво ще бъде бъдещето на алианса или на ЕС. Наистина не съм сигурен. Има си много логични и солидни аргументи и обяснения за случая на Великобритания и ЕС. Не съм сигурен, че уникалният случай на Великобритания може да бъде приложен спрямо други държави. Тя винаги е стояла встрани, съществуваше една хладна дистанция между Лондон и Брюксел, Берлин и Страсбург. Така че не бих се наел да прогнозирам, но една евентуална победа на Марин Льо Пен във Франция, наистина би била интерпретирана като сеизмично събитие в Европа. Ако това се случи, тогава вече се навлиза в много непознати води. Естествено, никой не би трябвало да се ангажира дали това е за добро, или е за лошо. Повечето хора биха казали, че е за лошо, мисля, че те биха имали някакви аргументи.

Наблюдаваме осезаема смяна на реториката, дават се реални индикации, че отношенията между Русия и Америка ще се стоплят. Как ще се отрази това върху конфликта в Сирия?

Прочетох едно много интересно описание на подхода и природата на Тръмп. Единственото предвидимо нещо за Тръмп е неговата непредвидимост. Ако Тръмп наистина реши да превърне в свой принципен подход политиката за сближаване, за стопляне на отношенията с Русия, за вдигане на санкциите, то той ще срещне много сериозна вътрешна съпротива. Републиканците от истаблишмънта са исторически хладно настроени срещу Русия, те имат своите аргументи за това. Много от хората, които Тръмп назначи в своя кабинет, също се разграничиха от неговите толкова топли думи за Путин и Русия. Така че по-скоро това ще бъде тест от опозицията на републиканците, на хората от неговата администрация срещу евентуално затопляне на отношенията с Русия, ще бъде тест за това доколко Тръмп наистина иска тези отношения да се затоплят.

Със сигурност обаче не смятам, че допълнително влошаване на отношенията с Русия е някаква рецепта за геополитическа хармония. Това зависи и от съответните бъдещи действия на политическите актьори и във Вашингтон, и в Москва. Но непредвидимостта на Тръмп прави възможно да се направи качествена прогноза за това как точно ще се развият неговите отношения с другите световни лидери, по какъв начин ще се разгърне неговата външна политика.

Каква беше причината до този момент на Русия да се гледа като на някаква огромна заплаха за САЩ? 

Не бих казал, че на нея може да се гледа като на някаква екзистенциална заплаха. Не бих казал, че има много емпиричен материал в тезите, които се чуват от всички страни за евентуална нова студена война. В момента са в обращение такива аргументи, което е страшно опасно. Естествено, тази кампания на влияние, която и с пропагандата от страна на Русия, се разгърна през последните няколко години, притеснява много хора. Но троловете, фалшивите медийни публикации не могат да бъдат описани като някаква тотална заплаха за световния ред. Те могат да бъдат интерпретирани в своя размах на влияние.

Мисля, че има много солидни аргументи за критика на руския режим – кризата с Крим се отрази много драматично на отношението на западните лидери. Но мисля, че има преувеличаване, което много лесно прераства в параноична истерия. В момента ние виждаме едни аргументи от времето на Студената война, които са били типични за тогавашните консерватори, републиканци, десни хора, в момента да са на въоръжение при американските леви. Има много интересен момент – американското либерално ляво използва реториката от Студената война, когато наистина имаше почва да се използва такава. Не мисля, че в момента Русия може да бъде описана като еквивалент на Съветския съюз от времето на Брежнев, на Хрушчов, или на Сталин. Има ирационална истерия, има едно много настървено търсене на враг, търсене на лош човек. Дали ще е расистът в южния щат, дали ще е някой руски трол в Кремъл. Не казвам, че няма почва и материал за критика. Разбира се, че има, но смятам, че заплахата е преувеличена. Ако видим какви са аргументите на хората, които говорят за тази заплаха, те наистина говорят за Трета световна война, за това как новият американски президент е руски агент.

Имате непотвърдено от никакви доказателства обяснение, че новият американски президент не просто има топли чувства към Русия, а е руски агент, който е култивиран и вербуван от Кремъл от години. Когато това е мейнстрийм, няма как да не заключим, че се преувеличава, че има параноя, истерия, типична за времената на Студената война, типична за дясно мислещите хора тогава. Но в момента това е на въоръжение при американското либерално ляво, което във всеки един от тези случаи доказа, че се е развело с реалността.

Смятате ли, че медийната атака срещу Тръмп ще секне, след като той заеме поста на държавен глава? 

Не, не. Дилетантско е да се правят каквито и да било прогнози, но съдейки по това, което се случва в момента, аз очаквам допълнителна ескалация на напрежението, на медийните атаки, на фалшивите новини, на фалшивите наративи. Не смятам, че ще има някакво успокоение, дори напротив. Та в този смисъл влизаме в много непознати води, защото никога досега, поне в прясната историческа памет, не сме имали такова чудовищно изостряне на отношенията в Америка, а съответно и в глобален план.

Какво можем да очакваме по отношение на външнополитическия курс, който ще поеме САЩ, след като Тръмп оглави държавата? Любопитно е това, че той дава заявки, че няма да се меси във вътрешните работи на останалите страни, което е в контраст с досегашната политика на САЩ.

Ако се съди по предварителните предизборни обещания на Тръмп, да. Той каза, че войната в Ирак е била най-голямата грешка в американската външна политика. Той каза, че неговата идея за външна политика ще бъде мир чрез сила. Той иска да укрепи армията на Щатите и иска да демонстрира, че американската военна сила е толкова могъща, че никой изобщо не трябва и да си помисля да се занимава с нея. Има една реплика на Теодор Рузвелт: „Говори благо, но носи голяма пръчка!” Много хора описаха външната политика на Обама по друг начин: „Говори много, но не носи никаква пръчка”.

Със сигурност обаче във външната политика Тръмп ще се ангажира с подкрепата на Израел – страната, която беше толкова делегитимирана от администрацията на Обама и с последната унизителна резолюция, приета в ООН, благодарение на неговата администрация. Та във външната политика може да се очаква много по-силна подкрепа за историческия партньор на САЩ – Израел, което в моите очи е изключително добър знак.

Ислямска държава е една от терористичните групировки, която е припознавана като инструмент за постигане на геополитически цели от страна на САЩ. Какво ще се случи с нея и с други подобни формирования след рокадите в Белия дом? 

Огромният проблем с ислямския тероризъм и ислямските терористични организации е, че това е идеология. И това е изключително потентна, вирусоподобна идеология, която се разпростира в целия ислямски свят. Тя има много богата, хранителна почва за идеите на ислямския екстремизъм. В последните две години много хора се правеха, че не разбират, че Ислямска държава e само една от много десетки терористични организации. Сред тях са и „Ал Нусра”, „Ал Шабаб”, „Боко Харам” в Нигерия, „Хамас”, „Хизбула”. Това са десетки ислямски терористични организации с десетки до стотици хиляди активни войници и милиони до десетки милиони – в зависимост от различни социологически проучвания, поддръжници. Това е един чудовищен цивилизационен тумор, който няма как да бъде изрязан с една или друга военна интервенция. Много по-смислена, софистицирана и откровена стратегия трябва бъде на въоръжение на всички, които искат да се справят с тази наистина истинска заплаха за цивилизацията.

В моите очи най-голямата заплаха за цивилизацията е ислямският екстремизъм, ислямският тероризъм, политическата форма на ислям. Идеята, че ислямът трябва да бъде наложен като диктуващ принцип на всички държави, като се започне с възраждащия се халифат в Близкия изток, е най-опасната идея на нашето време. Това е новият фашизъм, това новият комунизъм. Третият голям тоталиратизъм, срещу който Западният свят и целият цивилизован свят трябва да се изправи, несъмнено е ислямският фундаментализъм. И Обама се правеше, че такова нещо няма. За осем години нито веднъж не каза ислямски „екстремизъм”. Затова той изгуби.

Доналд Тръмп, с всичките си чудовищни, огромни минуси, беше политикът, който винаги държеше да казва, че това е ислямски тероризъм, че това е ислямски екстремизъм, че има огромен проблем с тази идеология. Доколко той е запознат с детайлите е пълна мъгла на този етап, но той поне назова проблема, а това е първата стъпка от изграждането на стратегии за разрешаването му. Не можеш да се справиш с един чудовищен проблем, ако нямаш смелостта да кажеш какъв е той.

Унищожаването на конкретни групировки едва ли ще доведе до трайно решение на проблема. Вие самият казахте, че тук става въпрос за идеология и подобни формирования могат да възникнат на много други места. Възможно ли е да бъде прекъснато нейното разпространение, което да доведе до трайното ѝ изкореняване?

Много по-интелигентни и образовани хора от мен са се опитвали да композират смислена стратегия за спирането на този идеологически вирус и не са успявали. Аз със сигурност не притежавам рецептата, но мога да забележа симптомите, мога да видя проявленията на болестта. Тя е навсякъде. Ислямизмът е много сериозно явление. Знам, че няма как да бъде преборен, ако не признаем, че това е проблем. Няма как да стане, ако след всяка терористична атака, първите публикации в медиите, първите реплики на така наречените либерални политици, са за евентуалната негативна реакция на местните населения, които ще се ядосат на мюсюлманите и ще отидат да палят джамии. И това никога не се случва. Никога след голяма терористична атака в Европа няма някакви спонтанни групи, които тръгват да отмъщават на мюсюлмани. Имаше само няколко случая на инсценирани престъпления от омраза. Политиците са много объркани и много хора видяха това.