С настояването си националното законодателство да има приоритет спрямо международните правни норми Владимир Путин отбелязва важна победа за лагера на всички онези държави, които са се изправили срещу либерално-глобалисткия ред. Кое е най-характерното за този ред? Според либералния глобализъм държавата е отживелица и трябва да отмре. И колкото по-рано, толкова по-добре. А защо толкова неистово желаят тези сили смъртта на националната държава? Ами защото искат властта да бъде в ръцете на транснационалните корпорации, а националните институции да бъдат безпомощен свидетел на тяхното нагло забогатяване. Работата е там, че единствено държавата с нейната система от надзорни органи е в състояние да обуздае неистовия стремеж на корпорациите към максимална печалба, съпроводена, разбира се, с неистова експлоатация на работещите. Затова колкото по-силна е една държава, толкова по-голяма е вероятността нормалните работещи хора да живеят по-добре. И обратното, колкото по-слаба е държавата, както настояват либералните глобалисти, толкова по-вероятно е нормалните хора да се превърнат окончателно в безгласни слуги на международния капитал.
Ето защо е толкова важно националната държава да има приоритет пред международните норми. И Владимир Путин е напълно прав да настоява за това. Прав е и когато казва, че Русия няма как да бъде управлявана като класическа парламентарна република. Да, редно е да бъдат увеличени правомощията на парламента, но все пак силната президентска власт остава. Много важно е и настояването на Путин хората, които ще заемат държавни длъжности, да нямат чуждо гражданство и изобщо чужда обвързаност. В България се нагледахме на разни "специалисти" от чужбина, които в различни периоди на Прехода биваха настанявани по високите етажи на властта, уж за да направят живота тук по-добър. Да, техния си живот го подобриха. И то осезателно. Спечелиха толкова много от по-краткото или по-дългото си министерстване, колкото никога не биха спечелили, ако бяха останали в чужбина. Що се отнася до нашия живот, какво ги е грижа? Всеки трябва да се спасява поединично. Нали това е любимият девиз на днешните либерали? И всякаква подкрепа за гражданите в тежко материално положение трябва да бъде забравяна, за да не се изкривява свещеният пазар. Това също е основно либерално кредо.
Социалните програми, предложени от президента Путин, и насочени най-вече към отглеждането на малките деца, са удар именно срещу този извратен либерален възглед. И, да, на хората с ниски доходи трябва да се помага, за да могат да отгледат децата си. Оставени на произвола на съдбата или, казано по-модерному, на пазара, тези деца ще станат престъпници и проститутки. А това е директният път към безвъзвратния упадък на една нация.
С една нация е свършено и тогава, когато не успява да опази историята си от посегателствата и фалшификациите на своите недоброжелатели. И съвсем неслучайно тази тема също беше спомената в обръщението на Владимир Путин. Опити да бъде пренаписана, изопачена и направо фалшифицирана историята на Втората световна война се правят отдавна. Но в последно време тези опити станаха особено нагли. Целта им е да бъде неглижирана основната роля, която изигра Съветска Русия в разгрома на хитлеристка Германия. Архивът за Втората световна война, чието създаване беше обявено от руския президент, има за задача категоричното противопоставяне на историческите фалшификации. А именно тези фалшификации са почвата, върху която растат отровните растения на днешния фашизъм. Колкото повече бива отричана ролята на Съветска Русия и на комунистите в цяла Европа за победата над фашизма, толкова повече фашистката десница ще надига глава. Ако това е целта на историческите ревизионисти, те могат да бъдат спокойни - постигнали са я.