Опитът на Вашингтон да спре експанзията на Поднебесната в Южнокитайско море удари на камък

Посещението на държавния секретар Джон Кери в Пекин бе анонсирано още през януари с очакването, че може да извади американо-китайските отношения от „ледената епоха”. Поводът за срещата е ежегодният форум за Стратегически и икономически диалог Китай-САЩ, на който Кери предвожда американската делегация. В неделя, ден преди пристигането си в Пекин, държавният секретар заяви на пресконференция в монголската столица Улан Батор, че „Вашингтон ще разглежда изграждането на зона за противовъздушна отбрана на Китай над Южнокитайско море като провокационно и дестабилизиращо действие, което автоматично ще постави под въпрос китайската воля да се намери дипломатическо решение на напрежението в спорния регион”. От своя страна Китай нито потвърждава, нито отрича намерението си да осигури ПВО-покритие над въпросната зона, с аргумента, че „това решение зависи от нивото на заплахата”.

Думите на Кери очевидно са били зле възприети в Пекин. Държавният секретар, който през януари разговаря с китайския лидер, този път не бе приет от Си Дзинпин. Нещо повече, китайският официоз China Daily отразява съвместната пресконференция на двамата външни министри без да цитира нито дума от Джон Кери. За сметка на това вестникът акцентира върху декларацията на първия китайски дипломат Ван И, че „Китай вече е поел ангажимент да не участва в така наречената милитаризация на островите в Южнокитайско море и не приема обвиненията, че думите му не съответстват на делата му”.

„Ледената епоха” в американо-китайските отношения започна с възшествието на Си Дзинпин на лидерския пост в Пекин през 2012 г. Новият китайски лидер, когото експертите оценяват като най-силната фигура на политическия връх в Поднебесната за последните две десетилетия, олицетворява новите китайски амбиции. Те се изразяват в икономически реформи и по-нататъшно утвърждаване на Пекин като самостоятелен политически, дипломатически и военен фактор. Икономическите реформи на Си Дзинпин се заключават в така наречената „политика на новата нормалност”, стимулираща вътрешното потребление с цел намаляването на китайската зависимост от износа. Във външнополитически план обаче курсът на Си Дзинпин се пресича с американските интереси по много азимути. Първата конфликтна тема, наследена от миналото, са хакерските атаки, в които Вашингтон и Пекин се обвиняват взаимно. Недоверието между Китай и САЩ нарасна през 2013 г., когато служителят на Националната агенция за сигурност (АНС) Едуард Сноудън изнесе свръхчувствителна информация за американската методика за глобално подслушване и следене. На път за Москва, където той се намира днес, Сноудън транзитира през Хонконг, а китайските власти не съдействаха на американците да приберат агента си. През 2014 г. Пекин не последва Вашингтон в опита му за изолира Русия след началото на украинската криза. Нещо повече, Си Дзинпин сключи стратегически договор за доставка на газ от Сибир, с което върна доверието на бизнес средите в Москва. Разбира се, най-конфликтната тема в двустранните отношения е пълзящата колонизация на островите в Южнокитайско море от Пекин. През последните години китайската армия провежда маневри на стотици необитаеми острови в региона, а на някои от тях изгражда съоръжения, които САЩ тълкуват като първи стъпки към милитаризация. Към въпросните острови териториални претенции имат Виетнам, Тайван, Бруней, Малайзия и Филипините. Интересът на Южнокитайско море се състои в предполагаемите запаси от нефт и газ, както и в преминаващите през този район основни морски пътища. Контролът над тях позволява на американския Тихоокеански флот да прекъсне доставките на петрол от Близкия Изток за Китай, опасност, която Пекин търси да отстрани със завладяването на безлюдните атоли, рифове и острови.

На откриването на форума за Стратегически и икономически диалог Китай-САЩ, китайският лидер Си Дзинпин заяви, че „споровете не бива да бъдат претекст за конфронтационно поведение”. Думите му свидетелстват за китайската решимост да провежда своя политика в региона, независимо от желанието на Вашингтон. Очевидно Китай се възползва от американската слабост в последната президентска година на Обама, белязана от противоборство с Русия в Украйна и Близкия Изток, за да установи контрол над стратегическата зона.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto