Обществото ще престане да боледува тогава, когато започне да се отнася с уважение към професионализма

Интервю на Десислава Пътева с журналиста Виза Недялкова

Госпожо Недялкова, какви експертни качества трябва да притежава кандидатът за нов генерален директор на БНТ, за да извади обществената медия от незавидното положение, в което тя се намира в момента? Каква е причината Вие самата да подкрепяте Иван Гарелов за този пост? 

Очевидно е, че Иван Гарелов има най-голям опит с работа в телевизията. В неговите добри години наричаха „Панорама” „предаване-институция”. Дори имаше много интересен случай с едно социологическо изследване. Иван Гарелов не беше на екран от много време към момента на изследването, а повече от 20% от хората заявиха, че той е журналистът, когото искат да гледат всяка седмица. Това означава, че той е като стрелката на часовника, която се върти непрекъснато. Това никак не е малко. Мисля, че обществото ни ще бъде заздравено, ще престане да боледува от перманентни истерии тогава, когато започне да се отнася с уважение към професионализма, тогава, когато се гледат реалните постижения, а не всеки един политически избор да води след себе си една котерия, която да се влачи като опашка.

Разбира се, като всеки дългогодишен журналист Иван Гарелов има сложна история. Но при всички положения това е човек, който имаше мнение, който имаше отношение в едни много, много сложни години, в които Българската национална телевизия (БНТ) беше едно от местата за политически изяви – отвън и отвътре. В онези години се роди крилатата фраза: „Телевизията върви след победителите”. Гарелов не тръгна след победителите. Разбира се, той правеше всичко, което е нужно, за да оцелява. Но той създаде едно чувство за обективност, което беше изключително трудно в онези времена. „Панорама” беше предаването, което наложи стандарта винаги да има отговор от другата страна, да бъдат включени повече гледни точки. Вярвам, че Иван Гарелов ще запази добрият си стандарт като изисквания в работата на БНТ.

Прави впечатление, че до момента той е единственият кандидат, който е представил концепция за развитието на обществената телевизия. На какво ще разчитат неговите конкуренти в тази надпревара? Ще търсят ли влияние сред членовете на СЕМ чрез определени партии и институции? 

Очевидно е, че по-голямата част от тях имат някакви уговорки. Това не се случва за първи път. Виждаме какъв голям смут внесе кандидатурата на Гарелов. Според мен има смехотворни кандидатури, но това се случва всеки път. Не виждам как този път ще се случи нещо ново. Това ще бъде следващият голям, летен скандал.

Да очакваме ли, че реално ще има такова политическо назначение, което, както посочва политолога Огнян Минчев, ще доведе до по-нататъшната монополизация на медиите в България чрез пряк контрол върху обществената телевизия?

Какви други назначения виждате Вие в България в момента? Няма никакви други.

Ако изборът вече е предрешен, тогава какъв е шансът на Иван Гарелов в тази надпревара? Не е ли обречен неговият опит да поеме този пост?

Точно заради това човекът е направил тази подписка, точно затова тя е толкова шарена, затова участвам и аз в нея – човекът се готви за бой. Готова съм да подкрепя всеки човек, който се съпротивлява и заявява воля. Трябва да ви кажа, че се разколебах, когато чух думата „подписка”, защото не обичам да участвам в подписки. Но именно затова се надигна този грамаден вой срещу подписката – този път политическото назначение ще им излезе малко по-скъпо, то ще бъде малко по-трудно и ще се запомни със своята безпринципност. Така че тази подписка не е от дежурните подписки. Вие ще го забележите по хората, които участват в нея.

Това, че Съветът за електронни медии (СЕМ) би допуснал политическо назначение, означава ли, че ще се продължи с репресиите срещу журналисти, които не са удобни за властта? Изглежда този орган не изпълнява регулаторната си функция, а изпълнява поръчки на властимащите. 

Разбира се, ще продължават в същия дух. СЕМ от самото си създаване изпълнява такава функция. Просто трябва се върнете във времената назад и да видите какво чудо беше. Тогава се казваше НеСеРеТе, после му смениха името, но си остана същият. Това е абсолютно излишен орган. За какво трябва да има такова огромно образувание?

Имаше грандиозна битка със силата на звука на рекламите. Поне това да бяха направили. Взеха някакво решение, но то не се спазва. Когато хората се обърнат към тях с възмущение от нещо в електронните медии, те с едни тъжни физиономии казват, че не могат да се намесят, че не могат да разглеждат точно такива казуси. За какво говорим тогава? Просто си отивайте, щом не можете нищо да разгледате, нищо да прокарате, нищо да наложите, нищо да спазите и нямате никаква концепция как реално трябва да изглеждат нещата. Очевидно става дума за хора на синекурни длъжности, които биват използвани в моменти, когато има избор за директор. 

Как би могла да бъде прекършена зависимостта на медиите от политически и икономически фактори? От ефира почти отсъстват сериозни публицистични предавания, които да подлагат на критика действията на управляващите... 

По отношение на продажността на българските медии може да се каже, че се купува само това, което се продава. Има две страни в този казус, това е драмата. Злодеят не е само един – КОЙ, а са повече – КОИ. От другата страна стои един легион хора, но е удивително, че няма живи съсловни, журналистически организации, най-вече профсъюзи. Самите журналисти нямат изисквания към издателите, към собствениците. Няма нито един вестник, който да е акционерно дружество, а всички издания се издържат от реклама, а не от продажба.

От друга страна, потребителят на медии – зрител, слушател, читател, вече почти е убеден в това, че не трябва да плаща за информация. Когато не плащаш за информация, четеш, слушаш и гледаш това, което КОИ са решили да ти кажат. За да можеш все пак да четеш по-добре филтрирана от всякакви влияния информация, трябва да дадеш пари за това. За съжаление, не виждам готовност това да се прави. 

Когато през 1989 г. дойде демокрацията, едно от най-вълнуващите неща беше раждането на нови медии, трансформацията на старите медии и, естествено, човешките трансформации. Тогава, дори в онези години на кипеж, водовъртеж и гмеж, се говореше около факти, а битката беше кой какви интерпретации на всеизвестните факти ще даде. Поради това, че в наши дни не се плаща за информация така, че тя да бъде добра, да има истинско разследване, битката е за фактите, ние не знаем фактите. И това започва от BBC, минава през Deutsche Welle и стига до нашите ширини. Интерпретациите вече няма никакво значение, ние се борим да разберем какво се е случило. Излезе едно изследване, за което писа Deutsche Welle миналата седмица, в което се посочва, че в четирите най-големи германски вестника, като Frankfurter Allgemeine Zeitung, само 6% от общо 35 000 реализирани текстове са със собствена информация на вестника. Оттам нататък те си пействат, нямат никаква отговорност. Как ще разбереш какво става при това положение? И това е Германия! Просто не ми го побира ума.

Плод на интелектуално безсилие или по-скоро на раболепие спрямо статуквото е причината за сегашното състояние на БНТ?

Не разбирам от телевизия и няма да давам акъл на сегашното или новото ръководство. Но съм убедена, че трябва да се премахне рекламата от БНТ и БНР. Това е един знак за ниво и за качество, който е абсолютно задължителен за национална медия, която се издържа от бюджета. Бъдете сигурни, че премахването на рекламата ще доведе до повече зрители и слушатели, защото тя вече става изключителен дразнител за хората. Да не говорим за вмъкването на реклама в информационен блок – предлагаш новини, след това прогноза за времето, след това спорт и слагаш реклама между всички тези модули. Това е тежко нарушение на закона. Разбира се, трябва да има публицистика, повече почтеност. Но така или иначе, за мен новините на БНТ са най-добри, най-професионални, въпреки всички легенди за нова линия, която налага bTV. Това, което ми се струва, че е необходимо, е новините да се поставят в по-широк контекст, да има повече историчност при представянето на дадена случка.

Да не забравяме, че БНТ вече е и сериозен филмов продуцент. Мисля, че като национална телевизия е време да продуцира един могъщ, български семеен сериал, който да не е комичен, който да не е унизителен, който да не е страховит, защото връзката между поколенията в момента е много затруднена. Един такъв сериал би бил много гледан, но ако бъде по-реалистичен, по-драматичен, без криминален и комичен елемент. Изглежда, че това е единствената посока на мислене на сценаристите в момента. Много ми се иска да има повече международни новини, защото регионалността не е географско понятие, то е много повече душевна нагласа.