Руският енергиен гигант влиза all in в рискована игра за венецуелския нефт
Русия прави опити да спре неминуемия икономически крах, пред който е изправен нейният съюзник Венецуела, на фона на усилващия се натиск от страна на САЩ и спада в цените на петрола. Латиноамериканската страна е зависима изцяло от износа на „черно злато“ и след шоковото спадане на стойността му влезе в жестока криза. В тази сложна ситуация последната надежда за страната идва от Москва. Подкрепата от руската енергийна корпорация Роснефт е това, което в момента спасява икономиката и в крайна сметка гражданския мир. По данни на корпорацията, от началото на годината Роснефт е помогнал на венецуелската държавна петролна компания Petroleos de Venezuela S. A. (PDVSA) със сума, достигаща 6 млрд. долара във вид на авансови плащания за доставка на петрол. Скритото руско кредитиране на Венецуела е на пръв поглед рисковано начинание, което не би трябвало да представлява особен интерес за Роснефт. Инфлацията там е от порядъка на 900% годишно, дълговете надхвърлят 150 млрд. долара при 10 млрд. резерви, а икономиката не може да се откъсне от зависимостта си от износа на петрол. Южноамериканската държава е изправена на ръба на банкрут и надвисваща заплаха за гражданска война. В тази ситуация последното, което може да се очаква, е Каракас да върне задълженията си към Роснефт навреме. „Това, което прави Роснефт във Венецуела, като налива допълнителни парични средства, е абсолютно безумно поведение“, смята руският енергиен експерт Михаил Крутихин. Според него както всички западни компании, така и руските Лукойл и Сургутнефтегаз, отдавна са оценили рисковите фактори и са се оттеглили от страната. Обвързването на Роснефт с Венецуела вече се отрази негативно и във вторник, 14 ноември, стойността на акциите на компанията се сринаха с 4% след решението на рейтинговата агенция S&P да понижи оценката си за Каракас. Какъв е смисълът от руската авантюра във Венецуела, залог на която са многомилиардни загуби и поражение на дипломатическия фронт?
Картината може да изглежда като една емоционална и необмислена подкрепа от страна на Кремъл към потъващия режим на президента Николас Мадуро, но в действителност става въпрос за политика. За глобална енергийна политика. Русия разиграва сложна комбинация, целта на която е да разшири влиянието на Роснефт на световния пазар на въглеводороди. Москва не може да си позволи повече глобален енергиен пазар, доминиран от Вашингтон. В света, управляван по правилата на САЩ, Америка изхожда от своите интереси при определянето на петролните цени. Често пъти те се използват като геополитически лост за натиск срещу държави, които са недоволни от системата. Русия и останалите страни нямат друг избор освен мълчаливо да се съгласят. Благодарение на контрола си върху търговията с петрол Съединените щати наложиха долара като глобална валута. Цените на нефта са в щатски долари и оттам съществува голямо търсене на зелената валута, което на практика води до кредитиране на американската икономика и подкрепа за стратегическата сила на САЩ. Благодарение на тази роля на долара Америка е способна да изземва огромни капитали от целия свят. Битката срещу глобалната хегемония на Вашингтон минава задължително през края на американския контрол над петролната търговия. В тази игра подкрепата идва от конкурентните на долара глобализирани финансови кръгове в Лондон. Ключов елемент в разгръщащата се битка е най-богатата на петролни залежи страна в света – Венецуела, обявена от САЩ за заплаха за националната сигурност.
Държавната нефтена компания на Венецуела Petroleos de Venezuela S. A. (PDVSA) носи, според различни анализи, над 90% от постъпленията от външна търговия. Докато PDVSA все още работи, президентът Николас Мадуро има шанс да запази властта си. С краха на Petroleos de Venezuela ще падне и правителството на страната, а за Москва това означава загуба на геополитическо влияние на американския континент и разклатени позиции на глобалния енергиен фронт. Въпреки рискованата обстановка Роснефт разширява неимоверно своите операции в най-богатата на петролни залежи държава в света. Руската енергийна компания вече притежава значителен дял в пет действащи големи венецуелски петролни полета. По данни на „Ройтерс“ от началото на годината Роснефт е договорил с венецуелската страна участието си в поне още девет от най-перспективните венецуелски петролни проекти – пет в коритото на река Ориноко, три в района на езерото Маракайбо и един в залива Пария. Руската компания се наложи като основен посредник в продажбата на венецуелски петрол в целия свят. Роснефт препродава около 225 000 барела венецуелски петрол дневно, което представлява около 13% от целия износ на PDVSA по данни на венецуелската компания. Голяма част от петрола се озовава на американския пазар, където се продава чрез посредници в обход на санкциите срещу Роснефт. Нещо повече. В замяна на авансовите си плащания към венецуелската държавна корпорация, руската страна обезпечи вземанията си с акции на дъщерното дружество на PDVSA Citgo. Компанията Citgo е монополен дистрибутор на венецуелски петрол на американския пазар и разполага с рафинерии за преработка на близо 600 хиляди барела петрол дневно на територията на САЩ. Днес 49,9% от акциите на Citgo са заложени на Роснефт, което поставя руската компания със стратегически позиции на американския енергиен пазар. В средата на октомври петролният министър на Венецуела потвърди възможността да преотстъпи контрола върху своето дъщерно дружество на Роснефт в замяна на други активи, като обяви, че резултатите от преговорите се очакват „много скоро“.
Плановете на руската страна изглежда обаче са други. Роснефт усилено изгражда глобална петролна верига в обход на американската мрежа – от добиването на „черното злато“, през преработката, до дистрибуцията. Плановете за венецуелския нефт целят не толкова изграждане на лост за натиск върху САЩ, колкото експанзия в Южна Азия. Петролът от Венецуела е насочен към Индия. В края на август 2017 г. Роснефт сключи най-голямата сделка по придобиване на активи в историята на индийската държава като стана собственик на втората по големина частна петролна компания Essar Oil. Собственост на руската корпорация вече са огромният нефтопреработвателен завод в индийския пристанищен град Вадинар, способен да обработва 400 000 барела петрол дневно (9% от нефта в Индия), пристанището на комбината, електрическа централа, както и 3 500 индийски бензиностанции. Коментарите, че се готви нещо голямо се потвърдиха от изявленията на руската страна, че капацитетът на рафинерията ще се удвои, а броят на бензиностанциите ще достигне 6 000. Бурно развиващата се индийска икономика изпитва все по-голям глад за петрол. Търсенето на „черно злато“ на индийския субконтинент ще расте бързо до 2020 г. със средногодишен темп от 5,9 %, сочи анализ на Goldman Sachs. В Роснефт са готови да заемат цялата пазарна ниша чрез венецуелския петрол.
Заводът във Вадинар разполага с първокласно оборудване за преработка на нефт, което позволява работа с тежък високосернист петрол. Малко са рафинериите, снабдени с подобни технологии. Парадоксален е фактът, че най-богатата на петролни залежи страна Венецуела внася над 80 хиляди барела преработени петролни продукти. Причината за това е проста – добивания в Боливарската република нефт попада в категорията на тежкия петрол, а Каракас няма необходимото оборудване. Според експерти характеристиките на венецуелското „черно злато“ не му позволяват да се натовари на петролен танкер преди да бъде смесено с лек суров петрол. Придобитият от Роснефт завод в Индия обаче разполага с нужните технологии и е способен да преработва тежкия венецуелски нефт. Още през декември 2015 г. руската корпорация се разбра със своите индийски колеги за доставката на 10 млн. тона петрол годишно в продължение на 10 години. Малко по-късно бяха сключени съответните договори с венецуелската страна и Роснефт направи първи крачки за доставката на суров нефт в завода във Вадинар. Поради това рискованият ход на руската страна за финансиране и поддръжка на правителството на Николас Мадуро в Каракас далеч не е необмислено действие без сериозни стратегически планове в основата му. Картината няма да е пълна, ако не се отчете позицията на международните партньори на Роснефт.
В глобалната енергийна игра Роснефт разчита на финансовите кръгове с център Лондон. Както е известно британската корпорация British Petroleum притежава 19,75% от акциите в Роснефт, а немалка част от 36-милиардния дълг на руската компания е към британски банки. Засиленото сътрудничество между руснаци и британци на глобалния енергиен фронт пролича и при сделката за придобиването на индийската компания Essar Oil. Партньор на Роснефт с равен дял в покупката е транснационалната корпорация с британски капитали Trafigura. Известно е, че могъщата корпорация се появява след сливането на няколко английски компании под ръководството на мениджъра Марк Рич. Самият Рич е сред основателите на Glencore – англо-швейцарска компания, която в края на 2016 съвместно с катарски инвеститори придоби други 19,5% от акциите на Роснефт. До смъртта си Марк Рич е издирван от американските власти по обвинения за укриване на данъци, а днес Trafigura се управлява от Джереми Уиър, който преди това работи за компанията N M Rothschild & Sons. Изводът от поредицата сделки от последните няколко години е еднозначен – въпреки реториката руснаци и британци засилват сътрудничеството помежду си. Венецуелският гамбит на Роснефт започва с вероятна загуба на няколко милиона долара, отпуснати на държавната петролна компания PDVSA. Целта на „партията“ обаче е създаване на глобална мрежа за търговия на петрол извън обхвата на САЩ и в крайна сметка – детрониране на щатския долар като доминираща световна резервна валута.