Противопоставянето между привържениците на боливарианската власт и опозиционните сили продължи толкова дълго, че вече сравняват Венецуела с буре с барут. Натрупа се огромно количество взаимна омраза, която може да избухне във всеки един момент. Напълно възможно е внезапните кървави атаки на бойните групи на опозицията, обидени за нещо на Каракас и други градове, да прераснат в „майдан по венецуелски”.

За бойци биват вербувани най-вече студенти от университетите, където по времето на Четвъртата република („до Чавес”) се подготвяше белият управленски елит – проамерикански, реакционен, ориентиран към класово и расово доминиране. Мулатите, негрите и индийците са длъжни да си знаят мястото! Популистката идеология на Уго Чавес – „цялата власт на народа!” – свали предишните господари на живота в страната, ограничавайки рязко влиянието на олигарсите и тяхната клиентела във взимането на държавнически решения, в достъпа до финансовите потоци, във формирането на структурите на властта. Приемането на Конституцията от 1999 година привлече в политическия живот ниските слоеве на обществото, а младежите, родени в бедняшките квартали, получиха възможност да се образоват, конкурирайки се успешно с потомците на богатите.

Безпрецедентните по своята ожесточеност атаки срещу режима се водят от същите тези кръгове, които излязоха на светло по време на заговора през април 2002 година, когато Уго Чавес за кратко бе отстранен от власт. Самозваното правителство на Педро Кармона Естанга разпусна парламента, Върховния съд и прекрати временно действието на конституцията на страната. Държавният преврат бе подкрепен от посолството на САЩ, което обаче, не успя да закрепи успеха на заговорниците.

Поддържани от народа, привържениците на Чавес в армията и членовете на личната му охрана възстановиха контрола над президентския дворец. Заговорниците бяха принудени да побегнат, спасявайки се в САЩ, Колумбия, Панама, на островите Кюрасао и Аруба. Сега тези емигрантски колонии са използвани активно от американските спецслужби за експедиране на оръжие и парични средства във Венецуела, както и за подготовката на бойци. На бял свят излязоха факти, свързани с това, че за опозиционнерите са били изпращани  така наречените „таблетки за смелост” – каптагон, който е мощен амфетамин, укрепващ физическата издържливост и потискащ чувството на състрадание към „обектите” на насилие: чавистите и членовете на техните семейства, военнослужещите и полицаите.

Сложната обстановка във Венецуела е в ръцете на подземния свят.  Особено агресивни са имигрантите от Колумбия, бившите paramilitares, които бяха използвани в борбата с партизаните. Органите на реда водят ожесточена борба с подземния свят и, трябва да се подчертае, не жалят куршумите. От своя страна заговорниците от опозицията прибягват до услугите на престъпници за организирането на пожари, диверсии в транспорта и електронните мрежи, нападения в търговски центрове и складове с хранителни продукти.

Подстрекателска роля играят телевизионните канали, радиостанциите, вестниците, които тиражират слухове за „зверствата” на режима, за „изтезания” в подземията на SEBIN – Боливарианската служба за национална сигурност, а също така и в контраразузнаването. В пресата преобладават негативните оценки за ситуацията в страната. Радиостанциите не спират да „информират” за правителствена корупция, за спекула с продукти от първа необходимост, за задгранични доларови сметки на боливарианските „партократи”.

Масовото промиване на мозъци се отразява негативно върху настроенията и нагласите на значителна част от населението; рейтингите на президента Николас Мадуро и близките му сътрудници падат.

На този фон активност проявяват сили, които се самоопределят като „истинските чависти” и открито критикуват Мадуро. Сред „критиците” има немалко съмнителни персонажи. Достатъчно е да споменем Никмър Евънс, подвизаващ се в социалните мрежи като политолог с алтернативни убеждения. Всяка негова „алтернатива” се свежда до тезата „Мадуро, подай си оставката заради благото на страната”. Много боливарианци считат Евънс за перспективна разработка на ЦРУ за внедряването му в бъдещото ръководство на Венецуела.

Във венецуелската конфронтация спецслужбите на САЩ играят ролята на организирана „външна сила”, което Николас Мадуро напомня непрекъснато. От различни източници венецуелското ръководство получава достоверни сведения за мащаба на заговора срещу боливарианската революция, за финансирането на подривните опозиционни акции, за подкупи на чиновници, за функционери на Единната социалистическа партия (PSUV), за представители на силовите структури.

От време на време резидентурата на ЦРУ провежда „замервания” на политическата лоялност на кадрите в силовите ведомства на Венецуела. Впечатляваща е историята с „венецуелския Рамбо” – 34-годишният пилот на хеликоптер и сътрудник на полицията (Cuerpo de Investigaciones, Científicas, Penales y Criminalisticas) Оскар Перес. Въпреки твърденията му, Перес никога не е бил командос, но обича да позира с акваланг, парадира с парашутните си скокове и често качва свои „бойни” снимки в интернет.

Кастинг-режисьорът, подбиращ масовката за филма „Смъртта се отлага”, обръща внимание на синеокия красавец. Така Перес се появява в два-три епизода на лентата, но и това се оказва достатъчно славата да завърти главата му. Нарцис, почитател на холивудските приключенски еднодневки, младият мъж става лесна плячка – по време на стажа му в САЩ той е вербуван от ЦРУ.

Перес няма достъп до държавни тайни – затова ЦРУ го използва в операции от холивудски тип. На 27 юни той прелетя над Каракас с откраднат служебен хеликоптер от военната база „Ла Карлота”, окичен с плакати, призоваващи гражданите към неподчинение. Хвърли четири гранати върху сградата на Върховния съд на Венецуела и произведе няколко произволни изстрела. В видеообращение на Перес, което веднага се появяви в интернет, той патетично призова: „Президент Николас Мадуро Морос, искаме веднага твоята и на министрите ти оставка. Искаме спешно обявяване на всеобщи избори!”

Авантюрата на Перес предизвика много шум. В медиите се появиха догадки, че зад него стои клон на вътрешна организация във венецуелските тайни служби и армията. Скептиците обаче, забелязаха, че Перес чете своето видеообръщение в „компанията” на четирима маскирани статисти, облечени в черни униформи. Че има очевидни проблеми с кадрите.

Хеликоптерът бе открит ден след акцията в гориста местност недалеч от Каракас. Издирването на Перес продължава, не се изключва вероятността да е избягал с катер на един от карибските острови – Кюрасао или Аруба, където действат консулски представителства на САЩ.

Експeриментът на ЦРУ с призивите към венецуелските силови служби да вземат съдбата на страната в свои ръце завърши с нулев резултат, а в опозиционните медии се появиха предположения, че Перес е агент на SEBIN, който се опитва да привлече враждебно настроените военни…

В края на юли във Венецуела трябва да се събере Конституционната асамблея, която ще се заеме с внасянето на поправки в основния закон на страната. В асамблеята влизат 565 депутати – представители на териториални единици предимно от селски тип, където чавистите запазват предишните си позиции, а трудовите колективи на фабриките, заводите и профсъюзните членове подкрепят правителството на Мадуро. Идеята за свикване на Конституционната асамблея, лансирана от верния съратник на Чавес Диосдадо Кабело, бе подкрепена от чавистите в правителствените структури и управляващата партия PSUV. Някои от тях напуснаха длъжностите си, за да станат депутати в асамблеята. Сред тях е бившият министър на външните работи Делси Родригес, вицепрезидентът Аристобуло Истурис, жената на Николас Мадуро – Силия Флорес и други.

Опозицията активизира пропагандната и уличната борба, за да прекрати усилията на правителството по свикването на Конституционната асамблея. По думите на говорителя на венецуелския парламент Хулио Борхес опитът за реформиране на конституцията само ще засили противопоставянето в обществото.

Най-близката задача на заговорниците е свалянето на „незаконния” (от тяхна гледна точка) президент Николас Мадуро, разчистването на органите на властта от кадри на неговата управляваща в момента партия PSUV, както и изгонването на военните, на които се е опирал Чавес. Мадуро обаче се оказа твърд орех за опозицията, ненапразно от нейните редици се носят заявления, че видите ли, „малограмотният” Мадуро е тиранин и гробокопач на демокрацията.

Чавес не сгреши като избра Мадуро за свой приемник. Бившият автобусен шофьор е получил политическата си закалка под непосредственото влияние на Чавес, бил е негов телохранител, а по-късно, на всеки един от етапите на установяване на боливарианската власт е заемал отговорни постове, в това число на министър на външните работи и вицепрезидент. Умението да издържа на ударите е основна черта в характера на Мадуро. Той съумява да запази самообладание при всякакви обстоятелства. В началото Обама подлагаше на изпитание силата на боливарианския лидер, а сега Тръмп излиза с изявления за „нарушаване на демокрацията” във Венецуела.

Според съобщения на информационните агенции, Николас Мадуро е предприел крачки към подобряване на диалога с новия президент на САЩ, предлагайки му да проведат преговори на високо равнище, за да обсъдят въпроси, представляващи взаимен за двете страни интерес. Телевизионният канал VTV цитира думите на президента на Венецуела: „Ако господин Тръмп желае да говорим за мира и взаимното уважение в отношенията ни, готов съм да общуваме, тъй като вярвам в световната дипломация.” Едновременно с това Мадуро призова САЩ да се откажат от подкрепата си за венецуелската опозиция. Боливарианската революция продължава въпреки всички заговори.

Автор: Нил Никандров

Източник: fondsk.ru

Превод: Елена Дюлгерова