Очевидно има държави с имперско самосъзнание и такива, които го нямат. Например чехите колкото и да са добре икономически, не носят в себе си „имперски импулс“. Затова пък британците, поради историческото наследство, колкото и да не са добре икономически, гледат на света от позицията на глобален фактор. На 11 февруари Гавин Уилямсън, министър на отбраната на Обединеното кралство, произнесе програмна реч в Кралския институт за отбранителни изследвания в Лондон. В своето изказване той засегна основните направления в развитието на въоръжените сили на страната. Редица акценти в речта на Гавин Уилямсън заслужават внимание, защото Албионът винаги е бил център, в който се изработват глобални геополитически проекти.

Военният министър подчерта, че след излизането на Великобритания от ЕС се е появила огромна възможност Лондон да преразгледа своята роля в света. Да се възползва от предоставените перспективи. Става въпрос за създаване на нови съюзи и реанимиране на стари такива. Министърът счита, че Великобритания трябва да стане страна, която да действа там, където е необходимо: „Ние трябва да бъдем нация, към която да се обръщат народите, когато светът се нуждае от ръководство“. Гавин Уилямсън нарече Великобритания „световна държава с наистина глобални интереси“, страна с петия по величина военен бюджет и петата по величина икономика в света.

Според него новата Глобална игра ще се разиграе във всяка една точка на земята. Ето защо Великобритания ще бъде длъжна да защитава своите интереси и ценности далеч от своята територия. Гавин Уилямсън счита, че британците понякога ще трябва да действат самостоятелно, да провеждат интервенции без подкрепата на своите съюзници. Той призова да не се говори, а да се действа, за да не се счита „нашата нация за книжен тигър“.

Програмната реч на британския военен министър само потвърждава очевидните промени във външната политика на Лондон след Brexit. Все още редица анализатори в своите коментари масово ползват понятието „англосаксонски интереси“, което вече се е поизпразнило от съдържание. Целите и интересите на Лондон и Вашингтон по света все по-ясно се разминават, особено в нашия регион. Присъствието на Великобритания на Балканите става все по-релефно и съизмеримо с това на традиционните глобални фактори като САЩ, Русия и Китай. Важна подробност, която ни касае директно! Поради антагонистичните стратегии на Лондон и Анкара в Близкия Изток, много вероятно е да очакваме и противопоставяне на турските и английски интереси на Балканския полуостров. Това е естествено. Наследството оставено от Лорънс Арабски в Близкия Изток и неоосманските амбиции на Реджеп Ердоган там се разминават. Логично е да се разминават и в нашия регион.