Слави Трифонов отхвърли всякакви разговори за общ кабинет и така прецака „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, които очакваха да се закачат за неговия парламентарен обем и да имат значение. Ходът му е добър, тъй като е невъзможно да си представим работещ кабинет, съставен от три формации, които са несъвместими политически и естетически. Така или иначе подобна коалиция няма парламентарно мнозинство и ще се нуждае от подкрепата поне на една от останалите т.нар. системни партии. В нежеланието на Слави да се договори с останалите партии на протеста и да поиска подкрепа, например от БСП, може да се види и някакво актьорство. Част от протеста ли е Слави наистина? Или е конструиран буфер за недоволството?!  

На пресконференция „Има такъв народ“ обясниха, че сменят Ники Василев, защото имало атака срещу него, иначе бил великолепен експерт. Това обаче подсказва две неща: първо, че Слави ще бъде манипулируем откъм публични атаки; второ, остава въпросът, ако и следващият премиер бъде атакуван, пак ли ще го подменят под натиска на общественото мнение? Съвсем ясно е, че атаката е, защото Слави пренебрегва останалите партии на протеста. „Не можем да заменим джипката с кабеларка“, каза Христо Иванов при Цветанка Ризова. И това сложи край на късото протестърско другарство между „Демократична България” и „Има такъв народ“. „Хората протестираха срещу този модел на еднолични решения, взети някъде извън институциите. И ето, някой се появява по телевизията и едностранно налага някакви неща. Надявам се, че става дума за грешка, а не за план“, каза Христо Иванов. Не, не е грешка, става дума за план.

Всеки морски тюлен може да ви каже базовото правило в една битка: прикривай се и се движи! До определен момент Слави правеше точно това – мълчеше за намеренията си и нарастваше. Партията на Слави е типично популистки политически проект, както много други по света, родени от критиките, че политиката се доминира от дистанцирани елити, задкулисие и олигархични интереси. Използвайки ковид кризата, Слави яхна вълната на недоволството и умората от ГЕРБ, а гласоподавателите му не се интересуваха кой дава парите за телевизията и политическата му дейност. Когато обявиш правителство обаче, всичко се изяснява. Кабинетът на Слави е либерален и проамерикански, което изненада голяма част от избирателите му, и някак постави „Демократична България“ встрани, предвид това, че коалицията се изживява като най-ясен проводник на американското влияние. Никой не е очаквал, че Слави чисто търговски ще опита да заеме периметър от този политически терен, който е най-благодатен откъм международна подкрепа. Слави бързо разбра, че към електората трябва да се обръщаш псевдопатриотарски и антиглобалистки, на моменти дори с „вкусни“ конспиративни тези (както беше покрай коронавируса и ваксините), а в действителност – да редиш за изпълнителната власт представители на неолибералния елит.

Трябва да се отбележи, че кабинетът на Слави изглежда доста френдли към ГЕРБ и ДПС. Кабинетът също така се оказа напълно отдалечен от влиянието на Радев, което коренно променя атмосферата на бъдещите президентски избори. Не случайно докладът на Рашков срещу главния прокурор е предоставен на правосъдния министър Янаки Стоилов на 14 юли, след като стана известна структурата на кабинета на Слави и това, че няма да се търси коалиция. Заявката на служебния кабинет за борба с Гешев цели да предложи индиректно емоция на „Демократична България“ и вариант да помислят, а не е ли по-добре да не подкрепят Трифонов и да се отива на следващи избори. Шахматът на Радев продължава в посока да си осигури следващ мандат. Но, за да си добър политически лидер, освен, че трябва да имаш умствена издръжливост, трябва и да умееш да държиш егото си под контрол. Егото провали възможността на доста български политици да имат дългосрочна политическа годност. Включително егото застрашава да обърне колата и на Слави Трифонов.   

Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно с Петър Волгин"