Кибер войните несъмнено са най-опасната рожба на технологическата революция, но не могат да се разглеждат отделно от дълбоките промени, които съпътстват развитието на държавите. Тази еволюция е обект на геокултурата – дисциплина, която се занимава със способността на цивилизациите да пребъдват във времето. Защото никой не оспорва, че кибер стратегиите далеч не се ограничават с кражба на данни и временното парализиране на конкурентни предприятия. Кибер оръжието играе капитална роля в съхранението на цивилизациите в технически и човешки план. Понастоящем повечето кибер конфликти се разиграват по разлома, който отделя САЩ и техните съюзници от едната страна от Китай, Иран и Русия от другата. Струва си да се отбележи, че китайската защитна стратегия се опира на двата азиатски съюзника – Русия и Иран. Зараждащото се сътрудничество намира израз в дискретното утвърждаване на истинска информационна или дезинформационна общност в зависимост от гледната точка. Въпреки това тази стратегическа перспектива не бива да бъде абсолютизирана. Водещата цел на китайската, иранската и руската стратегия си остава съхраняването на трите цивилизации, които се чувстват застрашени от „ръждата на глобализацията”. Тъй като единственият начин да се защитят от кибер глобализацията е, като надделеят над противниците си, трите страни парадоксално се виждат принудени да ускорят встъпването си в ерата на глобалните комуникации.

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА КИБЕР СЪТРУДНИЧЕСТВО

Доказателство за сближаването на Китай, Русия и Иран е отсъствието на кибер атаки помежду им, ако не броим свръхмедиатизираното посегателство на иранските хакери срещу китайския браузър Baidu, което впрочем не изглежда да е било поръчано от Техеран. Всъщност браузърът не е бил активно употребяван от иранската опозиция. Същевременно не е тайна, че китайските и иранските учени в областта на цифровите технологии си взаимодействат активно през последните години. Не бива да забравяме, че в западните покрайнини на Китай живее персийско малцинство, което е способно да работи без затруднения на фарси. Сближаването между двете страни в резултат от икономическите санкции е съпроводено и с откриването на китайски културни центрове в Иран. Впрочем малкият брой хакерски атаки между Китай, Русия и Иран бе отбелязан първо от САЩ, които се опасяват от кибер вариант на Пърл Харбър, организиран от тези три страни. Вашингтон ги разглежда поотделно. Китай се интересува най-вече от кражбата на американски технологии чрез непрестанни атаки на бази данни. Изконният враг Русия е опасен преди всичко със своята изобретателност. Иран е разглеждан като ирационален кибер актьор, който спешно трябва да бъде изолиран от двата си покровителя. Сирийската криза е нагледна илюстрация за зараждащата се информационна общност между трите държави. Пресата в Китай, Русия и Иран споделя преобладаващо общо мнение по темата. „Сирийската революция” се разглежда в интернет като подривна атака срещу режима на Башар Ал Асад. В това кибер пространство сирийската опозиция, съставена предимно от чуждестранни джихадисти, се счита за инструмент на САЩ, Саудитска Арабия и Катар, предназначен да събори сирийското домино. Руските сайтове осъждат въоръжаването на опозиционерите от САЩ и приветстват присъствието на руския военен флот в Източното Средиземноморие. Иранските сайтове намират за логично Русия да оказва помощ на Дамаск, като възприемат това като продължение на политиката от съветско време. Иранският интернет редовно информира за тайните военни приготовления на американците в Йордания, които се гласят да окажат помощ на опозицията. Китайските сайтове пък разкриват същите приготовления, но с привидна неутралност и изобилие от цитати. Така например декларацията на Хилъри Клинтън, че „САЩ нямат намерение да се намесват с военни средства и ще доставят само хуманитарна помощ”, е гарнирана с лукавия коментар, че „напълно разбираемо САЩ са уморени от войни и искат да се съсредоточат върху вътрешните си проблеми. Американците не биха искали да подхващат нова война в Близкия изток след военните кампании в Ирак и Афганистан”. People’s Daily цитира Башар Ал Асад: „Аз не съм марионетка. Не съм креатура на Запада и нямам намерение да търся спасение на запад или някъде другаде”. В резюме: въпреки отделни резерви мрежите в Китай, Русия и Иран почти открито подкрепят режима в Дамаск. В този смисъл в земите на новата Монголска империя Китай–Иран– Русия цари кибер мир и възниква информационна общност.

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ФУНДАМЕНТИ НА МОНГОЛСКАТА КИБЕР ИМПЕРИЯ

Несериозно ще е да разглеждаме Китай като коя да е страна, приела рано или късно да заживее в рая на умиротворяващата глобализация. Китай държи не толкова на завладяването на все нови и нови пазари, колкото на съхраняването на вътрешното си единство. Зад граница Пекин изповядва старата максима, че „варварите се управляват чрез хаоса”. Голямото предимство на кибер войната е, че хармонира с една от максимите на китайската култура: да се съхранява на всяка цена привиден мир. Неуморният стремеж към мир в Китай води началото си от сливането на няколко древни философски течения, възникнали в епохата на постоянни войни между разните феодали. Затова на героизма на гръцкия воин, приветстван в древния град, Китай противопоставя преклонението пред владетеля миротворец. В китайската логика откритата война се възприема като поетично и безумно увлечение, бягство от действителността. Привидният мир е за предпочитане пред разюзданото насилие и утвърждаването със сила. Следователно най-добрата кибер атака е тази, която остава незабелязана. Китай избягва големите кибер офанзиви по руски образец и предпочита постоянния кибер тормоз. Не на последно място новият тип война е в съзвучие с китайския вкус към тайната. В Китай прикритостта е код за поведение в обществото. Тайната е и част от стратегията на Пекин за борба с центробежните сили. Затова не е лесно да се схване китайската защитна стратегия в кибер пространството, защото тя е хибридна и децентрализирана, сиреч идеално адаптирана към опасностите в тази нова среда. Отношенията между Иран и Китай са подвластни на прагматични и сантиментални съображения. Двете страни споделят обща културна база: наследници са на две древни цивилизации, чиито връзки датират от II век преди Христа, когато династията Хан отваря Пътя на коприната, който играе огромна роля в установяването на отношенията с империята на арсацидите. Пътят на коприната е историческата връзка, която свързва и днес Китай, Средна Азия и Иран. Китайските и иранските лидери често се позовават на това общо минало, а понякога го цитират и като контрапункт на горчивия опит на Пекин и Техеран при контактите им със Запада. Двете страни не само имат преплетена история, но изповядват общото усещане, че са жертва на „унижение” от страна на Запада. Чувстват се изолирани от регионалната и глобалната политика, провеждана от великите сили. Китай и Иран гледат с лошо око на световния ред, налаган от САЩ, и ратуват за многополярен свят, в който американското влияние няма да доминира. При посещението си в Иран през 1991 г. китайският премиер Ли Пън заявява: „Ние се противопоставяме на върховенството на САЩ или на кое да е малцинство върху останалия свят, както и на налагания от САЩ нов световен ред в международните отношения. Позициите ни напълно съвпадат с тези на Ислямска република Иран”. През 2009 г. Ху Дзинтао потвърждава позицията с думите: „Китай и Иран трябва да си сътрудничат, за да осъществяват на международен терен стремленията на двете нации, иначе виновните за днешните международни проблеми ще продължат да управляват света”. Иранските лидери многократно са отвръщали с взаимност, а бившият президент Ахмадинежад пледираше за „нов световен ред”. Русия от своя страна все повече отчита мнението на Запада и отношенията й с Иран помръкват. През 2009 г. Москва възропта срещу иранския отказ от проект за преработка на обогатен уран в Русия и Франция и превръщането му в гориво за иранския ядрен реактор за медицински цели. През 2010 г. Москва се позова на резолюцията на ООН, която забранява доставката на конвенционални оръжия на Иран, и се отметна от сделката за ПВО системи С-300. Русия дори гласува няколко документа на ООН, санкциониращи Техеран. Макар да сътрудничи с Китай и Иран, Русия гради своя защитна стратегия, приета още през 2000 г. Москва разполага с много квалифицирани специалисти, концентрирани в Сколково, Новосибирск и Казан. Руските хакери са заподозрени за 40% от кибер престъпленията в света, което силно затруднява разследващите органи, когато трябва да установят дали една атака е дело на криминална група, или е дирижирана от специалните служби. Такъв беше случаят при мащабната кибер офанзива, плячкосала базата данни на крупна американска банка, в която ФБР провидя пръста на официална Москва, без да може да го докаже.

ГРАНИЦИТЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО

Да, новата Монголска империя се заражда, но тя не възкресява историческия първообраз от XIII век, който се разпростира върху земите на Китай, Русия и Иран. Трите цивилизации днес обграждат като остров тюркската цивилизация, която някога ги е обединявала. Китай изолира мюсюлманите в Уйгурския окръг, Русия трудно контролира кавказките народи, а Иран възприема Турция като регионален конкурент. И трите страни страдат от структурни демографски проблеми, които минират дългосрочното им бъдеще. Въпреки слабостите обаче и трите цивилизации могат да почерпят в културния си фонд безкрайни възможности за обновление. В този смисъл Монголската империя днес може да се възроди като прагматична общност на държави, които имат интерес да се подпомагат взаимно. Материализирането на този съюз е истинска обсесия за САЩ, чиято игра се състои в това да вбият клинове помежду им. Въпреки усилията им през 2001 г. Китай и Русия създадоха Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Една от целите й е да противодейства на американското влияние в Средна Азия. Таджикистан е сред страните основателки, скоро последван от Иран (2005 г.) и Афганистан (2012 г.), които получават статут на наблюдатели. С други думи целият персийски свят вече членува в ШОС. Организацията обединява 2,755 милиарда души, територия от 32,3 милиона квадратни километра, на която се намират 50% от залежите на уран и 40% от въглищата на планетата. Страните от ШОС провеждат общи военни маневри, сътрудничат си в медицината и нанотехнологиите. В този смисъл новата Монголска империя не бива да се смята за отстрелян дивеч по пътя на глобализацията. Тя почива на общи геополитически интереси и утвърждава визия за света, която оспорва нашите стереотипи.

Превод Иво Христов, сп. Diplomatie