На 31 март 2016 г. турският президент Реджеп Ердоган в хода на визитата си в САЩ и малко преди началото на срещата на върха за ядрената сигурност, изнесе лекция в института „Брукингс” във Вашингтон. В общия поток от клишета, обвинения срещу Асад и жестикулации, съпътстващи речта му, Ердоган неочаквано за всички каза следното: „За съжаление след 24 ноември ние преживяваме тежък период в отношенията си с Русия. След разпадането на СССР отношенията между двете страни се развиваха успешно, обаче още преди инцидента със самолета, те започнаха да се влошават. Това се случи в резултат на политиката, която руското ръководство водеше през последните години. Въпреки рязката реакция на Москва (след свалянето от турските ВВС на руския СУ-24М), която трудно може да си обясним, регионалните проблеми налагат възобновяване на нашето сътрудничество, тъй като Руската федерация и Турция са много важни страни за този географски регион. Надяваме се, че руските колеги ще разберат това и ще оценят правилно необходимостта от сътрудничество” . Всъщност изявлението на Ердоган не е толкова неочаквано. То беше направено след като Барак Обама отказа официална среща с турския президент, макар че впоследствие американският лидер се смили и обмени няколко думи с Ердоган в кулоарите на форума по въпросите на ядрената сигурност и конфликта в Сирия. Анкара остана неприятно изненадана от приема, който получи във Вашингтон . Всичко това беше в пълен разрез с плановете й да разиграе руско-американската карта. Поначало турските държавници имат навика да мислят със стереотипи. И в случая, Турция също заложи на един от тях, като реши, че може да извлече дивиденти като балансира поотделно с Москва и с Вашингтон, залагайки на тезата, че между САЩ и Русия съществуват непреодолими противоречия. Всъщност това не е първият случай, в който стереотипното мислене на турските ръководители им изиграва лоша шега. С „гениалния” си ход, довел до свалянето на руския СУ-24М, Ердоган се надяваше да постигне две цели. Както стана известно по-късно, пилотът, който Ердоган изпрати да свали руския изтребител, е привърженик на движението на Фетуллах Гюлен . Това обстоятелство, според замисъла на Ердоган, трябваше от една страна, да дискредитира опасният му противник Гюлен в очите на американците. А от друга страна, Ердоган се надяваше, че със свалянето на руския самолет ще демонстрира пред Вашингтон решителността си да вкара Русия във военен конфликт с Турция, като по този начин засвидетелства пред Вашингтон своята лоялност и получи подкрепа за решаване на проблема с кюрдите . Арогантният и опасен ход на турския президент предизвика точно обратния на очаквания от него ефект. Ердоган постави в много деликатна ситуация НАТО с намеците си, че едва ли не тази операция е станала със знанието на ръководството на Алианса. А отношенията между Турция и Русия замръзнаха. Американците явно не оцениха нещата според представите на Ердоган и политиката на САЩ спрямо кюрдите не претърпя никаква промяна . Недоволен от това, емоционално неуравновесеният турски президент изрази в средата на февруари недоволството си, като заяви, че политиката на САЩ към кюрдите е „довела до реки от кръв”. С това си изказване Ердоган имаше намерение да демонстрира статута си на регионален лидер, водещ политика, независима от САЩ. Но в отговор президентът Обама в интервю за списание The Atlantic каза, че досега е имал впечатление за турския лидер като за един „умерен мюсюлмански политик, който може да помогне за преодоляване на разрива между Изтока и Запада”, но сега вижда в него „един неудачник и авторитарен лидер, който отказва да използва армията си за обезпечаване на стабилността в Сирия”. Това беше недвусмислен сигнал към Ердоган, че САЩ нямат намерение да правят реверанси на Турция, а по скоро ще заложат на диалога с Путин в решаването на конфликта в Близкия Изток. Вярна на своя навик да седи на два стола, Анкара отново реши да възобнови руската карта, като сигналът за това дойде от речта на Ердоган в института „Брукингс”. Думите на турския президент бяха подкрепени и от практически действия. Още същия ден стана известно, че в едно кафене в Измир е задържан Алпарслан Челик, заедно с 14 свои съмишленици. Той е човекът, отговорен за убийството на руския пилот Олег Пешков. По данни на вестник Hurriyet при обиска у Челик са намерени значителни количества оръжие и боеприпаси. Речта на Ердоган и ареста на Челик може да се разглеждат като опит на Анкара, след като е загубила играта, отново да скочи в последния вагон на набиращия скорост влак. Практически това трябваше да бъде сигнал към САЩ, в смисъл че: ето вие престанахте да цените Турция, но Русия няма да откаже да възобнови отношенията си с нас. През декември 2015 г. руският посланник в Анкара Андрей Карлов постави три условия за нормализиране на отношенията, а именно: официално извинение от страна на Турция и съдебен процес за всички лица, замесени в убийството на руския пилот Олег Пешков; заплащане на компенсация за всички щети, нанесени на Русия, включително и изплащане на обезщетения на семействата на всички руски военни, пострадали в инцидента на 24 ноември 2015 г. За сега все още не е ясно дали турският президент е готов да изпълни тези условия за подобряване на отношенията. В сегашната ситуация Ердоган направи реверанс към Русия и даде сигнал, че може да се съгласи да изпълни поставените от Путин условия. Някои руски политици предлагат, ако Турция изпълни поставените от Русия условия, Путин да даде зелена светлина за урегулиране на руско-турските отношения. Това според тях щяло да покаже на Америка, че теоретично е възможна нормализация на отношенията между Русия и Турция. Тези политици също така предполагат, че американците, не само че няма да смекчат позицията си спрямо Турция, а напротив ще усилят натиска си. В това отношение колкото по-големи са неприятностите на Ердоган, толкова по-добре за Русия. Никой от руските политици обаче не казва какви ще бъдат конкретните ползи от това за Русия. Но е сигурно, че в този случай крехките партньорски отношения между САЩ и Русия, изградени с толкова труд, окончателно ще бъдат провалени. Провежданата външна поитика на Ердоган, която отначало предизвика подем на патриотичните настроения в страната, вече загуби своя блясък, а погрешните му ходове сринаха рейтинга му. Ако по-рано Анкара се надяваше да получи някакви парчета от Сирия и да наложи контрол върху сирийските кюрди, то сега подобна възможност е напълно нереална . Турция попадна в много сложна ситуация. От една страна, турският лидер е с вързани ръце, защото фактически се оказа в международна изолация, като започна да провежда политика, която противоречи на стратегията на САЩ в региона. От друга страна, външнополитическите му грешки рефлектираха във вътрешнополитически план с рязко активиране на проамерикански настроените турски опозиционни партии. А също и с почти ежедневни терористични атаки . В Турция вече се разпространяват слухове за преврат срещу президента, подготвян от военните. Особена острота придоби кюрдският проблем. Учредената кюрдска федерация на територията на Сирия, макар и нелегитимна, както и конфликтът между кюрдите и турските правителствени войски, придобил формата на гражданска война, правят все по-реално създаването на кюрдска автономна държава на териториите на Сирия, Ирак и Турция. Външният министър на Русия Сергей Лавров, открито заяви, че ще приветстват участието на сирийските кюрди в Женевския процес. „Ислямска държава“ е окупирала територии, населени с кюрди и в Ирак, и в Сирия, но след освобождаването им, Багдад може да признае Иракски Кюрдистан за напълно независима държава, а Башар Асад да даде автономия на сирийските кюрди. При едно такова развитие на нещата, създаването на Кюрдска конфедерация е неизбежно. Поради факта, че САЩ и Русия подкрепят кюрдите, за Ердоган става невъзможно да реши проблема, прибягвайки до военна сила. Рано или късно и в самата Турция ще бъде поставен въпросът за независимостта на кюрдите. Днес никой не прогнозира каква ще бъде политиката на Ердоган до края на тази година или в следващите една-две години. Просто всеки си задава въпроса, колко дълго ще остане на власт днешният турски лидер. Някои говорят за още няколко години, а други са сигурни, че до края на тази година той ще бъде сменен. С такъв политик като Ердоган трудно може да се предскаже как ще се развиват нещата в бъдеще. Ясно е само, че той ще направи всичко възможно, а също и невъзможно, за да запази властта си