Комисията „Гинка“ в парламента премълча най-важния въпрос – за делата в търговския трибунал на Световната банка, които напоследък струват на България по над 30 милиона годишно

За два месеца комисията „Гинка“ в парламента установи, че не може да установи нищо съществено и безславно приключи работата си с доклад. В него обаче председателят Жельо Бойчев от БСП изпляска цялата кореспонденция, която е водил с институциите по темата за сделката с ЧЕЗ. Включително всичко онова, което главният прокурор Сотир Цацаров в писмо с подчертани и удебелени букви беше написал, че е само за целите на работата на комисията. Така от вътрешната информационна система на държавното обвинение, за кеф на тези, които си направиха труда да се поразровят предварително, се потвърдиха всички приключения на храбрите Славчо и Гинка Върбакови по време на вторичното натрупване на капитала. От приключилите безрезултатно преписки дори изскочиха и още пикантерии, като например неизплатено „Ферари“ на лизинг. Междувременно офисът на „Инерком“ стана обект на журналистически интерес на списание за интериорен дизайн...

Бойко Борисов не благоволи да бъде изслушан, но в писмото си до Бойчев обясни следното: „Моите изявления в конкретния случай биха могли да окажат влияние на арбитражното дело, водено от ЧЕЗ срещу Република България, което не е приключило“. Премиерът препрати въпросите към финансовото министерство, което осъществява процесуалното представителство пред арбитража. Проведено беше закрито заседание, на което министър Владислав Горанов е представил „текущото състояние на международното арбитражното дело между ЧЕЗ, Чешка република, и Република България“. Ако изложението му е било формално, то информацията я има и в публичния регистър на делата в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (International Centre for Settlement of Investment Disputes, ICSID) във Вашингтон. Там пише, че по заведения на 26 юли 2016 г. иск няма развитие от 27 октомври същата година, когато е бил назначен арбитър, избран от българската стана (тримата арбитри се излъчват по един от двете страни и един по споразумение или служебно назначен от трибунала).

В доклада на комисията пише, че депутатите са питали Горанов за оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, за обявеното и оттеглено намерение на държавата да влезе в сделката и прочее въпроси, от които е произлязло само тривиалното заключение за направени няколко 180-градусови завоя от страна на кабинета.

Ако искаше, Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, можеше да установи доста факти и обстоятелства от документ, който не е никаква тайна, има го на сайта на Министерството на финансите. Това е отчетът за изпълнението на програмния бюджет на МФ за 2017 г. Там пише, че 33 923 309 лв. са разходите във връзка с организирането на защитата на България по образуваните международни арбитражни дела. Парите са основно за адвокатски хонорари и такси по пет висящи дела в трибунала във Вашингтон. България е подсъдима по искове на трите ЕРП, на Генералния държавен резервен фонд на Султаната Оман заради КТБ, а отскоро и на кипърския собственик на фотоволтаична централа ACF Renewable Energy Limited. В сумата влизат и разходите по защита от претенциите на „Финанциария Интернационале Реал Естейт“, „Калиакра Уинд Пауър“ АД, Magnesium.com Inc. и във връзка с преговорите с „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД и „Ей И Ес 3-С Марица Изток I” ЕООД (така наречените „американски централи“).

През 2016 г. същото перо в бюджета на МФ е било още по-голямо - 35 979 208 лв., сумата е сходна и за 2015 г. В доклада за 2017 г. са посочени следните размери на претенциите към България: на ЕВН - над 850 млн. евро, на „Енерго-Про“ - над 150 млн. евро, на Султаната Оман - над 145 млн. евро, на „Финанциариа Интернационале“ и други акционери и/или представляващи „Индустриален парк София“ АД (искът не е във Вашингтон) – 56 млн. евро. За делото на ЧЕЗ за поредна година в отчета пише, че е в начален етап и ищецът все още не е определил размера на претендираното обезщетение, „но то най-вероятно също ще се равнява на стотици милиони евро“. Документът на финансовото министерство сочи, че претенциите на другите две ЕРП набъбват с всяка изминала година – през 2016 г. са били 750 млн. евро от ЕВН и 140 млн. евро от „Енерго-Про“.

По данни на Вашингтонския трибунал тръгването на едно дело там обикновено започва с около 100-150 хил. долара авансово плащане от всяка от страните. Продължава в зависимост от сложността и броя на проведените процедури, като основната част от разходите е надницата от 3000 долара за всеки от тримата арбитри за всеки ден, в който са ангажирани със случая. От МФ уверяват, че делата ни излизат изгодно, плащаме по „сравними цени с цените по подобен род международни дела, като за част от сключените договори под пазарните нива“. Министерството ползва услугите на адвокатското дружество „Томов и Томов“ по всичките три приключени и четири дела в развитие във Вашингтон, по най-новото още няма определени адвокати. Българската кантора работи заедно с американската White & Case по първите пет досегашни казуса и с американско-английската Arnold & Porter Kaye Scholer по спора с Оманския фонд и с ЧЕЗ.

Защо България признава юрисдикцията на този трибунал е от онези въпроси, чийто отговор не се търси, сякаш става въпрос за някаква даденост. Вярно, признават го 153 държави. Но каква е ползата за страната ни до момента, може съвсем лесно да се провери в базата данни на арбитража. От единственото дело на български инвеститор там наднича бизнесмен с прякор на хищник, а ответникът е... България. От 2012 г. до 2015 г. „Новера“ съди държавата заради прекратяването на концесията за сметосъбирането на София. Няма официална информация какво е било решението, но според неофициални данни претенциите на компанията са били сведени до минимум.

България признава търговския трибунал във Вашингтон по силата на решение на 38-то Народно събрание от октомври 2000 г., влязло в сила през май 2001 г. Трибуналът е автономна институция от Групата на Световната банка, която действа независимо от националните правни системи. Исковете там се завеждат на базата на многостранния Договор за енергийната харта и двустранни договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, каквито България има, забележете - с 64 държави! Когато през 2007 г. министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е подписвал такъв договор с министъра на националната икономика на Оман Ахмед бин Абдул Наби Макки, дали някой си е представял, че документът ще се превърне в основа за дело, претенциите по което надвишават многократно годишния стокообмен между двете държави... Иначе за късмет страната ни формално няма загубен арбитраж в ICSID от трите приключили до момента.

През 2008 г. България печели заведеното през 2003 г. първо дело във Вашингтон от „Плама Консорциум Лимитид“. Арбитражът отхвърля изцяло исковете на собственика на фалиралата рафинерия и според съобщение на финансовото министерство осъжда дружеството да заплати „значителна част от разноските по делото“. За делото на „Новера“ вече стана дума по-горе. Заведеният в началото на 2011 г. иск от „Аксешън Ийстърн Юръп Капитал“ АБ и „Мезанин Мениджмънт Суидън“ АБ също е за прекратяването от Столична община на концесионните договори за почистване. 18 месеца ищците не предприемат никакви процесуални действия и делото е прекратено.

Накрая едно уточнение за горещите привърженици на съдебни реформи и евроатлантически ценности: Вашингтонският трибунал не предоставя никаква информация за делата, освен датите, на които са били проведени определени процедури, и не публикува решенията даже и след края на процесите...

А кавичките в заглавието май са излишни, нали?